Виктор Тауск

Виктор Тауск Viktor Tausk
австрийски психиатър
Виктор Тауск, ок. 1900 г.
Роден	12 март 1879 г. Жилина, Австро-Унгария
Починал	3 юли 1919 г. Виена, Австрия
Националност	Австрия
Научна дейност
Област	Психиатрия

Виктор Тауск (на словашки: Viktor Tausk) е пионер психоаналитик и невролог.

Ученик и колега на Зигмунд Фройд, той е най-ранният представител на психоаналитичните концепции във връзка с клиничните психози и личността на актьора.

Кариера

Роден е в еврейско семейство, което малко след раждането му се мести в Хърватия и Босна, където баща му Херман Тауск е журналист в правителствен вестник. Завършва гимназия във Вараждин през 1897 г. Следва право във Виена, а след това в Сараево между 1900 и 1902 г., където се и дипломира.

Работи като адвокат в Мостар. През 1906 г. се премества в Берлин, където живее като писател и журналист на свободна практика. Между 1910 и 1914 г. следва медицина във Виена. След 1914 г. има своя самостоятелна практика. Присъединява се към Виенското психоаналитично общество и скоро започва да прави своите научни приноси.

През Първата световна война е военен психиатър в Люблин и Белград.

През 1919 г., след като излиза от сянката на Фройд, Тауск публикува книга относно произхода на налудност, обща за широк кръг от шизофренични пациенти – за чуждо устройство, зловредно и отдалечено, повлияващо на техните мисли и поведение. Това устройство се обяснява като „Повлияваща машина“, а книгата е наречена „Върху произхода на Повлияващата машина в Шизофренията“. Това е най-известната му публикация, отивайки отвъд неговото поле на изследване в други области като например литературознанието.

Смърт

На сутринта на 31 юли 1919 г., след като Хелене Дойч спира лечението на Тауск по настояване на Фройд и след сложни отношения със Зигмунд Фройд и Лу Андреас-Саломе, Тауск се самоубива.

Фройд пише на Саломе за Тауск: „Признавам, не ми липсва много. От доста време осъзнавах, че той няма да бъде повече в услуга; наистина той представляваше опасност за бъдещето.“

Библиография

• Paraphrase als Kommentar und Kritik zu Gerhart Hauptmanns „Und Pippa tanzt“. Cronbach, Berlin 1906
• Onanie, in: Vierzehn Btrr. z. e. Diskussion d. „Wiener Psychoanalyt. Vereinigung“, 1912, S. 48–68
• Entwertung d. Verdrängungsmotivs durch Recompense, in: Internat. Zs. f. Psychoanalyse 1, 1913, S. 230–39
• Zur Psychol. d. Kindersexualität, ebd., S. 444–58
• Ibsen the druggist, in: The Psychoanalytic Quarterly 3, 1934, S. 137–41

На английски

• Sexuality, War and Schizophrenia: Collected Psychoanalytic Papers (Philanthropy and Society) (1990) ISBN 0-88738-365-3

За него

• Paul Roazen. Brother Animal: The Story of Freud and Tausk ISBN 0-8147-7395-8
• Kurt R. Eissler. Victor Tausk's Suicide (1983) ISBN 0-8236-6735-9
• Kurt R. Eissler. Talent and genius: The fictitious case of Tausk contra Freud (1971)ISBN 0-8021-0089-9

Външни препратки

• Andrea Bronner, Tausk, Viktor. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 25, Duncker & Humblot, Berlin 2013, ISBN 978-3-428-11206-7, S. 811 f.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Viktor Tausk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

• Портал „Психология“