Византийски монетни дворове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Това е списък на монетните дворове във Византия (подредбата е по азбучен ред на византийските имена на градовете):

Местонахождение Години Знаци Бележки Монети
Адрианопол 1354 – 1356 По времето на Матей Кантакузин. По всяка вероятност продължава да действа в Димотика[1]
Александрета 609 – 610 ΑΛΕΞΑΝΔ Действа по време на войните на Ираклий и Фока[2] Revolt of the Heraclii solidus, 608 AD.jpg
Ираклий I. Солид
Александрия до 330 – след 475
525 – 646
ΑΛΕΞ
ΑΛΞΟΒ
Действа от времето на управлението на Диоклециан до времето на Зенон като монетен двор на египетския диоцеза. Възстановен около 525 г. и работи до арабското завоюване на Александрия и Египет.[2][3]
Антиохия до 330 – след 475
512 – 610
ΑΝ
ΑΝΤΙΚ
ΑΝΤΧ
THEUP
THEUPO
ΘVΠOΛS
Работи от времето на Диоклециан до времето на Зенон като монетен двор на източния диоцез.[4]. Възстановен при Анастасий I. Прекръстен на Теополиски (на гръцки: Θεούπολις, Град на Бога) след земетресението през 526 г.[5]. След 610 г. функциите на антиохийския двор преминават в Йерусалимския.[6] Argenteus-Constantius I-antioch RIC 033a.jpg
Констанций I Хлор. Аргентиус, ок. 295 г.
Арта около 1204 – 1271 Монетен двор на Епирското деспотство. Точното местонахождение му е все още неизвестно, но със сигурност той се е намирал около Арта в Амбракия – в столицата.[5][7] Theodor I. Despot von Epirus.jpg
Теодор Комнин. Скифата
Картаген 533 – около 695 CAR
KAR
KART
CT
CRTG
KRTG
Основан от Диоклециан, но скоро бил преместен в Остия Антика.[8]. В Картаген, след превземането му от вандалите и аланите, бил основан нов монетен двор, но след отвоюването му от византийците продължава да функционира до 695 г., когато съществува вече реална опасност от арабско завоюване на Картаген. През 695 г. се мести в Сардиния.[2][9] Follis-Domitius Alexander-carthage RIC 68.jpg
Домиций Александър. Фолис
Картахена около 560 – 624 Действа в южна Испания, докато не е завоювана от вестготите.[2][10]
Катания около 582 – 629[2][11] CAT Byzantine coin minted on Sicily.jpg
Монета в 40 нумии от Катания, аверс
Херсонес VI в.
края на IX – началото на XI век
ΧΕΡCWΝΟC
ΧΕΡCΟΝΟC
Действа при управлението на Юстиниан I, след това на Маврикий, а после и по времето на Василий I и Василий II[12] Maurice follis with Constantina and Theodosius, Cherson mint.jpg
Маврикий. Фолис
Констанция (Кипър) 610
около 626 – 629
ΚΥΠΡΟV
ΚΥΠΡΕ
KYΠΡ
CΠΡ
Действа по времето на Ираклий с оглед покриването на военните разходи.[2][13] Revolt of the Heraclii solidus, 608 AD.jpg
Ираклий. Солид
Константина (Нумидия) 540/541 — 592/593 CON Действа периодически[2], като монетите отсечени в него като цяло са малко.[14]
Константинопол 330 – 1204
1261 – 1453
CON
CONOB
CONOS
COB
Действа през цялото време на съществуването на Византийската империя, с изключение на периода когато монетния двор е във владение на Латинската империя.[12] Tremissis-Justin I-sb0058.jpg
Юстин I. Тремис
Кизик 518 – 629 KYZ
KY
При Диоклециан е монетен двор на азиатския диоцез.[15]. Възстановен при Анастасий I и работи с неголеми прекъсвания до края на персийско-византийските войни.[12][16] Follis from Cyzicus.JPG
Византийски фолис от Кизик, реверс
Исаврия 617/618 — 618/619 ISAYR Създаден за покриване на разходите в персийско-византийските войни. През 617 г. е преместен в Силифке и скоро след това е затворен поради опасността за превземането му от страна на персите.[12][17]
Йерусалим 608 – 614/615 ΙΠ
ΙΧ
IEΡOCO
XC NIKA
Правопримник на монетния двор в Антиохия. Работи до превземането на Йерусалим от Сасанидите.[2][13]
Маниса 1214 – 1261 Главен монетен двор на Никейската империя след преместването на никейския двор в Магнезия.[18][19] Hyperpyron-Michael VIII Paleologus-sb2241.jpg
Михаил VIII Палеолог.
