Ветуница
| Ветуница Ветуница | |
| — село — | |
  Ветуница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 539 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Ветуница в Общомедия | |
Ветуница или понякога книжовно Ветреница, Ветерница, Ветренец, (на македонска литературна норма: Ветуница) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище.
История
[редактиране | редактиране на кода]Между 1355 и 1358 година сръбският цар Стефан Душан или синът му Стефан Урош V даряват селото на църквата „Свети Никола“ в Псача.
В края на XIX век Ветуница е малко българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вѣтреница е населявано от 230 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ветерница има 88 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Ветуница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички северномакедонци.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Ветуница
Богдан Петков Алексов (1969 - след 1943), български революционер, македоно-одрински опълченец- Серафим Трайков, български революционер, четник на Владимир Хаджиниколов в 1914 година,[5] четник на Серафим Спасов в същата година[6] и на Петко Стефанов[7] и на Стоян Леков в 1915 година[8]
- Трайко Тошев, български революционер от ВМОРО, паланечки войвода през 1907 година[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 4.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 12.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 15.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 20.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
| ||||||||
