Вила Парк
| Вила Парк Villa Park | |
Местоположение в Бирмингам | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Предишни имена | Астън Лоуър Граундс |
| Адрес | Тринити Роуд, Бирмингам |
| Открит | 1897 |
| Собственик | ФК Астън Вила |
| Поддържан от | ФК Астън Вила |
| Покритие | Трева |
| Цена | £16 400 |
| Капацитет | 42 640 |
| Размери | 105 × 69 метра 344 × 226 фута |
| Използван от | |
| ФК Астън Вила (1897 –) | |
| Вила Парк в Общомедия | |
Вила Парк е футболен стадион в Бирмингам, Англия.
Той е домът на Футболен клуб „Астън Вила“ от 1897 г. На стадиона са играни 16 мача от националния отбор по футбол на Англия. Първият международен мач е пред 1899, а най-скорошният през 2005. Това е първият английски стадион, на който са играни международни мачове в три различни века.[1]
Предишните стадиони на Вила са били Астън Парк (1874 – 1876) и Пери Бар (1876 – 1897). Вила Парк е най-използваният стадион в историята на полуфиналите на ФА Къп, като е домакинствал на 55 полуфинала. Стадионът има 4 сектора; Холт Енд, Тринити Роуд Стенд, Норт Стенд и Дъг Елис Стенд. Клубът има разрешение за уголемяване на Норт Стенд.[2] Ако и когато това се случи, капацитетът на Вила Парк ще се увеличи от 42 640 на приблизително 50 000.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Вила Парк е отворен през 1897 на цена от £16 400. Наречен е Астън Лоуър Граундс и се намира на мястото на Астън Хал.[4] Площта е била използвана като увеселителен парк през Викторианската ера. Първоначално, когато е построена стадиона е бил с 40 000 места. Първият мач на стадиона е приятелски мач срещу Блекбърн Роувърс, състоял се на 17 април 1897, седмица след като Астън Вила прави дубъл, като печели лигата и ФА Къп.

Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Международни мачове на Англия на Вила Парк // FA. Посетен на 26 юни 2007.
- ↑ Астън Вила // Интернет стадионите. Архивиран от оригинала на 30 септември 2007. Посетен на 28 септември 2007.
- ↑ Местен план на Астън // Градски съвет на Бирмингам. Архивиран от оригинала на 10 май 2008. Посетен на 3 октомври 2007.
- ↑ Инглис, Симон, pp.176–179
| |||||
| |||||
| |||||||||||
