Вещица (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.

Вещица
Общи данни
Население 39 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,111 km²
Надм. височина 320 m
Пощ. код 3918
Тел. код 09329
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 10937
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Белоградчик
Борис Николов
(БСП, АБВ, НС)

Вѐщица е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин. Разположено е само на 10 км северозападно от гр. Белоградчик, 50 км югозападно от гр. Видин. Климатът в района е умерено-континентален със сравнително студена зима и горещо лято. Средната надморска височина достига 311 м. През селото протича река Салашка (Вещицка).

История[редактиране | редактиране на кода]

Вещица е едно от първите селища, възникнали в полите на Стара планина XVII в:Има интересна история за създаването на селото: разказва се легенда за турчин, който навремето имал чифлик на това място. Обикаляйки земите си през лятото той видял няколко българки които се къпели в месната река. Забранената за времето си гледка принудила турският чифликджия да избяга викайки „Вещици, Вещици..!!!“. Около Освобождението той напуснал чифлика си и там се заселили български работници, които изградили селището. Друга легенда разказва, че в района имало три воденици. Местните хора били много вещи, т.е. знаещи, разбиращи от занаята си. Когато другоселците се прибирали по родните си места и ги питали откъде идват, те отговаряли: „От при вещици“.

Независимо от произхода на името селото най-вероятно води началото си от турски чифлик, основан около края на XVII век. и началото на XVIII в. Доказателство за това са множеството турски наименования на местности около селото: Османов дол, Омеров връх и др. Най-вероятно чифликът бил изоставен от турския си собственик още преди Освобождението. Заселилите се български работници около него постепенно изградили населеното място. Първоначално то било разделено на три махали, които по-късно се слели в едно село. Най-голяма населеност и развитост селото има в периода от Освобождението до Втората световна война, когато населението наброявало 500 – 600 души.

През 1949-1950 година в района на селото действа малка горянска група, противопоставяща се на комунистическия режим.[1]

В новата си история селото се обезлюдява бързо, като от някогашното голямо население са останали малцина жители. В миналото е имало училище, открито през 1893 година, но след обезлюдяване на селото е закрито.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители на село Вещица са православни християни. Селото никога не е разполагало със собствен храм. От 2014 г. има частен проект за изграждане на параклис в центъра на село Вещица в близост до сградата на кметството. Там се намира старинен каменен кръст и проектът е да се изгради до този кръст и параклиса. Преди много години над Вещица и съседното село Струин дол в планината е имало манастир и там жителите на селата са ходели на големите църковни празници.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В миналото селото е разполагало с една интересна и уникална забележителност. В местността „Царицин гроб“ или „Царица“ се намирал стар паметник (голям камък с издълбани върху него орнаменти), потвърждаващ популярната в Северозападна България легенда за бягството на последната българска царица, майката на цар Иван Срацимир от Белоградчишката крепост. Според същата легенда царицата заедно със своята свита избягала през тунел, водещ към гореспоменатата местност, където била погубена от причакващите я турски войски. За наше съжаление камъкът, обозначаващ трагичното събитие, е откраднат от иманяри в началото на 90-те години на ХХв.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е по време на православния празник Св. Дух (9 юни)

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 223.