Виктор Левашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Левашов
Виктор Левашов през 2010 г.
Виктор Левашов през 2010 г.
Псевдоним Андрей Таманцев, Феликс Ветров
Роден 11 май 1937 г.(1937-05-11)
Професия писател, журналист, сценарист
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1964-
Жанр трилър, криминален роман
Уебсайт Страница в IMDb

Виктор Владимирович Левашов е руски журналист, сценарист, драматург и писател, автор на бестселъри в жанровете трилър и криминален роман. Пише и под псевдонима Андрей Таманцев и като Феликс Ветров.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Левашов е роден на 11 май 1937 г. в Рибинск, Ярославска област, СССР, в семейство на донски казаци. Завършва Ленинградския технически институт.

Работи като инженер в комбината „Норилски никел“ на Колския полуостров и като топограф и геолог в Гладната степ в Узбекистан. Работил е като журналист в регионални вестници в Узбекистан, като пътуващ кореспондент на списание „Смена“, и като телевизионен журналист на полуостров Таймир.

През 1964 г. е издадена първата му книга „Не ищите его среди мертвых“. През 1998 г. е публикуван трелърът му „Форсмажор“ от поредицата „Кодекс на честта“. Първоначално е публикувана под неговото име и псевдонима му, а по-късно само под истинското му име. Главен герой на поредицата е бившия капитан от спецназа Сергей Пастухов. През 2002 г. поредицата е екранизирана в едноименния телевизионен сериал.

Автор е на повече от 30 романа и на няколко пиеси. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1976 г., а след това е член на Съюза на писателите на Русия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи и повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Не ищите его среди мертвых (1964)
  • Мыс доброй надежды (1966)
  • Закон Солона 1970
  • Шестьдесят девятая параллель (1972)
  • День открытых дверей (1973)
  • Отдаю тебе сердце (1977)
  • Золотое звено, книга про Байкало-Амурскую магистраль, написанная ее строителями (1983)
  • Билет до Байкала (1984)
  • Дойти до рассвета (1998)
  • Убийство Михоэлса (1998)
  • Журналюга, Журналюга (2004)
  • Молчание золота (2006)
  • Сочинить детективчик (2007)
  • Выбор жанра (2008)
  • Третья половина жизни (2013)

Серия „Кодекс на честта“ (Солдаты удачи /Кодекс чести/)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Форсмажор, Их было семеро (1998)
  2. Гонки на выживание (1999)
  3. Успеть, чтобы выжить (1998)
  4. Закон подлости (1999)
  5. Да убиеш демократ, Рискнуть и победить (1999) – издаден и като „Убить демократа
  6. Двоен капан, Двойной капкан (1998)
  7. Ъгъл на атаката, Угол атаки (1999)
  8. Псы господни (2000)
  9. Провокация, Заговор патриотов (2000) – издаден и като „Провокация
  10. Ръката на Москва, Рука Москвы (2000)
  11. Автономный рейд (2002)
  12. Пешки в Большой игре (2001)
  13. Чужая игра (2001)
  14. Пятеро против всех (2002)
  15. Изчезнал безследно, Пропавшие без вести (2002) – издаден и като „Кодекс бесчестия, Разборка
  16. Точка возврата (2002)
  17. Погоня за призраком (2004)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • ЧМО (1988)
  • Легендарная личность
  • Особое назначение. Завенягин в Норильске
  • Придурки, или урок драматического искусства
  • Экспертиза
  • Ключ (2007)
  • Марфа-посадница или Плач по Великому Новгороду (2007)
  • Юбилейная афиша, или Есть что вспомнить – с Виктор Каменев

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1973 Транзит на север
  • 1980 Ключ
  • 1984 Лучшая дорога нашей жизни
  • 2002 Кодекс чести – ТВ сериал по поредицата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Левашов, Виктор Владимирович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.