Взаимоучителен метод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бел-Ланкастърският метод, известен и като взаимоучителен метод, кръстен на британските педагози доктор Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, които го прилагат независимо един от друг, е образователен метод, който придобива световно разпространение в началото на 19 век, включително и в българските земи.

Пътешественикът Делла Вал го открива в Индия около 1623 г. Самостоятелно до него стигат някои германски училища в средата на 18 век, както и в Болницата на милосърдието в Париж през 1747 г.

Методът е базиран на това по-способните ученици да се използват като помощници в предаването на информацията, която знаят на другите ученици. Методът днес е известен като учене чрез преподаване.

Бел-Ланкастърският метод е използван от преподавателите през 19 век, тъй като е лесен начин за разширяване на основното образование сред по-широки слоеве на населението там, където няма разгърната мрежа от народни училища. Методологията е възприета от католическата църква в Англия и Уелс, а по-късно и в британската образователна система.

През 1825 г. взаимните училища са забранени в Швейцария и почти отпадат като практика в Централна и Западна Европа.

Системата е сходна донякъде с начина, по който работят преподавателите и докторантите в българските университети и на запад.

Външни препратки[редактиране | edit source]