Виктор Шкловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Шкловски
Ви́ктор Бори́сович Шкло́вский
руски и съветски литературен и кино критик и теоретик, писател и сценарист
Sklovsky.jpg
Роден
Виктор Борисович Шкловски
Починал
Погребан Москва, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Санктпетербургски държавен университет
Професия литературен критик, писател, памфлетист
Литература
Жанрове роман, сценарий, мемоари
Известни творби „Зоо или писма не за любовта“ (1923)
Награди Орден Червено знаме на труда - 3 пъти Орден „Дружба между народите” Георгиевски кръст
Научна дейност
Област филология, културология, кинознание
Работил в Руски институт за история на изкуствата
Известен с формализъм
Семейство
Съпруга Василиса Шкловская-Корди
Серафима Суок
Деца Никита Шкловский-Корди
Варвара Шкловская-Корди

Уебсайт
Виктор Шкловски в Общомедия

Виктор Борисович Шкловски (24 януари 1893, Санкт Петербург - 5 декември 1984, Москва) e руски и съветски литературен критик, писател и памфлетист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шкловски учи в Санктпетербургския университет, по-късно участва в революцията от 1917 г. Шкловски е военен и когато се завръща в страната, в Санкт Петербург протича Октомврийската революция от 1918 г., но той се противопоставя на болшевиките и взима участие в анти-болшевишката конспирация на Социалистическата революционна партия. И след като тази конспирация е разкрита, той се крие из Русия и Украйна до 1919 г., когато му е опростено участието, заради неговата близост с Максим Горки, и тогава той решава да страни от политическа активност. Но неговите двама братя са екзекутирани от съветския режим през 1918 и 1937 г.

Шкловски успява да се интегрира в съветското общество и дори взима участие в Руската гражданска война на страната на Червената армия, но през 1922 г. отново му се налага да се крие и той избягва от Русия, като по този начин избягва и арест за неговите по-раншни дейности.

В Берлин през 1923 г. той публикува своите мемоари за 1917-22 г., озаглавени Сентиментальное путешествие, воспоменания (Сантиментално пътешествие) по името на книгата Сантиментално пътешествие през Франция и Италия от Лорънс Стърн и същата година му е позволено да се завърне в СССР.

Литературна теория[редактиране | редактиране на кода]

Шкловски е най-добре известен с това, че изковава термина „остранностяване“ (на руски – „остранение“) в литературната критика[1], описвайки го в своето есе „Изкуството като техника“ (превеждано и като „Изкуството като прийом“), което всъщност представлява първа глава от Теория на прозата (1925).

„Целта на изкуството е да отстрани усещанията от нещата, от тяхното обичайно възприятие и разбиране към посока, в която не са били разбирани досега. Техниката на изкуството е в това да прави обектите непознати, формите трудни, да увеличава трудността или продължителността на перцепцията, защото процесът на възприемането по своята същност съдържа естетически край вътре в себе си, който се достига в определен момент и това достигане трябва да бъде удължено. Изкуството е начин на изпитване на артистичната възможност на един обект, докато самият обект няма значение.“ (Шкловски, „Изкуството като техника“, 12)

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Свинцовый жребий (Оловният жребий), 1914. Стихосбирка.
  • Воскрешение слова (Възкресение на словото), 1914. Статия.
  • Развёртывание сюжета (Разгръщането на сюжета), 1921. Студия.
  • Революция и фронт (Революцията и фронта), 1921. Мемоари. По-късно влиза в Сантиментално пътешествие
  • „Тристрам Шенди“ Стерна и теория романа („Тристрам Шенди“ на Стърн и теорията на романа), 1921. Студия.
  • Литература и кинематограф (Литературата и киното), 1923. Сборник.
  • Zoo. Письма не о любви или Третья Элоиза (Зоо, Писма не за любовта или Третата Елоиза), 1923. Епистоларен роман.
  • Ход коня (Ходът на коня), 1923. Сборник.
  • Иприт. Фантастичен роман (в съавторство с Всеволод Иванов), 1925.
  • О теории прозы (За теорията на прозата),1925. Студия.
  • Третья Фабрика (Третата фабрика). Автобиографична проза. 1926.
  • Удачи и поражения Максима Горького (Успехите и пораженията на Максим Горки), 1926.
  • Техника писательского ремесла (Техниката на писателския занаят), 1927.
  • Пять человек знакомых (Петима познати ми хора), 1927.
  • Гамбургский счёт (Хамбургска равносметка), 1928.
  • Матвей Комаров, житель города Москвы (Матвей Комаров, жител на Москва), 1929. Повест.
  • Подёнщина, 1930.
  • Поиски оптимизма (В търсене на оптимизма), 1931.
  • Чулков и Левшин, 1933.
  • Марко Поло. Историческа повест. (в поредицата Животът на забележителните хора, 1936.)
  • Повесть о художнике Федотове. Капитан Федотов, 1936, (Федотов в биографичната поредица Животът на забележителните хора, 1965).
  • Заметки о прозе Пушкина (Бележки върху прозата на Пушкин), 1937
  • Дневник, 1939. Сборник със статии.
  • О Маяковском (За Маяковски), 1940. Мемоари.
  • Минин и Пожарский (Минин и Пожарски), 1940. Историческа повест.
  • Встречи (Срещи), 1944.
  • Заметки о прозе русских классиков (Бележки върху прозата на руските класици), 1953
  • Заметки о прозе русских классиков (Бележки върху прозата на руските класици), 1955
  • За и против. Заметки о Достоевском (За и против. Бележки върху Достоевски), 1957.
  • Исторические повести и рассказы, 1958. Сборник.
  • Художественная проза. Размышления и разборы (Художествена проза. Размисли и анализи), 1961.
  • Лев Толстой, 1963.
  • За сорок лет. Статьи о кино (За 40 години. Статии за киното). Вступ. ст. М. Блеймана, 1965. Сборник със статии и изследвания.
  • Повести о прозе. Размышления и разборы (Разкази за прозата. Размисли и анализи), 1966.
  • Тетива. О несходстве сходного (Тетива. За несходството на подобното), 1970. Монография.
  • Достоевский, 1971. Статия.
  • Энергия заблуждения (Енергията на заблудата), 1981.
  • О теории прозы (За теорията на прозата). 1983. Монография.
  • Константин Эдуардович Циолковский
  • О мастерах старинных (За старите майстори). Историческа проза.
  • Эйзенштейн (Айзенщайн).

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Лев Толстой. Превод от руски Лиляна Минкова. София: Народна култура, 1971, 672 с.
    • Лев Толстой. София: Народна култура, 1987, 664 с.
  • Тетива (За несходството на сходното). Варна: Георги Бакалов, 1977, 331 с.
  • Имало едно време. Zoo, или Нелюбовни писма. Превод от руски Малина Томова. София: Наука и изкуство, 1982, 352 с.
  • Художествената проза (Размисли и разбори). Превод от руски Христо Кънев. София: Наука и изкуство, 1988, 626 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Viktor Shklovsky“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.