Виктор Розов
| Виктор Розов | |
| съветски и руски драматург и сценарист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 септември 2004 г.
|
| Погребан | Ваганковско гробище, Пресненски район, Русия |
| Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Активен период | от 1943 г. |
| Работил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Награди | Държавна награда на СССР Червено знаме на труда (СССР) |
| Уебсайт | |
| Виктор Розов в Общомедия | |
Виктор Сергеевич Розов (21 август 1913 г., Ярославъл – 28 септември 2004 г., Москва)[1] е съветски и руски драматург и сценарист. Автор е на повече от 20 драматични пиеси и 6 филмови сценария, включително „Вечно живые“, основа на филмовия му сценарий „Жеравите летят“. Той е член на Руската академия на литературата, президент на Руския институт за театрално изкуство и член на Съюза на съветските писатели.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Виктор Розов е син на счетоводителя Сергей Фьодорович Розов (войник, участвал в Първата световна война) и Екатерина Илинична. По време на Ярославското въстание през 1918 г. семейният дом е опожарен, което принуждава семейството да се премести във Ветлуга. Там Виктор завършва тригодишно начално образование.[2] От 1923 г. живее и учи в Кострома. През 1929 г. не успява да се яви на приемните изпити в Руския държавен селскостопански университет в Москва и започва работа в текстилна фабрика в Кострома. Същата година става редовен актьор и зрител на младежкия театър в Кострома. През 1932 г. постъпва в Техникума в Кострома. През 1934 г. постъпва в училището към Театъра на революцията в Москва (под ръководството на Мария Бабанова).
След влизането на Съветския съюз във войната през юни 1941 г. Розов се присъединява към 8-а национална дивизия на Народното опълчение в Краснопресненски район. През есента на същата година е тежко ранен.[2] Напуска болницата в средата на 1942 г. и ръководи пропагандна група на фронта; едновременно с това посещава задочно обучение в Литературния институт „Максим Горки“. В края на войната прекъсва обучението си в института и основава Театър за деца и младежи в Алма-Ата. Връщайки се в Москва, работи като актьор и режисьор в театъра на Централния дом на железопътната култура. През 1953 г. Розов завършва обучението си в Литературния институт.
Филмът „Летят жерави“ оказва дълбоко влияние върху съветското кино и печели „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 1958 г.[3]
Розов почива на 91-годишна възраст и е погребан на Ваганковското гробище в Москва.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- Летят жерави, режисьор Михаил Калатозов, сценарий Виктор Розов
- Юбилеен бал, реж. Гертруда Луканова, сценарий Виктор Розов
- Розов, Виктор. На добър час. София, Народна култура, 1956, 122 с. (на български)
- Розов, Виктор. Гнездото на глухаря. София, Театър и музика, 1979, 118 с. (на български)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Victor Rozov // bfi.org.uk. Посетен на 24 август 2025.
- ↑ а б Виктор Розов // 24smi.org. Посетен на 24 август 2025.
- ↑ Festival de Cannes: The Cranes are Flying // Архивиран от оригинала на 29 септември 2012. Посетен на 25 август 2025.
|
