Видинско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Видинското четвероевангелие е среднобългарски ръкопис, създаден в Бдин, днес Видин, при управлението на Иван Срацимир, владетел на Видинското царство.Известно е и като "Четвероевангелие на митрополит Данаил" или като Кързъново евангелие.

Евангелието е писано на пергамент с търновски уставен почерк. Преписвачът се придържа към езиковите норми на Търновската книжовна школа. Съдържа евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Смята се, че за разлика от Четвероевангелието на цар Иван Александър ("Лондонското четвероевангелие") Видинското евангелие е книга за редовна богослужебна употреба, защото рисуваната му украса не е така богата. В него е запазена ценна приписка:

...с изволение и съдействието на света Троица бе наченато свето и божествено дело - книгата, наречана на гръцки тетраевангеле - с голям труд и внимание за силата на моята бедност по времето, когато носеше на главата венеца на царството и държеше в ръката скиптъра благочестивият и велик цар Иван Александър заедно със своя син, младия цар Иван Срацимир, а църковният стълб управляваше патриархът господин Теодосий. Писано бе прочее това свето дело във великия и многолюден град Бдин по повеля и желание на великия всеосвещен митрополит господин Даниил. А аз, недостойния и груб, се боях да начена това дело в Христа, надминаващо моите сили, но бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече, свикнал на послушание, не пожелах да непокорствувам. Поради това моля ви вас, които четете и преписвате, не злословете, но по-скоро благославяйте, та и вие да се сдобиете от Оногова, който изпълнява молитвите на тези, които се молят, и благославя годините на праведните.[1]

Евангелието съдържа списък с датите на Великден за поредица години. Първата от тях е 1354 и вероятно отговаря на годината, когато то е било преписано.[2] През 1837 година монасите от гръцкия манастирСвети Павел“ на Света гора подаряват на английския пътешественик Робърт Кързън два ръкописа: Четвероевангелието на цар Иван Александър и Видинското четвероевангелие.[3] Сега последното се пази в Британската библиотека в Лондон под сигнатура Add. MS 39628.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 101.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 55.
  3. Curzon, R. Visits to Monasteries in the Levant. London, 1850, 386; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 258-260.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Vakareliyska, C. M. The Curzon Gospels: Annotated Edition; A Linguistic and Textual Introduction. T.1-2. Oxford, 2008

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]