Виктор Тауск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Тауск
Viktor Tausk
австрийски психиатър
Виктор Тауск, ок. 1900 г.
Виктор Тауск, ок. 1900 г.

Роден
Починал
3 юли 1919 г. (40 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Научна дейност
Област Психиатрия
Образование Виенски университет

Виктор Тауск (на словашки: Viktor Tausk) е пионер психоаналитик и невролог.

Ученик и колега на Зигмунд Фройд, той е най-ранният представител на психоаналитичните концепции във връзка с клиничните психози и личността на актьора.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в еврейско семейство, което малко след раждането му се мести в Хърватия и Босна, където баща му Херман Тауск е журналист в правителствен вестник. Завършва гимназия във Вараждин през 1897 г. Следва право във Виена, а след това в Сараево между 1900 и 1902 г., където се и дипломира.

Работи като адвокат в Мостар. През 1906 г. се премества в Берлин, където живее като писател и журналист на свободна практика. Между 1910 и 1914 г. следва медицина във Виена.[1] След 1914 г. има своя самостоятелна практика. Присъединява се към Виенското психоаналитично общество и скоро започва да прави своите научни приноси.

През Първата световна война е военен психиатър в Люблин и Белград.

През 1919 г., след като излиза от сянката на Фройд, Тауск публикува книга относно произхода на налудност, обща за широк кръг от шизофренични пациенти – за чуждо устройство, зловредно и отдалечено, повлияващо на техните мисли и поведение. Това устройство се обяснява като „Повлияваща машина“, а книгата е наречена „Върху произхода на Повлияващата машина в Шизофренията“. Това е най-известната му публикация, отивайки отвъд неговото поле на изследване в други области като например литературознанието.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На сутринта на 31 юли 1919 г., след като Хелене Дойч спира лечението на Тауск по настояване на Фройд и след сложни отношения със Зигмунд Фройд и Лу Андреас-Саломе, Тауск се самоубива.

Фройд пише на Саломе за Тауск: „Признавам, не ми липсва много. От доста време осъзнавах, че той няма да бъде повече в услуга; наистина той представляваше опасност за бъдещето.“ [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Paraphrase als Kommentar und Kritik zu Gerhart Hauptmanns „Und Pippa tanzt“. Cronbach, Berlin 1906
  • Onanie, in: Vierzehn Btrr. z. e. Diskussion d. „Wiener Psychoanalyt. Vereinigung“, 1912, S. 48–68
  • Entwertung d. Verdrängungsmotivs durch Recompense, in: Internat. Zs. f. Psychoanalyse 1, 1913, S. 230–39
  • Zur Psychol. d. Kindersexualität, ebd., S. 444–58
  • Ibsen the druggist, in: The Psychoanalytic Quarterly 3, 1934, S. 137–41
На английски
  • Sexuality, War and Schizophrenia: Collected Psychoanalytic Papers (Philanthropy and Society) (1990) ISBN 0-88738-365-3

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clark, Ronald W. Freud: The man and the cause. Cape and Weidenfeld & Nicolson, 1980., p. 286.
  2. Cited in Clark (1980), p. 399.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Viktor Tausk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.