Видинска синагога

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Видинска синагога
Vidin-sinagoga.jpg
пощенска картичка
Map of Vidin.png
43.9912° с. ш. 22.8839° и. д.
Видинска синагога
Местоположение във Видин
Вид на храма юдейски храм
Страна България България
Населено място Видин
Вероизповедание Юдаизъм
Тип на сградата синагога
Време на изграждане 1894 г.
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние силно повредена
Видинска синагога в Общомедия
Видинската синагога днес, запустяла след емиграцията на видинските евреи за Израел

Видинската синагога е исторически втори или трети по ред юдейски храм във Видин. Намира се в близост до крепостта Баба Вида.

Предишната е била разрушена по време на Освободителната война (1877-1878).

Построяване[редактиране | редактиране на кода]

Построена е в рамките на година. Строежът е осъществен със съдействието на дарения от местните евреи – голяма част от населението на стария квартал Калето, както и от евреи от всички краища на Княжество България.

Тържествено е открита на 28 септември 1894 г. от д-р Мордехай Грюнвалд, главен равин в България. Тя е втората по големина след синагогата в София, но е била смятана за по-красива.

От 1950 г. сградата не се използва по предназначение, а като склад, което води до твърде лошото ѝ състояние в момента – десетилетия без покрив, вследствие на което стените се рушат.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в трапецовиден парцел (триъгълен с отсечен остър ъгъл). По план сградата е напълно симетрична, с правилна форма, от типа трикорабна едноапсидна базилика, с притвор, галерии и 4 кули. Вътрешните размери на молитвената зала са 21 х 10 м. Построена е по подобие на синагогата в Будапеща, а нейни архитекти са били известните на времето Фердинанд и Франческо. Изграждането на олтара (оцветен в синьо, червено и бронз) е осъществено от Макс Верих – чешки скулптор, преподавател във Видин. Дървеният материал е доставен от Трансилвания и Унгария, а лампите, полилеите и чиновете са от Виена и други места в Австрия.

Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има 2 мраморни плочи и 2 релефа с бронзови надписи на иврит. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са от лят бронзиран чугун. Те имат база и кубични капители малоазийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите – спирали, палмети, плетеници и акантови листа, са били оцветени. Арките са сегментни.

Подът е настлан с мозайка и дъски. Олтарът е върху подиум в апсидата. Той повтаря вероятно архитектурата на древноеврейски храм – централна част, 2 кули, арки и колони, а над олтара – символ на Слънцето.

Централният кораб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и галериите – с кръстати сводове. Оцветяването им е в синьо, с рисувани бронзови 6-ъгълни звезди. Олтарът е бил оцветен в синьо, бяло, червено и бронз. Интериорът на залата създава усещане за лекота и простор.

Главната фасада е внушителна. Решена е с издаден напред черен обем и 2 странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка във вид на 6-ъгълна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, събрани по двойки, с цветни стъкла и фина декоративна решетка.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

От 1950 г. постройката е загубила основната си функция и е била използвана за склад, което е влошило изключително много нейното състояние. През 1970-те години започва основен ремонт с оглед да се пригоди (поради добрата акустика) за симфонични концерти.

Днес импозантната някога сграда е в извънредно лошо състояние – само блед спомен от бляскавото ѝ минало. Нуждае се от обща реставрация, като за момента няма изгледи този процес да започне в скоро време.

На 9 март 2017 г. собственикът на синагогата - Организация на евреите в България Шалом, на общо събрание взима решение да дари сградата на община Видин.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]