Виктор Куликов

Виктор Куликов
съветски и руски офицер
Звание	Маршал на Съветския съюз
Години на служба	1939 – 1992
Служи на	СССР  Руска федерация
Род войски	Червена армия
Командвания	Генерален щаб на Въоръжените сили на СССР, Група съветски войски в Германия, Въоръжените сили на държавите-членки на Варшавския договор
Битки/войни	Втора световна война
Награди	Герой на СССР Орден „Ленин“ и др.
Образование	Военна академия „Фрунзе“ Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация
Дата и място на раждане	5 юли 1921 г. Верхняя Любовша, РСФСР
Дата и място на смърт	28 май 2013 г. Москва, Русия
Погребан	Новодевическо гробище, Москва, Русия
Друга дейност	Съветник на главнокомандващия на Въоръжените сили на ОНД, Депутат във Върховния съвет на СССР, Председател на комитета на Държавната дума по делата на ветераните
Подпис
Виктор Куликов в Общомедия

Вѝктор Гео̀ргиевич Кулико̀в (на руски: Вѝктор Гео̀ргиевич Кулико̀в) е съветски и руски военен и държавен деец, Герой на Съветския съюз (1981), маршал на СССР (от 1977 г.).

Биография

Виктор Георгиевич е роден на 5 юли 1921 г., в семейство на бедни селяни в с. Верхняя Любовша (сега в Краснозоренския район на Орловска област). В Червената армия е от 1939 г.

Завършва Гродненското военно-пехотно училище (1941), офицерската Висша бронетанкова школа (1947), Военната академия „М.В. Фрунзе“ (1953) и Военната академия на Генералния щаб (1959).

Участник във Втората световна война – на Югозападния, Калининския, 1-ви Прибалтийски и 2-ри Беларуски фронтове, където заема различни командни длъжности в танковите части. От февруари 1943 до май 1945 г. Куликов е заместник-началник и началник щаб на отделна танкова бригада.

След войната е назначаван на различни постове във войсковите части.

От май 1967 г. Виктор Георгиевич е главнокомандващ на войските на Киевския военен окръг, от октомври 1969 г. е главнокомандващ на Групата съветски войски в Германия, от септември 1971 до 1977 г. е началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР и първи заместник-министър на отбраната. В периода 1977 – 1989 г. е първи заместник-министър на отбраната на СССР и главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на държавите – участнички във Варшавския договор.

От 1989 до януари 1992 г. е генерален инспектор към Министерството на отбраната на СССР.

През 1992 г. Куликов е назначен за съветник на главнокомандващия на Обединените въоръжени сили на ОНД, а от септември същата година е съветник при Министерството на отбраната на Руската федерация.

Виктор Георгиевич е член на КПСС от 1942 г. и член на ЦК на КПСС от 1971 г. Депутат във Върховния съвет на СССР на VII и VIII конгреси. Депутат на III конгрес на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация (1999 – 2003), председател на комитета на Държавната дума по делата на ветераните.

Награди

Награди на СССР и Русия

• Орден „За заслуги пред Отечеството“ – II-ра и III-та степен (получени съответно през 1996 и 2001 г.)
• Орден „За военни заслуги“
• Почетен орден (2006)
• Четири ордена „Ленин“ (1971, 1978, 1981 и 1988 г.)
• Три ордена „Червено знаме“ (1943, 1944, 1968)
• Три ордена „Отечествена война“ – I-ва степен (1943, 1945 и 1985 г.)
• Орден „Червена звезда“ (1955 г.)
• Орден „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР“ – III-та степен (1975 г.)
• 19 медала, в това число:
  • Медал „За храброст“
  • Медал „За бойни заслуги“
  • Ленинска премия (1983 г.)

При оттеглянето си в пенсия е награден с поименно оръжие – пистолет (1992).

Чуждестранни награди

• Орден „Сухе-Батор“ (Монголска народна република, 1981)
• Орден „За заслуги пред Отечеството“ – I-ва степен (ГДР, 1981 г.)
• Орден „Звезда за дружбата на народите“ – I-ва степен (ГДР, 1985 г.)
• Три ордена „Шарнхорст“ (ГДР, 1972, 1986 и 1987 г.)
• Орден „За служба на Народ и Родина“ – I-ва степен (ГДР, 1970 г.)
• Орден „Георги Димитров“ (НРБ, 1984 г.)
• Орден „Народна република България“ – I-ва степен (НРБ, 1974 г.)
• Орден „Възраждането на Полша“ – III-ти клас (Полска народна република, 1973 г.)
• Орден „Унгарско знаме“ с елмази (Унгарска народна република, 1975 г.)
• Орден „Червена звезда“ (Унгарска народна република, 1985 г.)
• Орден „За воинска доблест“ – I-ва степен (Социалистическа република Виетнам, 1983 г.)
• Орден „Победоносния февруари“ (Чехословашка социалистическа република, 1985 г.)
• Орден „За военни заслуги“ – I-ва степен (Перу, 1972 г.)
• Орден „23 август“ – I-ва степен (Социалистическа република Румъния, 1974 г.)
• Други: 6 медала на МНР, 5 медала на ГДР, 9 медала на НРБ, 3 медала и почетен знак на Полската народна република, медал на Социалистическа република Виетнам, 2 медала на република Куба (единият от които е най-високата награда на държавата – орденът „Плая Хирон“) , 4 медала на Чехословашката социалистическа република, 2 медала на Социалистическа република Румъния, по един медал на КНДР, Гана и САЩ.

Има 52 чуждестранни държавни награди.

Военни звания

• 17 февруари 1951 г. – полковник
• 18 февруари 1958 г. – генерал-майор
• 16 юни 1965 г. – генерал-лейтенант
• 4 май 1967 г. – генерал-полковник
• 29 април 1970 г. – армейски генерал
• 14 януари 1977 г. – маршал на Съветския съюз

Литература

• Куценко А. Маршалы и Адмиралы флота Советского Союза. Киев. Полиграфкнига, 2007 г., стр. 217 – 223
• Маршалы Советского Союза. Личные дела рассказывают. Институт военных историко-патриотических проблем и иследований. Москва. Любимая книга, 1996 г., стр. 47 – 48, ISBN 5-7656-0012-3

Външни препратки

• ((ru)) Информация за Виктор Георгиевич Куликов на страницата peoples.ru
• ((ru)) Маршал Куликов на страницата narod.ru
• ((ru)) Интервю с маршал Куликов на страницата pobeda-60.ru по случай 60 години от победата над фашизма

Иван Якубовски

→

Върховен главнокомандващ на Обединените сили на държавите – участнички във Варшавския договор (1967 – 1976)

→

Закриване на длъжността – 1991 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Куликов, Виктор Георгиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.