Виктор Емануил II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Емануил II
Vittorio Emanuele II
крал на Сардиния и Италия

Роден
Починал
Погребан Пантеон, Рим, Италия

Религия католицизъм
Награди Орден на жартиерата
Орден на слона
Управление
Период 1849 – 1861 (Сардинско кралство)
1861 – 1878 (Италия)
Greater coat of arms of the Kingdom of Italy (1870-1890).svg
Семейство
Род Савойска династия
Баща Карл Алберт
Братя/сестри Фердинанд Савойски
Деца Амадей I
Умберто I
Мария Пиа Савойска
Подпис Signatur Viktor Emanuel II..PNG
Виктор Емануил II в Общомедия

Виктор Емануил II (на италиански: Vittorio Emanuelle II), с рождено име Виторио Емануеле Алберто Мария Еудженио Фердинандо Томазо ди Савоя (на италиански: Vittorio Emanuele Maria Alberto Eugenio Ferdinando Tommaso di Savoia; * 14 март 1820, Палацо Кариняно, Торино; † 9 януари 1878, Рим), е крал на Сардиния през 1849 – 1861 г. На 17 март 1861 г. за пръв път в историята той става крал на обединена Италия. Италианците му дават прозвището „Баща на Отчеството“ (на италиански: Padre della Patria).

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Емануил II е най-възрастният син на краля на Сардиния Карл Алберт († 1849) и Мария Тереза Тосканска († 1855), дъщеря на великия херцог на Тоскана Фердинанд III от династията Хабсбург-Лотаринги.

Като престолонаследник той получава титлата „херцог на Савоя“. Учи във Флоренция.

През март 1848 г. в няколко европейски страни избухват поредица от революции. Революционната вълна залива и влизащото в състава на Австрийската империя и населено предимно с италианци Кралство Ломбардия-Венеция. Крал Карл Алберт оказва подкрепа на революционерите, поставящи си за цел отхвърляне на австрийското владичество, и обявява война на Австрия. По това време Виктор Емануил служи в армията като офицер и участва в редица сражения. След загубата на битката при Новара на 23 март 1849 г. баща му абдикира в негова полза и се отправя в изгнание в Португалия.

Крал на Сардиния и Италия[редактиране | редактиране на кода]

След възкачването си на престола новият владетел застава начело на движението за обединение на Италия Рисорджименто, на което става емблематична фигура. Той участва в Кримската война през 1855 – 1856 г. на страната на Франция, Великобритания и Османската империя против Русия.

През 1859 г. войски на Австро-Унгария нахлуват в Сардиния-Пиемонт, започвайки т.нар. Австро-итало-френска война. С помощта на Франция Виктор Емануил побеждава австрийците и дори присъединява Ломбардия към своето кралство.

На 17 март 1861 г. той е обявен официално за крал на Италия.


Смърт и памет[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 9 януари 1878 г. и е погребан в Пантеона на Рим. В надписа там е наречен PADRE DELLA PATRIA (Баща на отечеството).

В негова чест е построен националният паметник на Виктор Емануил II (Il Vittoriano) в Рим. Името му носи и Галерията „Виктор Емануил“ в центъра на Милано.

Семейство и наследници[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Емануил II

На 12 април 1842 г. престолонаследникът Виктор Емануил се жени за ерцхерцогиня Мария Аделхайд Хабсбург-Лорена (1822 – 1855 г.), племенница на австрийския император Франц II. Заедно те имат осем деца, от които оцеляват пет:

След смъртта на Аделхайд, Виктор Емануил се жени чрез морганатичен брак на 18 октомври 1869 г. за дългогодишната си метреса Роза Верчелана, с която има две деца:

  • Витория (* 3 декември 1848, † 29 декември 1905)
  • Емануеле Алберто (* 26 юни 1851, † 25 декември 1894), граф на Мирафиори и Фонтанафреда

Освен това той е баща на извънбрачната дъщеря:

  • Мария Пия (* 25 февруари 1866), графиня на Монтекуколи

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Del Boca, Lorenzo. Maledetti Savoia. Casale Monferrato, Piemme, 1998.
  • Gasparetto, Pier Francesco. Vittorio Emanuele II. Milan, Rusconi, 1984.
  • Godkin, G. S.. Life of Victor Emmanuel II. Macmillan, 1880.
  • Mack Smith, Denis. Storia d'Italia. Rome-Bari, Laterza, 2000. ISBN 88-420-6143-3.
  • Mack Smith, Denis. Vittorio Emanuele II. Milan, Arnoldo Mondadori Editore, 1995.
  • Pinto, Paolo. Vittorio Emanuele II: il re avventuriero. Milan, Mondadori, 1997.
  • Rocca, Gianni. Avanti, Savoia!: miti e disfatte che fecero l'Italia, 1848 – 1866. Milan, Mondadori, 1993.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]