Викентинки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Викентинки
FDC-emb.jpg
Емблема
Пълно име Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула
Латинско име Societas Filiarum Caritatis a S. Vincentio de Paulo
Съкратено име DC
Църква Католическа църква
Девиз Благотворителността на Христос ни подтиква!
Основател Викенти дьо Пол
Дата на основаване 1633 г.
Съвременен статут действащ
Викентинки в Общомедия

Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула (на лат. Societas Filiarum Caritatis a S. Vincentio de Paulo) е католическа религиозна институция, основана от Викенти дьо Пол. Нейните членове са популярни в България под наименованието Викентинки. Монахините в България са били от Загребската провинция на конгрегацията и са известни като аграмки или загребски милосърдни сестри.

История на Обществото[редактиране | редактиране на кода]

Обществото е основано през 1633 от Свети Викенти дьо Пол – френски свещеник и Свети Луиз дьо Марийяк – вдовица. Подобно на другите религиозни общности, по време на Френската революция някои от монахините се отказват да се кълнат във вярност към конституцията и за осъдени на смърт. Те са убити на гилотината на 26 юни 1794 г. в Камбре, департамента Нор.

През деветнадесети век и до 1960 г., сестрите са здравни работници в болници и приюти. Започвайки от 1920 г., постепенно те са заменени от медицински сестри. Обществото е представено в над 100 страни. Тяхната сфера на дейност е образованието и здравеопазването.

Викентинките в България[редактиране | редактиране на кода]

В 1881 г. сестрите започват своята дейност в Одрин. Там отварят училище „Мария Лоурдес". През 1912 – 1913 г. помагат на ранените в Балканската война. През 1930 г. напускат Одрин поради политически причини[1].

Писмо от Мари де Пурталес, сестра от католическата мисия на сестрите викентинки в Кукуш, 6 юли 1892 г.

През 1896 г. сестрите установяват своя мисия в Пловдив и започват да обслужват католическата болница „Свети Йосиф", в която работят до 1949 година. Те се грижат също за децата в сиропиталището „Света Елисавета“[2].

През 1905 г. е открита тяхната мисия в София. Там отварят гимназията „Санта Мария", сиропиталището „Княгиня Надежда“, интернат и детска градина. Грижат се за болните в болницата „Княгиня Клементина[2].

От 1907 г. имат своя мисия в Малко Търново, където основават девическо училище. По национален състав се разпределят така: хърватки – 25, българки – 24, австрийки – 5, словенки – 4 и една чехкиня[2].

През януари 1953 г. са задържани 3 монахини от сиропиталището „Света Елисавета“ в Пловдив, обвинени в събиране на „шпионски сведения“ и предаването им на генералната настоятелка на конгрегацията в Загреб. След закриване на колежите и болниците, много от монахините напускат България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула
  2. а б в Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.