Вилем Баренц
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Баренц.
| Вилем Баренц Willem Barentsz | |
|---|---|
| холандски мореплавател и изследовател | |
 | |
| Роден |
1550 г.
|
| Починал | |
| Националност |  Нидерландия |
| Научна дейност | |
| Област | Картография |
| Вилем Баренц в Общомедия | |
Вилем Баренц (на нидерландски: Willem Barentsz) е холандски мореплавател, картограф, изследовател на Арктика.
Произход и научна дейност (ок.1550 – 1594)[редактиране | редактиране на кода]
Малко се знае за живота на Вилем Баренц. Роден е около 1550 година на остров Тершелинг в Седемнадесетте провинции (днес Холандия). Той е търговец и учен. Като картограф се отправя към Испания и Средиземно море, за да завърши атлас на средиземноморския регион, който публикува съвместно с Петрус Планций.
Експедиционна дейност (1594 – 1597)[редактиране | редактиране на кода]
Първа експедиция (юни – септември 1594)[редактиране | редактиране на кода]
През 1594 г. експедиция с четири кораба тръгва от Амстердам, като два от корабите са под командването на Баренц. Командирите на другите два кораба са съответно Корнелиус Корнелисзон Най и Брант Исбрантсзон Тетгалес. Целта на изследователите е да бъде открит морски път до Азия от север. Близо до устието на река Кола Най и Тетгалес се отделят от флотилията, продължават на изток, преминават през протока Югорски Шар и достигат до западния бряг на п-ов Ямал на около 71° с.ш.
Баренц повежда своите два кораба на североизток с намерение да заобиколи от север Нова земя. На 10 юли достига до западното крайбрежие на Северния остров на Нова земя, след което поема на север до 77º 15` с.ш. Открива п-ов Адмиралтейство (75º с.ш., тогава остров), нос Карлсен (на 29 юли 77º с.ш.) и Оранските о-ви (на 1 август), близо до носа, но преди да достигне най-северната точка на архипелага, е принуден да се върне поради непроходими ледове.
При остров Матвеев (69° 28` с.ш.) флотилията се съединява и през септември се завръща в Холандия.
Втора експедиция (юни – ноември 1595)[редактиране | редактиране на кода]
През следващата година започва нова експедиция със седем кораба, като Баренц е назначен за главен щурман на флотилията и за капитан на един от корабите. Холандците правят неуспешен опит да преминат между крайбрежието на континента и остров Вайгач, през протока Югорски Шар, но достигат до него твърде късно, когато той вече е почти напълно замръзнал.
Трета експедиция (16 май 1596 – юни 1597)[редактиране | редактиране на кода]
Правителството на Нидерландия отпуска висока премия за този, който успее да открие Североизточния проход. Амстердамският сенат окомплектова два кораба с командири Якоб Гемскерк и Ян Рейп. Баренц е назначен за щурман на кораба на Гемскерк. Отчитайки неуспеха от предишната година, експедицията започва още през пролетта – на 16 май 1596 г. На 9 юни, на , е открит Мечия остров (178 km2) и след като пребивават там четири дни, холандците се насочват на север. На 19 юни, на 80º с.ш., е открит част от западния бряг на остров Западен Шпицберген, а след това експедицията проследява крайбрежието на острова на юг. По пътя са открити Вуд фиорд (21 юни, 79º 30` с.ш.), Лифде фиорд (23 юни, 79º 37` с.ш.), протока Форлансунет (78º 35` с.ш.) и остров Земя Принц Карл (78º 40` с.ш.), като е проследен целият му западен бряг.
На 1 юли корабите се връщат до Мечия остров и там започват разногласия между капитаните. Баренц настоява Североизточният проход да се търси на изток от Шпицберген, Гемскерк се съгласява с неговото мнение и корабите се разделят. Рейп след неуспешен опит да проникне на север от Шпицберген се завръща в Холандия.
Баренц и Гемскерк вземат курс на изток. На 17 юли, на 73º 20` с.ш., достигат до западното крайбрежие на Нова земя и поемат на север. На 19 август заобикалят най-северната точка на Нова земя и навлизат в Карско море. Опасявайки се от гибел сред ледовете, експедицията се установява на брега на открития на 26 август Леден залив () и 17-те холандци се подготвят за презимуване. През зимата на 1596 – 1597 всичките моряци, в т.ч и Баренц, заболяват от скорбут и двама от тях умират. След като не успяват да освободят кораба от ледовете, през юни 1597 екипажът потегля с две лодки на юг покрай западния бряг на Нова земя. На 20 юни 1597 Баренц умира и тялото му е спуснато в морето, което от 1853 г., по предложение на немския географ Аугуст Петерман, е наречено Баренцово море. На 28 юли останалите живи холандци достигат до южния бряг на Нова земя, където се срещат с руски рибари, които ги запасяват с провизии. С големи усилия на 2 септември двете лодки се добират до устието на река Кола, където заварват три холандски кораба под командването на Ян Рейп, който същото лято е плавал до Архангелск. На 1 ноември останалите 12 живи спътници на Баренц се прибират в Амстердам.
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- Баренц – връх в северната част на остров Земя Принц Карл в архипелага Шпицберген;
- Баренцово море – море в Северния ледовит океан;
- Баренц – нос (), най-източната точка на остров Нортбрук в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- Баренц – остров () в югоизточната част на архипелага Шпицберген;
- Баренц – о-ви () край западното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
- Баренц – проток между островите Фуглесанген и Кловнинген в архипелага Шпицберген;
- Баренцбург – селище () на архипелага Шпицберген;
- Вилем – остров край западното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Кольские карты
- „Шкипер эпохи“ статья в журнале „Вокруг света“ (№ 11 (2818), ноябрь 2008)
- Gerrit de Veer, Om de Noord: de tochten van Willem Barentsz en Jacob van Heemskerck en de overwintering op Nova Zembla, zoals opgeteken (The three voyages of William Barentz to the Arctic regions, 1594, 1595, and 1596)
- Фридрих Гельвальд, Путешествия Виллема Барентса и его открытия[неработеща препратка]. (Из книги „В области вечного льда. История путешествий к Северному полюсу с древнейших времен до настоящего“, 1881 г.).
- Де-Фер Геррит, Плавания Баренца
- ЭКСПЕДИЦИИ ВИЛЕМА БАРЕНЦА Архив на оригинала от 2009-12-17 в Wayback Machine.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 25 – 27.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г., стр. 180 – 186.
|