Видул войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Видул войвода
български войвода
Роден: ок. 1777
Починал: 1833

Видул войвода (ок.1777 - 1833) (псевдоним на Видул Кунчов Видулов) - български войвода, чичо на Васил Левски, и не бива да се бърка с другия, малко по-късен войвода на име Видул Странски от Калофер. Видул войвода е потомък на род с бунтовна дейност, която може да бъде проследена в продължение на повече от два века. Според изследванията на Данаил Кацев-Бурски най-ранният представител на рода е спахи Драгой (1600-1680); негов син пък бил спахи Видул (1650-1730); син му бил спахи Кръстил (1709-обесен в Цариград през 1741 г.); негови синове били спахи Видул и спахи Тудур. Спахи Видул бил убит в Пловдив през 1758; негов син бил Кунчо(1757-1830), а внук Видул Кунчов Видулов, или както остава известен Видул войвода.Видул е най-възрастният син на Кунчо и Виша Видулови; следвали синовете Руси, Тудур и Иван (бащата на Левски), и дъщерите: Кула, Виша и Елка. Видул през 1796 г. избягал от родното си село Кочмаларе (дн. с. Отец Паисиево) и се заселил във Войнягово, понеже при нападение над селото от кърджалии, той събрал дружина и избили нападателите в местността "Скокът". След 16 години (през 1812 г.) при сина си във Войнягово забягва и Кунчо Видулов с двамата си синове Тудур и Иван и дъщеря си Елка, а Руси, Кула и Виша остават в Кочмаларе. Бягството на Кунчо е заради убийството на Сабри бей от Пловдив. Тук във Войнягово Кунчо, който междувременно е овдовял, се жени повторно за войняговката Яна Искрюва, от която има син Вълю. През това време докато бил във Войнягово Видул Кунчов, или Видул войвода както бил по̀ известен вече, събрал дружина и зашътал с нея по близки и далечни краища.

Има всички основания да се смята, че при него са карали "стажа" си като хайдути, а по-късно и изявили се като войводи Вълко Буздрев (Вълко войвода) от Войнягово и Генчо Панов (Генчо войвода)от съседното Хисар Кюселере (дн.с. Момина баня - квартал на гр.Хисаря).В четата на Видул участвал и брат му Тудур, който паднал убит при Одрин през 1829 г., като участник в похода на ген.Дибич-Забалкански. През 1833 г. при една схватка с преследващи ги потери Видул бил тежко ранен и по-късно починал от раните си. Той бил едър, плещест мъж със сини очи и руса коса и мустаци, за което по-късно сестрата на Левски Яна казвала, че родителите и роднините ѝ, винаги оприличавали брат ѝ с чичо им Видул.