Виктор Шкловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Шкловски
Sklovsky.jpg
Роден: 24 януари 1893 г.
Санкт Петербург, Русия
Починал: 5 декември 1984 г.
(на 91 г.)
Москва, Русия

Виктор Борисович Шкловски (24 януари 1893, Санкт Петербург - 5 декември 1984, Москва) e руски и съветски литературен критик, писател и памфлетист.

Биография[редактиране | edit source]

Шкловски учи в Санктпетербургския университет, по-късно участва в революцията от 1917 г. Шкловски е военен и когато се завръща в страната, в Санкт Петербург протича Октомврийската революция от 1918 г., но той се противопоставя на болшевиките и взима участие в анти-болшевишката конспирация на Социалистическата революционна партия. И след като тази конспирация е разкрита, той се крие из Русия и Украйна до 1919 г., когато му е опростено участието, заради неговата близост с Максим Горки, и тогава той решава да страни от политическа активност. Но неговите двама братя са екзекутирани от съветския режим през 1918 и 1937 г.

Шкловски успява да се интегрира в съветското общество и дори взима участие в Руската гражданска война на страната на Червената армия, но през 1922 г. отново му се налага да се крие и той избягва от Русия, като по този начин избягва и арест за неговите по-раншни дейности.

В Берлин през 1923 г. той публикува своите мемоари за 1917-22 г., озаглавени Сентиментальное путешествие, воспоменания (Сантиментално пътешествие) по името на книгата Сантиментално пътешествие през Франция и Италия от Лорънс Стърн и същата година му е позволено да се завърне в СССР.

Литературна теория[редактиране | edit source]

Шкловски е най-добре известен с това, че изковава термина „остранностяване“ (на руски - „остранение“) в литературната критика[1], описвайки го в своето есе „Изкуството като техника“ (превеждано и като „Изкуството като прийом“), което всъщност представлява първа глава от Теория на прозата (1925).

„Целта на изкуството е да отстрани усещанията от нещата, от тяхното обичайно възприятие и разбиране към посока, в която не са били разбирани досега. Техниката на изкуството е в това да прави обектите непознати, формите трудни, да увеличава трудността или продължителността на перцепцията, защото процесът на възприемането по своята същност съдържа естетически край вътре в себе си, който се достига в определен момент и това достигане трябва да бъде удължено. Изкуството е начин на изпитване на артистичната възможност на един обект, докато самият обект няма значение.“ (Шкловски, „Изкуството като техника“, 12)

Творчество[редактиране | edit source]

  • Свинцовый жребий (Оловният жребий), 1914. Стихосбирка.
  • Воскрешение слова (Възкресение на словото), 1914. Статия.
  • Развёртывание сюжета (Разгръщането на сюжета), 1921. Студия.
  • Революция и фронт (Революцията и фронта), 1921. Мемоари. По-късно влиза в Сантиментално пътешествие
  • „Тристрам Шенди“ Стерна и теория романа („Тристрам Шенди“ на Стърн и теорията на романа), 1921. Студия.
  • Литература и кинематограф (Литературата и киното), 1923. Сборник.
  • Zoo. Письма не о любви или Третья Элоиза (Зоо, Писма не за любовта или Третата Елоиза), 1923. Епистоларен роман.
  • Ход коня (Ходът на коня), 1923. Сборник.
  • Иприт. Фантастичен роман (в съавторство с Всеволод Иванов), 1925.
  • О теории прозы (За теорията на прозата),1925. Студия.
  • Третья Фабрика (Третата фабрика). Автобиографична проза. 1926.
  • Удачи и поражения Максима Горького (Успехите и пораженията на Максим Горки), 1926.
  • Техника писательского ремесла (Техниката на писателския занаят), 1927.
  • Пять человек знакомых (Петима познати ми хора), 1927.
  • Гамбургский счёт (Хамбургска равносметка), 1928.
  • Матвей Комаров, житель города Москвы (Матвей Комаров, жител на Москва), 1929. Повест.
  • Подёнщина, 1930.
  • Поиски оптимизма (В търсене на оптимизма), 1931.
  • Чулков и Левшин, 1933.
  • Марко Поло. Историческа повест. (в поредицата Животът на забележителните хора, 1936.)
  • Повесть о художнике Федотове. Капитан Федотов, 1936, (Федотов в биографичната поредица Животът на забележителните хора, 1965).
  • Заметки о прозе Пушкина (Бележки върху прозата на Пушкин), 1937
  • Дневник, 1939. Сборник със статии.
  • О Маяковском (За Маяковски), 1940. Мемоари.
  • Минин и Пожарский (Минин и Пожарски), 1940. Историческа повест.
  • Встречи (Срещи), 1944.
  • Заметки о прозе русских классиков (Бележки върху прозата на руските класици), 1953
  • Заметки о прозе русских классиков (Бележки върху прозата на руските класици), 1955
  • За и против. Заметки о Достоевском (За и против. Бележки върху Достоевски), 1957.
  • Исторические повести и рассказы, 1958. Сборник.
  • Художественная проза. Размышления и разборы (Художествена проза. Размисли и анализи), 1961.
  • Лев Толстой, 1963.
  • За сорок лет. Статьи о кино (За 40 години. Статии за киното). Вступ. ст. М. Блеймана, 1965. Сборник със статии и изследвания.
  • Повести о прозе. Размышления и разборы (Разкази за прозата. Размисли и анализи), 1966.
  • Тетива. О несходстве сходного (Тетива. За несходството на подобното), 1970. Монография.
  • Достоевский, 1971. Статия.
  • Энергия заблуждения (Енергията на заблудата), 1981.
  • О теории прозы (За теорията на прозата). 1983. Монография.
  • Константин Эдуардович Циолковский
  • О мастерах старинных (За старите майстори). Историческа проза.
  • Эйзенштейн (Айзенщайн).

На български[редактиране | edit source]

  • Лев Толстой. Превод от руски Лиляна Минкова. София: Народна култура, 1971, 672 с.
    • Лев Толстой. София: Народна култура, 1987, 664 с.
  • Тетива (За несходството на сходното). Варна: Георги Бакалов, 1977, 331 с.
  • Имало едно време. Zoo, или Нелюбовни писма. Превод от руски Малина Томова. София: Наука и изкуство, 1982, 352 с.
  • Художествената проза (Размисли и разбори). Превод от руски Христо Кънев. София: Наука и изкуство, 1988, 626 с.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Carla Benedetti (1999) The empty cage: inquiry into the mysterious disappearance of the author

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Viktor Shklovsky“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.