Виктор Тауск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Тауск
Viktor Tausk
австрийски психиатър
Виктор Тауск, ок. 1900 г.
Виктор Тауск, ок. 1900 г.

Роден
Починал

Националност Флаг на Австрия Австрия
Научна дейност
Област Психиатрия
Образование Виенски университет

Виктор Тауск (на словашки: Viktor Tausk) е пионер психоаналитик и невролог.

Ученик и колега на Зигмунд Фройд, той е най-ранният представител на психоаналитичните концепции във връзка с клиничните психози и личността на актьора.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в еврейско семейство, което малко след раждането му се мести в Хърватия и Босна, където баща му Херман Тауск е журналист в правителствен вестник. Завършва гимназия във Вараждин през 1897 г. Следва право във Виена, а след това в Сараево между 1900 и 1902 г., където се и дипломира.

Работи като адвокат в Мостар. През 1906 г. се премества в Берлин, където живее като писател и журналист на свободна практика. Между 1910 и 1914 г. следва медицина във Виена.[1] След 1914 г. има своя самостоятелна практика. Присъединява се към Виенското психоаналитично общество и скоро започва да прави своите научни приноси.

През Първата световна война е военен психиатър в Люблин и Белград.

През 1919 г., след като излиза от сянката на Фройд, Тауск публикува книга относно произхода на налудност, обща за широк кръг от шизофренични пациенти – за чуждо устройство, зловредно и отдалечено, повлияващо на техните мисли и поведение. Това устройство се обяснява като „Повлияваща машина“, а книгата е наречена „Върху произхода на Повлияващата машина в Шизофренията“. Това е най-известната му публикация, отивайки отвъд неговото поле на изследване в други области като например литературознанието.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На сутринта на 31 юли 1919 г., след като Хелене Дойч спира лечението на Тауск по настояване на Фройд и след сложни отношения със Зигмунд Фройд и Лу Андреас-Саломе, Тауск се самоубива.

Фройд пише на Саломе за Тауск: „Признавам, не ми липсва много. От доста време осъзнавах, че той няма да бъде повече в услуга; наистина той представляваше опасност за бъдещето.“ [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Paraphrase als Kommentar und Kritik zu Gerhart Hauptmanns „Und Pippa tanzt“. Cronbach, Berlin 1906
  • Onanie, in: Vierzehn Btrr. z. e. Diskussion d. „Wiener Psychoanalyt. Vereinigung“, 1912, S. 48–68
  • Entwertung d. Verdrängungsmotivs durch Recompense, in: Internat. Zs. f. Psychoanalyse 1, 1913, S. 230–39
  • Zur Psychol. d. Kindersexualität, ebd., S. 444–58
  • Ibsen the druggist, in: The Psychoanalytic Quarterly 3, 1934, S. 137–41
На английски
  • Sexuality, War and Schizophrenia: Collected Psychoanalytic Papers (Philanthropy and Society) (1990) ISBN 0-88738-365-3

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clark, Ronald W. Freud: The man and the cause. Cape and Weidenfeld & Nicolson, 1980., p. 286.
  2. Cited in Clark (1980), p. 399.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Viktor Tausk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.