Неапол около 661 – 830 – 840 NE Действа от времето на Константин IV Погонат до това на Теофил.[20]
Никея около 1208 – 1214 Главен монетен двор на Никейската империя, който обаче се мести в Магнезия (Маниса) едно поради близостта до латинските владения, и друго заради близостта на Маниса до любимата резиденция на никейските императори – Нимфея. По време на османската империя Маниса е традиционно място на резидиране на османските престолонаследници. [18][21]
Никомидия 498 – 627 NIK
NIKO
NIC
NIKM
NIKOMI
NI
Утвърден от Диоклециан като монетен двор на понтийския диоцез.[8]. Работи до края на V век, след което е отново отворен от Анастасий I и функционира до 627 г. с неголеми прекъсвания заради персийско-византийските войни.[2][22] A Nicomedian coin.JPG
Византийски фолис от Никомидия, реверс. Примерен за VI век.
Никозия 1184 – 1191 Главен монетен двор на Исак Комнин (император на Кипър).[18][23] LMM - Schatz von Nikosia 1.jpg
Византийски монети от Никозия
Перуджа 552/553 P Съществуването му е само хипотетично.[2][14]
Филаделфия 1188 – 1189
XIV в.
ΦΛΔΦ Первите монети са отсечени през краткия период на узурпация на Теодор Мангафас.[24]. През XIV век дейността му е възобновена предвид обстоятелството че Филаделфия е последния византийски анклав всред османските владения в Мала Азия. Продължава да сече монети до превземането на Филаделфия в 1390 г.[25]
Филипопол само няколко години от 1092 г. Работи през първите години от паричната реформа на Алексий I Комнин. Византийски монети се секат в Пловдив само няколко години след 1092 г. при управлението на Алексий I Комнин, явно и с оглед на това че първия от Комнините – Мануил Еротик Комнин е родом от околностите на града.[18][26] Alexius I aspron trachys BI 133295.jpg
Алексий I Комнин. Скифата биаспра
Равена около 540 – края на VIII в. RAV
RA
RAB
RAVEN
RAVENNA
Затворен след превземането на Равенския екзархат (584—751) от Лангобардското кралство.[27] Justin II siliqua 681331.jpg
Юстин II. Полсиликва
Родос 1232 – 1248 Занимава се със сечене на монети на правителството на Родос и Додеканезите – Лъв Габалас и Йоан Галабас. [28]
Рим 540 – 750 ROM
ROMA
ROMOB
Формално действа до 751 г., докато Рим не излиза от контрола на Византия, но реално съществува почти автономно от VII век.[29] Leo III base gold solidus minted in Rome.jpg
Лъв III (Византийска империя). Солид
Салона около 535 Действа при управлението на Юстиниан I.[5][30]
Сардиния 695 – след 717 S Работи в правоприемство на предходния картагенски в Каляри. Дейността му е прекратена при управлението на Лъв III.[2][31]
Селевкия 615 – 616 SELISU
SEL
Създаден за покриване на разходите в персийско-византийските войни. През 617 г. се мести в Исаврия.[2][32]
Сиракуза след 643/644 — 878 SECILIA
CVΡΑΚΟVCI
Действа до превземането на града от арабите. До утвърждаването му на остров Сицилия циркулирали византийски монети сечени в Константинопол.[12][33] Michael I (Byzantine Emperor).jpg
Михаил I Рангаве. Фолис
Тива втората половина на XII в. Местонахождението му е спорно. Монетният двор сече полутетартерони за тема Елада и Пелопонес. Относно местоположението му съществуват хипотези, че е в Коринт или Атина. Действа от управлението на Мануил I Комнин до началото на управлението на Исаак II Ангел.[5][34]
Солун 330 – 629/630
края на XI – средата на XIV в.
