Виктор Лютце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Лютце
германски офицер
Лютце през 1938 г.
Лютце през 1938 г.
Званиещабшеф
Години на служба1912 – 1943
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войскиВермахт
СА
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
Награди Железен кръст
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
2 май 1943 г. (52 г.)
Виктор Лютце в Общомедия

Виктор Лютце (на немски: Viktor Lutze) е германски офицер и командир на Щурмабтайлунг от 1934 до 1943 г.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Лютце е роден в Бевергерн, Вестфалия през 1890 г.[1] По-късно се присъединява към германската армия през 1912 г. и получава ранг на офицер.[2] Той служи в 55-и пехотен полк. Бие се още в 369-и пехотен полк и 15-и резервистки пехотен полк по време на Първата световна война, където губи око в битка. След това Лютце става търговец и се присъединява към полицията.

Нацистката партия и СА[редактиране | редактиране на кода]

Става член на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) през 1922 г., а на СА през 1923 г.[1] Той става сътрудник на Франц Пфефер фон Саломон, първият лидер на СА. Заедно те определят структурата на организацията.

Също така работи с Алберт Лео Шлагетер в съпротивата / саботажа на белгийската и френската Окупация на Рур през 1923 г. Заместник-гаулайтер за Рур през 1926 г.[2] Неговата организация в Рур за СА става модел за други региони. През 1930 г. той е избран за Райхстага като представител на Хановер-Брауншвайг.[2] През октомври 1931 г. организира огромен съвместен митинг в Брауншвайг на СА и СС, за да покаже силата си в Германия и лоялността към своя лидер Адолф Хитлер. Това е преди Хитлер да дойде на власт като Канцлер на Германия през януари 1933 г.[3] Над 100 000 мъже присъстват на шествието, организирано от SA-Gruppe Nord, под ръководството на Лютце. На масовия митинг, СА уверява Хитлер за тяхната лоялност, а Хитлер на свой ред увеличава размера на СА със създаването на 24 нови формирования. Хитлер никога не забравя това демонстриране на лоялност от Лютце.[4] Той се издига през редиците и през 1933 г. е СА-Обергрупенфюрер. През март 1933 г. той е назначен за полицейски шеф на Хановер, а по-късно и за областен управител и държавен съветник.[5]

Нощ на дългите ножове[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Нощ на дългите ножове

Лютце играе важна роля в Нощта на дългите ножове (юни-юли 1934 г.) - той информира Хитлер за дейностите на Ернст Рьом против режима. В подготовката за разчистването на сметки, както Хайнрих Химлер, така и неговият заместник Райнхард Хайдрих, началник на Службата за сигурност на СС, събират досиета с производствени доказателства, които предполагат, че Рьом планира да премахне Хитлер.[6] Междувременно Гьоринг, Химлер, Хайдрих и Лютце (по указание на Хитлер) изготвят списъци на лицата, които трябва да бъдат ликвидирани, като се започне от седемте висши служители на СА и включва много други. Имената на 85 жертви са известни, обаче оценките поставят общия брой убити до 200 души.[7] След убийството на Рьом, Виктор Лютце го наследява като Щабшеф-СА, но след Нощта на дългите ножове, щурмоваците от СА вече не играят толкова важна роля, колкото в ранните дни на партията.[5] Основните задачи на Лютце включват голямо намаляване на СА, задача, приветствана от СС и от редовните въоръжени сили Райхсвер. На 30 юни 1934 г. Хитлер издава директива от дванадесетте точки за изчистване и реорганизиране на СА.[2]

На Конгреса на нацистката партия в Нюрнберг през септември 1934 г. Уилям Л. Ширер отбелязва, че Хитлер говори за СА за първи път след чистката. Ширер също така отбелязва, че Лютце говори там (потвърждава лоялността на СА). Ширер описва Лютце като притежаващ неприятен глас и смята, че „момчетата са го приели хладно“. Филмът „Триумф на волята“ на Лени Рифенщал показва обаче, че СА обгражда Лютце, когато той тръгва в края на своята вечерна реч. Неговият автомобил едва успява да премине през тълпата.

Чуждестранна организация[редактиране | редактиране на кода]

След Аншлуса Лютце пътува до Австрия, за да помогне за реорганизацията на СА там.

През септември 1938 г. той пътува до Пасау, за да посрещне нацистите, които са се завърнали от Нюрнберг.[8]

Повторното въвеждане на военна повинност през 1935 г. значително намалява размера на СА. Най-видимата му роля след чистката е да помага на СС в извършването на Кристалната нощ през ноември 1938 г. През февруари 1939 г. Лютце гледа парада на 20 000 Черни ризи в Рим и след това тръгва на обиколка на либийско-италианската граница с Тунис.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1939 г. ролята на СА е официално упълномощена като тренировъчна за въоръжените сили със създаването на SA Wehrmannschaften.[9] Тогава през септември 1939 г. с началото на Втората световна война в Европа СА губи повечето от останалите си членове във военната служба във Вермахта (въоръжените сили).[10] Лютце запазва позицията си в отслабената СА до смъртта си. На 1 май 1943 г. управлява автомобил близо до Потсдам с цялото си семейство. Шофира прекалено бързо и катастрофира на завой, като е тежко ранен, загива по-голямата му дъщеря Инге и е ранена по-малката му дъщеря. Виктор Лютце почива по време на операция в болница в Потсдам на следващата вечер. В новините се посочва, че инцидента е свързан с друго превозно средство, което подхранва пропаганда за безразсъдно шофиране от страна на обществеността. Хитлер заповядва на Йозеф Гьобелс да предаде съболезнованията му на съпругата на Виктор Паула.

Хитлер заповядва на 7 май 1943 г. да се проведе държавно погребение в Райхсканцеларията. Хитлер присъства лично, нещо, което рядко прави на този етап във войната, и посмъртно награждава Лютце с най-високата награда на нацистката партия, германския орден, 1-ва степен.[11] След това Хитлер назначава Вилхелм Шепман за негов наследник в СА, но по това време организацията вече е напълно маргинализирана.[12]

Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]

Снимките, открити в къщата на Лютце от съюзниците, показва семейство, което се радва на дневните разходки и тенис на маса.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Zentner Bedürftig, с. 562.
  2. ↑ а б в г Snyder 1994, с. 218.
  3. ↑ Herzstein 2004, с. 1.
  4. ↑ Angolia 1989, с. 201.
  5. ↑ а б Hamilton 1984, с. 312.
  6. ↑ Kershaw 2008, с. 308.
  7. ↑ Kershaw 2008, с. 313.
  8. ↑ Anna Rosmus Hitlers Nibelungen, Samples Grafenau 2015, p. 174ff
  9. ↑ McNab 2013, с. 20, 21.
  10. ↑ McNab 2009, с. 22.
  11. ↑ Angolia 1989, с. 223, 224.
  12. ↑ McNab 2013, с. 21.
  13. ↑ Pictures of feared Hitler henchman to be sold after almost 60 years in British home, Daily Mail. April 2, 2008. Посетен на 1 март 2011

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Viktor Lutze в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_Лютце&oldid=11964561“.