Ветуница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ветуница
Ветуница
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.1533° с. ш. 22.0842° и. д.
Ветуница
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Ранковце
Географска област Славище
Надм. височина 539 m
Население 57 души (2002)
Пощенски код 1316
Ветуница в Общомедия

Ветуница или понякога книжовно Ветреница, Ветерница, на македонска литературна норма: Ветуница) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Между 1355 и 1358 година сръбският цар Стефан Душан или синът му Стефан Урош V даряват селото на църквата „Свети Никола“ в Псача.

В края на XIX век Ветуница е малко българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Вѣтреница е населявано от 230 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ветерница има 88 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Ветуница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички македонци.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Ветуница
  • Flag of Bulgaria.svg Богдан Петков Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, I отделение, 2 рота на 2 скопска дружина, ранен на 18 юни 1913 година.[5] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Тошев, български революционер от ВМОРО, паланечки войвода през 1907 година[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 18.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
     Портал „Македония“         Портал „Македония