Взрив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
За американския филм вижте Взрив (филм).

Взрив

Взрив или експлозия се нарича внезапно и драстично увеличаване на обем и освобождаване на енергия, обикновено съпроводени с високи температури и отделяне на газове. Експлозиите предизвикват ударни вълни като първата е от отделените при изгарянето на взривното вещество газове и зависи от диаметъра му и се дава като параметър в диаметри ( не повече от няколко) а втората е от изместения от първата въздух. Първата се нарича понякога контактен взрив и се използва при взривно рязане или уплътняване на метали с взрив и изобщо разрушителни работи. Параметри на взрив за оценка на действието му са Бризантност и Фугасност .

По произхода на отделената енергия взривовете се делят на химически, атомни, ядрени, електрически (например гръмотевица) и др. Химическият взрив във въздуха се отличава от горенето по това, че процесът на отделяне на енергията протича много бързо, поради което е съпроводен с образуването на ударна вълна. Взривното горене на взривното вещество има детонационен характер в смисъл, че въвличането на нови порции взривно вещество в химическата реакция се случва на фронта на ударната вълна (а не чрез топлопроводимост и дифузия, както е при бързото горене - дефлаграция, англ. deflagration [1] например фойерверките не се взривяват а всъщност горят бързо така че пукотът не е параметър че е имало детонационен взрив). От това условие по необходимост следва, че при химически взрив, съпровождан от екзотермична окислителна реакция (горене), изгарящото вещество и окислителят трябва да бъдат смесени, иначе скоростта на реакцията ще бъде ограничена от скоростта на доставяне на окислителя, а този процес като правило има дифузен характер. Например природният газ гори бавно в горелките на кухненските печки, защото кислородът попада бавно в областта на горене по пътя на дифузията. Обаче, ако газът се смеси с въздух, той се взривява и от малка искра. Черният барут се състои от механическа смес от изгарящо вещество ( дървени въглища и сяра) и окислител (селитра). Високоефективните взривни вещества често съдържат кислород в състава на собствените си молекули. При получаване на достатъчно енергия (активираща енергия) от такава молекула, тя самопроизволно се разлага на гориво и окислител, които изгарят. Подобни свойства притежават молекулите на тринитроглицерина (глицеролов тринитрат от който се приготвя динамит), тринитротолуола (тротил) и др.

Сред най-известните взривове са тези в Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война. Т.нар. Цар бомба може да предизвика най-мощния взрив в историята, причинен от хора.

Най-мощните познати взривове са взривовете на свръхновите звезди.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]