Виктор Емануил II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Емануил II
Крал на Италия
Виктор Емануил II 
Роден: 14 март 1820 г.
Починал: 9 януари 1878 г. (57 г.)

Виктор Емануил II (на италиански: Vittorio Emanuelle II, Vittorio Emanuele Maria Alberto Eugenio Ferdinando Tommaso di Savoia — Виторио Емануеле Алберто Мария Еудженио Фердинандо Томазо ди Савоя), роден на 14 март 1820 г. в Палацо Кариняно, Торино, починал на 9 януари 1878 г. в Рим, е крал на Сардиния през 1849-1861 г. На 17 март 1861 г. за пръв път в историята той става крал на обединена Италия. Италианците му дават прозвището "Баща на Отчеството" (на италиански: Padre della Patria).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Емануил II е най-големият син на краля на Сардиния Карл Алберт († 1849) и Мария Тереза Тосканска († 1855), дъщеря на великия херцог на Тоскана Фердинанд III от династията Хабсбург-Лотаринги.

Като престолонаследник той получава титлата "херцог на Савоя". Учи във Флоренция.

През март 1848 г. в няколко европейски страни избухват поредица от революции. Революционната вълна залива и влизащото в състава на Австрийската империя и населено предимно с италианци Кралство Ломбардия-Венеция. Крал Карл Алберт оказва подкрепа на революционерите, поставящи си за цел отхвърляне на австрийското владичество, и обявява война на Австрия.

По това време Виктор Емануил служи в армията като офицер и участва в редица сражения. След загубата на битката при Новара на 23 март 1849 г. баща му абдикира в негова полза и се отправя в изгнание в Португалия.

След възкачването си на престола новият владетел застава на чело на движението за обединение на Италия Рисорджименто, на което става емблематична фигура. Той участва в Кримската война през 1855-1856 г. на страната на Франция, Великобритания и Османската империя против Русия. През 1859 г. войски на Австро-Унгария нахлуват в Сардиния-Пиемонт, започвайки т.нар. Австро-итало-френска война. С помощта на Франция Виктор Емануил побеждава австрийците и дори присъединява Ломбардия към своето кралство.

На 17 март 1861 г. той e обявен официално за крал на Италия.

Смърт и памет[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 9 януари 1878 г. и е погребан в Пантеона на Рим. В надписа там е наречен PADRE DELLA PATRIA (Баща на отечеството).

В негова чест е построен националният паметник на Виктор Емануил II (Il Vittoriano) в Рим. Името му носи и Галерията „Виктор Емануил“ в центъра на Милано.

Семейство и наследници[редактиране | редактиране на кода]

Златна монета на Виктор Емануил II като крал на Сардиния, 1851 г.
Златна монета от Виктор Емануил II като крал на Италия, 1865 г.

На 12 април 1842 г. престолонаследникът Виктор Емануил се жени за ерцхерцогиня Аделхайд Хабсбург (1822-1855 г.), племенница на австрийския император Франц II. Заедно те имат осем деца, от които оцеляват пет:

След смъртта на Аделхайд, Виктор Емануил се жени на 18 октомври за дългогодишната си метреса Роза Верцелана, с която има две деца, които са изключени от наследството на трона:

  • Витория (* 3 декември 1848, † 29 декември 1905)
  • Емануеле Алберто (* 26 юни 1851, † 25 декември 1894), граф на Мирафиори и Фонтанафреда

Освен това той е баща на извънбрачната дъщера:

  • Мария Пия (* 25 февруари 1866), графиня на Монтекуколи

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Del Boca, Lorenzo. Maledetti Savoia. Casale Monferrato, Piemme, 1998.
  • Gasparetto, Pier Francesco. Vittorio Emanuele II. Milan, Rusconi, 1984.
  • Godkin, G. S.. Life of Victor Emmanuel II. Macmillan, 1880.
  • Mack Smith, Denis. Storia d'Italia. Rome-Bari, Laterza, 2000. ISBN 88-420-6143-3.
  • Mack Smith, Denis. Vittorio Emanuele II. Milan, Arnoldo Mondadori Editore, 1995.
  • Pinto, Paolo. Vittorio Emanuele II: il re avventuriero. Milan, Mondadori, 1997.
  • Rocca, Gianni. Avanti, Savoia!: miti e disfatte che fecero l'Italia, 1848-1866. Milan, Mondadori, 1993.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]