Византийска общност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Регионални християнски деноминации в началото на второто хилядолетие: православие, католицизъм и богомилство.

Византийската общност е съвременна концепция, разработена от византолога Димитри Оболенски, основаваща се най-вече на културно-политическата общност на православния свят през Средновековието[1].

В нея съществува йерархия на държави начело с Византийската империя, в която влизат страните и народите, приели православната вяра от Константинополската патриаршия, обединени около центъра на православния свят Константинопол и около Вселенския патриарх.

След християнизирането на Българската държавата тя също започва да излъчва свои културни ценности, които се възприемат от други балкански и славянски народи, а някои дори и от културната метрополия Византия. Така в началото на 2-то хилядолетие българите са в центъра на възникващата тогава нова културна славянско-православна подобщност, която осъществява пробив във византийската общност[2] В този смисъл българската Плисковско-преславска култура става част от Византийската цивилизация, но част, която е периферна и дори подривна спрямо центъра. Малко след това България попада под византийска власт новата подобщност губи голяма част от значението си, а центърът на православието се връща изцяло към Константинопол.

След нашествието на османците и завладяването на Константинопол през 15 век, византийска общност губи голяма част от своето значение, а центърът на православието се измества към Русия. На мястото на византийската общност в завладените от османците земи се появява общността на рум миллета, чийто център отново е в Константинопол.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Obolensky, Dimitri, The Byzantine Commonwealth: Eastern Europe, 500-1453 (1971)
  2. Р. Пикио. Мястото на българската литература в културата на средновековна Европа. - Литературна мисъл, 1981, № 8

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]