TES
ΘΕC
ΘΕS
THESSOB
TESOB
THSOB
Действа по времето на Диоклециан. Първо е монетен двор на диоцез Мизия, след това на диоцез Македония и преторианска префектура Илирик.[5][35] Дейността му е възстановена от Алексий I Комнин. В годините 1204—1224 е монетен двор на Солунското кралство. Последните отсечени монети се датирани от 1387 г.[36] Solidus-Constantius Gallus-thessalonica RIC 149.jpg
Констанций Гал. Солид
Трапезунд края на XI – средата на XII в.
около 1230 – 1461
Основан от семейство Габрас, управители на Халдия.[23]. От управлението на Андроник I Гид е монетен двор на Трапезундската империя.[37] SilverAsperManuelIKomnenosOfTrebizond1237-1263.jpg
Мануил I Велики Комнин. Аспра

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hendy, 1985, pp. 446–447 (англ.)
  2. а б в г д е ж з и к л м Sear, Bendall & O'Hara 1987, с. 19, 22 (англ.)
  3. Hendy 1985, с. 378, 397 (англ.)
  4. Hendy 1985, с. 378, 397 (англ.)
  5. а б в г д Sear, Bendall & O'Hara 1987, с. 22 (англ.)
  6. Hendy 1985, с. 416 (англ.)
  7. Hendy 1985, с. 445, 523–524 (англ.)
  8. а б Hendy 1985, с. 379–381 (англ.)
  9. Hendy 1985, с. 399, 422 (англ.)
  10. Hendy 1985, с. 405 (англ.)
  11. Hendy 1985, с. 406–407, 418 (англ.)
  12. а б в г д Sear, Bendall & O’Hara 1987, с. 19, 21 – 22 (англ.)
  13. а б Hendy 1985, с. 415–416 (англ.)
  14. а б Hendy 1985, с. 406 (Note #150)(англ.)
  15. Hendy 1985, с. 378–379, 381 (англ.)
  16. Hendy 1985, с. 416–418 (англ.)
  17. Hendy 1985, с. 416 (англ.)
  18. а б в г Sear, Bendall & O'Hara 1987, с. 21 – 22 (англ.)
  19. Hendy 1985, с. 443 – 444 (англ.)
  20. Hendy 1985, с. 421 – 423 (англ.)
  21. Hendy 1985, с. 443 – 445 (англ.)
  22. Hendy 1985, с. 415 – 418 (англ.)
  23. а б Hendy 1985, с. 438 (англ.)
  24. Hendy 1985, с. 438–439 (англ.)
  25. Hendy 1985, с. 446 (англ.)
  26. Hendy 1985, с. 434–435 (англ.)
  27. Hendy 1985, с. 422 (англ.)
  28. Hendy 1985, с. 525 (англ.)
  29. Hendy 1985, с. 422–423 (англ.)
  30. Hendy 1985, с. 405 (англ.)
  31. Hendy 1985, с. 422, 424 (англ.)
  32. Hendy 1985, с. 416 (англ.)
  33. Hendy 1985, с. 418–419, 421–423 (англ.)
  34. Hendy 1985, с. 435, 437 (англ.)
  35. Hendy 1985, с. 379–380, 400, 417 (англ.)
  36. Hendy 1985, с. 446, 523–524 (англ.)
  37. Hendy 1985, с. 445, 522–523 (англ.)