Виктор Вазарели
| Виктор Вазарели | |
|---|---|
Произведение на Вазарели пред музея в Печ (Унгария).
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | унгарец, французин |
| Стил | оп арт, баухаус |
| Виктор Вазарели в Общомедия | |
Виктор Вазарели (на унгарски: Vásárhelyi Győző', роден на 9 април 1906 г.[1][2] в Печ; починал на 15 март 1997 г. в Париж) е френски художник и график от унгарски произход, един от основателите на оптическото изкуство. [3]
Съдържание
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Виктор Вазарели следва в Будапеща в академията Подолини-Фолкман. По-късно посещава училището за графика Мюели по това време ръководено от Сандор Бортниик в традициите на стила баухаус. През 1930 година се мести в Париж, където следващите десет години работи като графичен дизайнер в сферата на рекламата занимавайки се основно с плакати. Проявява интерес към оптически измами и графични илюзии за пространство.
От 1944 година се посвещава само на рисуването. През същата година е и първата му изложба в галерията Дениз Рене (на френски: Denise René) в Париж. Излага шахматни и противопоставени модели и шаблони. 1947 взима решението да се концентрира върху конструктивно геометрични, абстрактни мотиви.
През 1950-те развива прогамата си за кинетично изкуство (виж съвременно изкуство). В неговият Жълт манифест (на френски: Manifest Jaune) издаден за груповата изложба Движението (на френски: Le Mouvement) при Дениз Рене (1955) изисква творбите да са като прототипи, да са повторими в серийно производство приложимост на формите. Неговите картини и скулпури се отличават чрез стандартизирани форми и цветове, които биват съчетавани по различен начин.
Виктор Вазарели печели редица международни награди за изкуство в 1965 и 1967 г. Участва в изложенията documenta 1 (1955), documenta II (1959), documenta III (1964) и 4.documenta през 1972 г. в Касел. През 1972 г. също така развива ново лого тип диамант в стил оп арт за френската автомобилостроителна фирма Рено.
1970 година основава музей съдържащ някои от творбите му в дворец в Горд, Фарнция (закрит 1996) и 1976 създава Фондация Вазарели в Екс ан Прованс, Франция. В същата година отваря Музей Вазарели в родния му дом в Печ, Унгария. От 1961 Виктор Вазарели живее в Ане сюр Марн. Синът му Жан Пиер (1934 – 2002) става известен като художник под името Ярвал.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Първото му голямо произведение Зебра е една от първите големи творби на оп арта. Формите използвани от Вазарели са квадрат, диамант, триъгълник, кръг и лента. Прилага кинетични ефекти и оптически феномени.
Творчеството му се състои от различни периоди, които на моменти се припокриват:
- Черно бял период (на френски: Periode Noir-Blanc) (1955 – 1963), противопоставя черни и бели полета.
- Почит към шестоъгълника (на френски: Hommage à l‘hexagone) (1964 – 1972), създава физически невъзможни перспективи чрез светло-тъмни ефекти.
- Универсални структури – Вега (ab 1969), деформира правомерни решетки по начини, които ги карат да изглеждат повече от двудимензионални.[5]
Цитат Вазарели: „Изкуството е изкуствено и в никакъв случай естествено. Да твориш не означава да копираш природата а да я имитираш и дори надвиеш посредством собственият си опит, нещо на което сред всички живи същества е способен само човекът.“
Като графичен дизайнер създава през 1972 г. диамантеното лого за Рено.
В по-късни години критикува развитието на абстрактното изкуство с известните си думи: „Изкуството се е превърнало в ничия земя. Всеки може да се провъзгласи за художник или дори гении. Всяко петно боя, всяка драскотина може да бъде обявена за произведение на изкуството в името на светия субективизъм.“
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
В родния му град Печ се намира Музей Вазарели. Негови произведения могат да бъдат видяни и в Музей в Будапеща, квартал Обуда. Във Фондация Вазарели в Екс ан Прованс се излагат 46 монументални творби и няколко студии.
Интернет препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Victor Vasarely – Association Vasarely – Aix-en-Provence
- ↑ Музей на Вазарели в Будапеща
- ↑ Karin Thomas: Bis Heute. Stilgeschichte der bildenden Kunst im 20. Jahrhundert. DuMont, Köln 1979, S. 239.
- ↑ Sara Pendergast, Tom Pendergast: Contemporary Artists: L-Z St. James Press, 2002
- ↑ Benjamin Kowalski: Optical-Art – Betrachtung einer Kunstrichtung GRIN Verlag, 2007
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Victor Vasarely“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
