Вила „Райна“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вила Райна
Вила „Раина“, Велинград
Вила „Раина“, Велинград
Местоположение във Велинград
Вид жилищна сграда
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Велинград, България
Архитект Милутин Борисавлевич
Стил неокласицизъм, ар деко
Изграждане 1928 г.
Етажи 2
Статут частна собственост

Вила „Райна“ е историческа къща във Велинград (ул. Ивайло 9), построена през 1928 г. по планове на сръбския архитект Милутин Борисавлевич (1889 ‒ 1969)[1], от името на Стоядин Стевович (1888 ‒ 1945). За дизайна на Вила „Райна“ той избира комбинация от елементи в стила на неокласицизъм и ар деко. Вила „Райна“ е набор от историческа, художествена и архитектурна комбинация, като по този начин е класифицирана като исторически и културен паметник.

Името „Райна“ идва от името на съпругата на Стоядин Стевович ‒ Райна Попова (1898 ‒ 1971)[2].

Между годините 1928 ‒ 1941 г. вила „Райна“ редовно се използва като лятна къща от членовете на семействата Стевович и Симич от Белград.

Нейният собственик Стоядин Стевович е от град Белград и е акционер на няколко въглищни мини и различни метали в Сърбия, България и Mакедония, бизнесмен и капитан на индустрията Стевович става много важна личност на Балканите и в Европа през годините 1913 ‒ 1941 г. По време на Втората световна война е активен в антихитлеристката съпротива сръбски роялист. През 1943 г. привлича вниманието на Гестапо и е арестуван в Белград. Депортиран е през 1944 г. в концентрационния лагер Дахау в Германия и екзекутиран на 22 февруари 1945 г.

Елена Попова-Kантарджиева (1891 ‒ 1981) е живяла в къщата от 1928 г. до 1946 г. Тя е по-малката сестра на Райна Попова-Стевович. Елена е жената на Чудомир Кантарджиев, български политик и виден член на ВМРО Вътрешна македоно-одринска революционна организация, убит през 1924 г. в Пловдив. През 1946 г. Елена е била брутално изгонена от вилата от действащи просъветски комунистически революционери. През годините 1950 ‒ 1980 г. Елена Кантарджиева е призната като френски учител-професор и се превръща в една от емблематичните фигури на град Велинград. Тя смело се противопоставя на комунистическата диктатура. Днес една от централните улици на Велинград носи нейното име.

През 1946 г. сградата е национализирана от „народната власт“, и вила „Райна“ е превърната в медицински санаториум до 1992 г., когато къщата е върната на наследниците на Стоядин и Райна Стевович ‒ семейство Kръсманович-Симич от Белград.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борисављевић, Др Милутин „Архитектонски проблеми из монументалне, надгробне, црквене, јавне, приватне и индустријске архитектуре“, изд. Геца Кон, Београд, (1931). pp. 71, ill. no. 69.
  2. а б Велинградски темпо новини – вила „Райна“: от миналото се ражда бъдеще
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „България“         Портал „България