Видообразуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Видообразуване е еволюционен процес, при който се появяват нови биологични видове. Съществуват четири начина на естествено видообразуване в зависимост от степента на географска изолираност на популациите една от друга: алопатрично, перипатрично, парапатрично и симпатрично. Видообразуването може да бъде и изкуствено предизвикано при скотовъдство или лабораторни експерименти. Могат да се посочат наблюдавани примери за всеки един от видовете видообразуване.[1]

Първата скица на Чарлз Дарвин на еволюционно дърво в книгата му First Notebook on Transmutation of Species (1837)

Естествено видообразуване[редактиране | edit source]

В хода на еволюцията, видообразуването се е извършвало по всеки един от описаните начини. Дискусионен обаче остава въпросът за относителното значение за биоразнообразието на всеки един от тези механизми.[2]

Съществува спор за относителния дял, в който видообразуването настъпва през геологичното време. Докато някои еволюционни биолози твърдят, че видообразуването се проявява постоянно във времето, някои палеонтолози като Нилс Елдридж и Стивън Джей Гулд поддържат мнението, че видовете обикновено остават непроменени през дълги отрязъци от време, и че видообразуването настъпва само през относително кратки интервали. Последният възглед е известен като точково равновесие.

Алопатрично видообразуване[редактиране | edit source]

Сравнение на алопатрично, перипатрично, парапатрично и симпатрично видообразуване.

При алопатрично видообразуване, популацията се разделя на две изолирани в географско отношение алопатрични популации (например, поради раздробяване на местообитанията вследствие на промяна на релефа като орогенезис или социална промяна емиграция). Вследствие на това, изолираните популации са подложени на генотипни и/или фенотипни диференциации. Диференциациите се получават поради това, че популациите (а) биват подложени на различен по сила отбор или (б) независимо една от друга са подложени на генетичен дрейф. Когато популациите отново влязат в контакт една с друга, те може дотолкова да са еволюирали, че да са се изолирали репродуктивно и да не са повече в състояние да обменят гени.

Видообразуването настъпва в случаите, когато една популация е изолирана от друга. Пътят, по който това става, е свързан с мутации и адаптации в резултат на променените условия на околната среда. Старият вид бива постепенно заменен с нов. Вторият начин на диференциация е свързан със случаите, когато от родителския (изходния) вид произлязат един или повече видове, всеки от които продължи самостоятелно съществуването и развитието си.

Наблюдавани примери

При множество обстоятелства е била наблюдавана тенденцията при островните популации малки и изолирани генетични резервоари да дават начало на необикновени белези. Към тази група се числят островните джуджевидни форми и радикалните генетични промени, настъпили на някои известни архипелага като Комодо и Галапагос. Галапагоският архипелаг е месторождение на теорията за еволюцията от времето на наблюденията на Чарлз Дарвин. Наблюдаваните от Дарвин Галапагоски чинки са може би най-известният пример за алопатрично видообразуване.

Перипатрично видообразуване[редактиране | edit source]

При перипатричното видообразуване, нови видове се формират в изолирани, малки периферни популации, които са възпрепятствани да обменят гени с основната популация. То е свързано с понятието ефект на основаване, понеже често пъти малките популации са подложени на ефекта „гърло на бутилка“. Приема се в много случаи, че генетичният дрейф играе значителна роля при перипатричното видообразуване.

Наблюдавани примери
  • австралийската птица Petroica multicolor
  • репродуктивна изолация настъпва в популации на видовете насекоми от род дрозофила, подложени на ефекта „гърло на бутилка“.

Парапатрично видообразуване[редактиране | edit source]

При парапатричното видообразуване, зоните на двете диференциращи се популации са отделни (в някаква степен поради географски прегради), и но се припокриват в някаква степен. Не е изключено инвидиди от единия вид да влязат в контакт с индивиди от другия вид и да се кръстосат. Намалената хетерозиготна способност обаче води до отбор по поведение или механизми, които възпрепятстват размножаването между двата вида.

