Виктор Куликов
Виктор Куликов | |
---|---|
съветски и руски офицер | |
![]() |
|
|
|
Звание | Маршал на Съветския съюз |
Години на служба | 1939 – 1992 |
Служи на |
![]() ![]() |
Род войски | |
Командвания |
Генерален щаб на Въоръжените сили на СССР, Група съветски войски в Германия, Въоръжените сили на държавите-членки на Варшавския договор |
Битки/войни | Втора световна война |
Награди |
Герой на СССР Орден „Ленин“ и др. |
Образование |
Военна академия „Фрунзе“ Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация |
|
|
Дата и място на раждане |
Верхняя Любовша, РСФСР |
Дата и място на смърт | |
Погребан | Новодевическо гробище, Москва, Русия |
Друга дейност |
Съветник на главнокомандващия на Въоръжените сили на ОНД, Депутат във Върховния съвет на СССР, Председател на комитета на Държавната дума по делата на ветераните |
Подпис |
![]() |
Виктор Куликов в Общомедия |
Вѝктор Гео̀ргиевич Кулико̀в (на руски: Вѝктор Гео̀ргиевич Кулико̀в) е съветски и руски военен и държавен деец, Герой на Съветския съюз (1981), маршал на СССР (от 1977 г.).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Виктор Георгиевич е роден на 5 юли 1921 г., в семейство на бедни селяни в с. Верхняя Любовша (сега в Краснозоренския район на Орловска област). В Червената армия е от 1939 г.
Завършва Гродненското военно-пехотно училище (1941), офицерската Висша бронетанкова школа (1947), Военната академия „М.В. Фрунзе“ (1953) и Военната академия на Генералния щаб (1959).
Участник във Втората световна война – на Югозападния, Калининския, 1-ви Прибалтийски и 2-ри Беларуски фронтове, където заема различни командни длъжности в танковите части. От февруари 1943 до май 1945 г. Куликов е заместник-началник и началник щаб на отделна танкова бригада.
След войната е назначаван на различни постове във войсковите части.
От май 1967 г. Виктор Георгиевич е главнокомандващ на войските на Киевския военен окръг, от октомври 1969 г. е главнокомандващ на Групата съветски войски в Германия, от септември 1971 до 1977 г. е началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР и първи заместник-министър на отбраната. В периода 1977 – 1989 г. е първи заместник-министър на отбраната на СССР и главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на държавите – участнички във Варшавския договор.
От 1989 до януари 1992 г. е генерален инспектор към Министерството на отбраната на СССР.
През 1992 г. Куликов е назначен за съветник на главнокомандващия на Обединените въоръжени сили на ОНД, а от септември същата година е съветник при Министерството на отбраната на Руската федерация.
Виктор Георгиевич е член на КПСС от 1942 г. и член на ЦК на КПСС от 1971 г. Депутат във Върховния съвет на СССР на VII и VIII конгреси. Депутат на III конгрес на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация (1999 – 2003), председател на комитета на Държавната дума по делата на ветераните.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Награди на СССР и Русия[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „За заслуги пред Отечеството“ – II-ра и III-та степен (получени съответно през 1996 и 2001 г.)
- Орден „За военни заслуги“
- Почетен орден (2006)
- Четири ордена „Ленин“ (1971, 1978, 1981 и 1988 г.)
- Три ордена „Червено знаме“ (1943, 1944, 1968)
- Три ордена „Отечествена война“ – I-ва степен (1943, 1945 и 1985 г.)
- Орден „Червена звезда“ (1955 г.)
- Орден „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР“ – III-та степен (1975 г.)
- 19 медала, в това число:
При оттеглянето си в пенсия е награден с поименно оръжие – пистолет (1992).
Чуждестранни награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Сухе-Батор“ (Монголска народна република, 1981)
- Орден „За заслуги пред Отечеството“ – I-ва степен (ГДР, 1981 г.)
- Орден „Звезда за дружбата на народите“ – I-ва степен (ГДР, 1985 г.)
- Три ордена „Шарнхорст“ (ГДР, 1972, 1986 и 1987 г.)
- Орден „За служба на Народ и Родина“ – I-ва степен (ГДР, 1970 г.)
- Орден „Георги Димитров“ (НРБ, 1984 г.)
- Орден „Народна република България“ – I-ва степен (НРБ, 1974 г.)
- Орден „Възраждането на Полша“ – III-ти клас (Полска народна република, 1973 г.)
- Орден „Унгарско знаме“ с елмази (Унгарска народна република, 1975 г.)
- Орден „Червена звезда“ (Унгарска народна република, 1985 г.)
- Орден „За воинска доблест“ – I-ва степен (Социалистическа република Виетнам, 1983 г.)
- Орден „Победоносния февруари“ (Чехословашка социалистическа република, 1985 г.)
- Орден „За военни заслуги“ – I-ва степен (Перу, 1972 г.)
- Орден „23 август“ – I-ва степен (Социалистическа република Румъния, 1974 г.)
- Други: 6 медала на МНР, 5 медала на ГДР, 9 медала на НРБ, 3 медала и почетен знак на Полската народна република, медал на Социалистическа република Виетнам, 2 медала на република Куба (единият от които е най-високата награда на държавата – орденът „Плая Хирон“) [1], 4 медала на Чехословашката социалистическа република, 2 медала на Социалистическа република Румъния, по един медал на КНДР, Гана и САЩ.
Има 52 чуждестранни държавни награди.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- 17 февруари 1951 г. – полковник
- 18 февруари 1958 г. – генерал-майор
- 16 юни 1965 г. – генерал-лейтенант
- 4 май 1967 г. – генерал-полковник
- 29 април 1970 г. – армейски генерал
- 14 януари 1977 г. – маршал на Съветския съюз
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Куценко А. Маршалы и Адмиралы флота Советского Союза. Киев. Полиграфкнига, 2007 г., стр. 217 – 223
- Маршалы Советского Союза. Личные дела рассказывают. Институт военных историко-патриотических проблем и иследований. Москва. Любимая книга, 1996 г., стр. 47 – 48, ISBN 5-7656-0012-3
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Информация за Виктор Георгиевич Куликов на страницата peoples.ru
- ((ru)) Маршал Куликов на страницата narod.ru
- ((ru)) Интервю с маршал Куликов на страницата pobeda-60.ru по случай 60 години от победата над фашизма
Иван Якубовски | → | Върховен главнокомандващ на Обединените сили на държавите – участнички във Варшавския договор (1967 – 1976) | → | Закриване на длъжността – 1991 г. |
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Куликов, Виктор Георгиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
- Хора от Орловска област
- Съветски военни дейци от Втората световна война
- Маршали на Съветския съюз
- Герои на Съветския съюз
- Академици
- Съветски политици
- Руски политици
- Почетни граждани в Русия
- Личности (Орел)
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Възпитаници на военната академия „М. В. Фрунзе“
- Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия