Ветуница
Ветуница Ветуница |
|
---|---|
— село — | |
Страна |
![]() |
Регион | Североизточен |
Община | Ранковце |
Географска област | Славище |
Надм. височина | 539 m |
Население | 57 души (2002) |
Пощенски код | 1316 |
Ветуница в Общомедия |
Ветуница или понякога книжовно Ветреница, Ветерница, на македонска литературна норма: Ветуница) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище.
История[редактиране | редактиране на кода]
Между 1355 и 1358 година сръбският цар Стефан Душан или синът му Стефан Урош V даряват селото на църквата „Свети Никола“ в Псача.
В края на XIX век Ветуница е малко българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Вѣтреница е населявано от 230 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ветерница има 88 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Ветуница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички македонци.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Ветуница
Богдан Петков Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, I отделение, 2 рота на 2 скопска дружина, ранен на 18 юни 1913 година.[5] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[6]
Трайко Тошев, български революционер от ВМОРО, паланечки войвода през 1907 година[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.142-143.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16, 18.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 170.
|