Вечерна поща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Вечерна поща“
Vecherna Poshta 1913-03-15.jpg
Брой от 15 март 1913 г. с новината за падането на Одрин
Информация
Видежедневник
Начало24 август 1900 г.
Край1914 г.
РедакторСтавре Наумов
Главен редакторСтоян Шангов, Симеон Радев
Езикбългарски
Свързани вестнициПоща
„Шангова Вечерна поща“

„Вечерна поща“ е информационен всекидневник от началото на ХХ век, излизал в София.

Той е вестник за политика, литература, индустрия и икономия. Започва да се издава от Наум Тюфекчиев и Стоян Шангов в 1900, като излиза до 1914 година. Създаден е по инициатива на Борис Сарафов и доктор Никола Генадиев с цел подпомагане на македонската кауза.

Негов първи главен редактор е Стоян Шангов. До 11 януари 1902 г. се издава 3-4 пъти седмично (в понеделник, вторник, четвъртък и събота), а от тази дата нататък става ежедневник. Първоначалното мото на вестника е: „Вестник „Вечерна поща“ за политика, литература, икономия и индустрия“, но впоследствие се променя на „Новини от цял свят“. По-късно като съдружници във вестника влизат Ставре Наумов и Петър Михайлов. Русофобите Михайлов и Наумов, подкрепени от Симеон Радев по това време репортер на вестника и от Никола Генадиев, влизат в конфликт с яркия русофил Шангов. На 19 октомври 1908 година Шангов не е допуснат до редакцията на вестника от няколко въоръжени лица и е заменен като главен редактор от Радев.[1] Радев е главен редактор до 1909 година, когато е заменен от Петър Н. Даскалов.[2] Вестникът е с тираж 10 000 екземпляра.[3] „Вечерна поща“ е вторият вестник в България, който провежда официалната линия на правителството на Димитър Петков.[4]

Вестникът има голяма тежест в обществото, като с това се е съобразявал дори Фердинанд I. Според изследователя на българския печат доктор Борис Андреев, за времето си „Вечерна поща“ е водещ вестник на Балканите.[5] Вестникът е определян за най-добрия независим български вестник за времето си.[6]

Други редактори на вестника са Ставре Наумов, Петър Михайлов, Петър Даскалов, Матей Геров, Иван Коларов, Ради Радев, Емил Козак - Чермак, Димитър Михалчев, Никола Милев, Димитър Константинов, Александър Божинов и Иван Славов.[7]

След изгонването си Шангов започва да издава свой вестник под същото име – „Шангова Вечерна поща“ и „Вечерна поща“ започва да е наричана „Наумова Вечерна поща“. След раздялата започва упадъкът на вестника, засилил се с напускането на Радев. И двете издания намаляват цената си от 10 на 5 стотинки. В 1914 година Наумова поща минава в ръцете на печатаря Петър Глушков. Наумов остава известно време редактор, но по-късно е уволнен. Вестник „Дневник“ подкопава позициите на „Вечерна поща“ и в София, и в провинцията и вестникът спира.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стойков, Симеон. Ениджия – една България, останала в миналото, Фондация „Баш клисе“, Свиленград, 2002, стр.244-256.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 195.
  3. „Симеон Радев - живот в служба на България“ В: Месечно публицистично издание „Аргументи“ Архив на оригинала от 2010-07-04 в Wayback Machine..
  4. Сретенова, Николина. Университетът и физиците. Начало. Издателство Херон Прес, София, 2000, стр. 12., архив на оригинала от 18 май 2008, https://web.archive.org/web/20080518022527/http://www.philosophybulgaria.org/books/nachalo.pdf, посетен на 2011-01-18 
  5. Панайотов, Филип, Иванка Николова. Алманах България 20 век. Издателство Труд, 1999, стр. 833.
  6. История на най-големия български емигрантски вестник „Народен глас“
  7. Уводна статия на в. Революционен лист, 2 юни 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.478-479.
  8. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 198-199.