Вилата на Генерала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Вилата на Генерала в съвременния ѝ вид като ресторант-градина.
Ген. Никола Жеков по покана на Хитлер приема денонсирането на Ньойския договор на 23 юли 1940 г. пред кметството на Ньой.

Вилата на Генерала е историческо място и съвременен ресторант на хълма Хисарлъка над Кюстендил.

Вилата е построена точно на мястото на североизточната отбранителна кула на късноантичната крепост Хисарлъка, издигната през втората половина на 4 век, непосредствено след приемането на християнството от Римската империя. Крепостта е основно преустроявана по времето на император Юстиниан Велики. Североизточната отбранителна кула се е извисявала страховито като страж точно над античната Улпия Пауталия и била най-подходящото място от крепостта за наблюдение на града и полето. Крепостта просъществувала точно едно хилядолетие и един век отгоре, след което останала в руини. Днес от крепостта липсва точно северната ѝ стена със североизточната отбранителна кула, на чието място за командващия Българската армия в Първата световна война, ген. Никола Жеков е отпуснато мястото от община Кюстендил. С доброволния труд на войниците към щаба и кюстендилци през 1916 г. точно на мястото на античната и средновековна североизточна кула на крепостта е изградена лека дървена вилна постройка за нуждите на главнокомандващия, чиято посока случайно или не е ориентирана към Руската империя като Трети Рим, и с която Царство България по време на първия световен конфликт е във война, след като на 7 октомври 1915 г. с манифест на император Николай II Руската империя обявява война на Царство България:

Осъществяването на старите въждаления на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси, и братоубийственото озлобление срещу Сърбия излязоха победители.

България, нашата единоверца, неотдавна освободена от турско иго с братската обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия.

Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния.

Мястото става известно като Вилата на Генерала. Вилата на Генерала е подарък от кюстендилци за успеха на мисията на генерала. След Първата световна война, той връща жеста и вилата е върната в патримониума на община Кюстендил.

На 29 юли 1917 г. със специален православен ритуал за успеха на Централните сили във войната, както и в частност на Царство България в стремежа си за национално обединение на българските земи, е осветена постройката. На церемонията присъстват всички офицери за свръзка на Германската империя и Австро-Унгария (без тези на Османската империя заради християнския ритуал), както и целия висш български Генералитет. Времето е разделно в историята на Русия. По това време Ерих Лудендорф и германското главно командване подготвят на Източния фронт в световния конфликт своя отговор на избухналата в началото на годината февруарска революция. За целта по изваждането на Русия от световната война, германското главно военно командване прехвърля от Швейцария към Русия – Владимир Ленин. След последвалата октомврийска революция е сключен брест-литовския мир, а освободените германски армии са хвърлени в пролетно настъпление през следващата 1918 г. – срещу Париж, но след крушението във втората битка при Марна се оказва, че надеждите за победа на Германия в световната война са химера.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]