В екологията става въпрос за парапатрично или перипатрично видообразуване във връзка с екологичните ниши. Необходимо е наличието на екологична ниша, за да може да се осъществи успешно видообразуване.

Наблюдавани примери

Симпатрично видообразуване[редактиране | edit source]

При симпатричното видообразуване, видовете се диференцират на едно и също местообитание. Примери за него могат да се дадат при насекоми, които зависят от различните гостоприемници в един и същ ареал.

Видообразуване чрез полиплоидност. Една диплоидна клетка претърпява неуспешна мейоза, при което се получават диплоидни гамети, които се самооплождат. В резултат се получава тетраплоидна зигота.

Полиплоидността е механизъм, който също може да бъде отговорен за симпатрично видообразуване. Не всички полиплоиди са репродуктивно изолирани от техните майчини растения. Поради това увеличаването на броя на хромозомите е възможно да не доведе до напълно преустановяване на миграцията на гени между зараждащите се полиплоиди и техните диплоидни родители.

Наблюдавани примери

Полиплоидността се наблюдава при множество растителни и животински видове:

Хибридизацията между два различни вида води понякога до отделен фенотип. Този фенотип може да бъде по-приспособен от родителските видове, от които произхожда, поради което да бъде благоприятстван от естествения отбор. В крайна сметка, ако се осъществи репродуктивна изолация, може да се стигне до образуването на нов вид. Репродуктивна изолация между хибриди и техните родители е особено трудно осъществима, поради което хибридното видообразуване се счита за изключително рядко събитие.

Изкуствено видообразуване[редактиране | edit source]

Нови видове могат да бъдат създавани чрез опитомени животни в животновъдството. Малко се знае за първите опити и първите видове, получени по този начин. Домашната овца например е създадена чрез хибридизация и вече не може да даде жизнено поколение при кръстосване с муфлона (Ovis orientalis) - видът, от който тя прозлиза. [3] От друга страна, домашното говедо може да се счита за един и същ вид заедно с различни свои диви разновидности като зебуто, гаура, яка и др., понеже лесно се получава потомство между тях.[4]

Най-добре документираното създаване на нов вид в лабораторни условия е било осъществено в края на 80-те години на 20-ти век. Уилиям Райс и Дж. В. Солт правят опити с размножаване на плодовата мушица Drosophila melanogaster с използване на лабиринт с три възможни изхода от вида на светъл/тъмен или влажен/сух. Всяко поколение е поставяно в лабиринта и групите мушици, които излизат от два от осемте изхода, биват отделяни и оставяни отново да се размножават помежду си. След тридесет и пет поколения, двете групи и техните потомства вече не са били в състояние да се размножават помежду си, дори ако това е единствената им възможност за размножаване. [5]

Диана Дод на свой ред успява да демонстрира алопатрично видообразуване чрез репродуктивна изолация при плодовата мушица Drosophila pseudoobscura само след осем поколения и с използването на различен вид храна — нишесте и малтоза. Експериментът на Дод бива потвърден с лекота при повторни опити с други видове плодни мушици и храни. [6]

Експериментът с плодните мушици на Диана Дод (1989 г.)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Observed Instances of Speciation by Joseph Boxhorn. Retrieved 28 October 2006.
  2. J.M. Baker. Adaptive speciation: The role of natural selection in mechanisms of geographic and non-geographic speciation. // Studies in History and Philosophy of Biological and Biomedical Sciences 36. 2005. с. 303-326. available online
  3. Hiendleder S., et al. (2002) „Molecular analysis of wild and domestic sheep questions current nomenclature and provides evidence for domestication from two different subspecies“ Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 269:893-904
  4. Nowak, R. (1999) Walker's Mammals of the World 6th ed. (Baltimore: Johns Hopkins University Press)
  5. Rice, W.R. and G.W. Salt. Speciation via disruptive selection on habitat preference: experimental evidence. // The American Naturalist 131. 1988. с. 911-917.
  6. Kirkpatrick, M. and V. Ravigné (2002) „Speciation by Natural and Sexual Selection: Models and Experiments“ The American Naturalist 159:S22–S35 DOI
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Speciation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.