Вилхелмина Пруска (1709–1758)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелмина Пруска
Вилхелмина с нейния брат Фридрих II
Вилхелмина като годеница
Маркграфиня Вилхелмина фон Бранденбург-Байройт
Маркграфиня Вилхелмина фон Байройт

Фридерика София Вилхелмина Пруска (на немски: Friederike Sophie Wilhelmine von Preußen; * 3 юли 1709 в Потсдам; † 14 октомври 1758 в Байройт) от род Хоенцолерн е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба маркграфиня на княжество Бранденбург-Байройт (1735 – 1758).

Тя е най-възрастната дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм I (1688 – 1740) и съпругата му София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург (1687 – 1757), единствената дъщеря на краля на Обединеното кралство Джордж I. Вилхелмина е кръстена на 12 юли 1709 г. Нейните кръстници са монарсите Фридрих I фон Прусия (нейният дядо), Август Силни от Саксония, крал на Полша, и крал Фредерик IV от Дания и Норвегия.

На осем години тя е сгодена за братовчед ѝ Фридрих Лудвиг фон Хановер, 15. принц на Уелс.

Тя е меценатка на изкуството, композиторка и оперна интендантка, пише си с Волтер.

Вилхелмина трябвало първо да стане кралица на Англия. Тя се омъжва обаче на 30 ноември 1731 г. в Берлин за маркграф Фридрих III фон Бранденбург-Байройт (1711 – 1763), маркграф на княжество Бранденбург-Байройт от странична линия на франкските Хоенцолерни във Веферлинген [1], син на маркграф Георг Фридрих Карл фон Бранденбург-Байройт. Те имат една дъщеря:

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • Mémoires de Frédérique Sophie Wilhelmine, Margrave de Bayreuthe, soeur de Frédéric le Grand, depuis L'année 1709 jusqu'a 1742, écrit de sa main. Mercure de France, Paris 1967.
  • Ingeborg Weber-Kellermann: Wilhelmine von Bayreuth, eine preußische Königstochter. Glanz und Elend am Hofe des Soldatenkönigs in den Memoiren der Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Insel-Verlag, Frankfurt/M. 2004, ISBN 3-458-32980-3.
  • Günther Berger: Memoiren einer preußischen Königstochter. Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Bayreuth 2007.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodor Hirsch: Friderica Wilhelmine, Prinzessin von Preußen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 69–72.
  • Каталогът на ГНБ съдържа литература от/за Wilhelmine von Preußen
  • Hans-Joachim Bauer: Barockoper in Bayreuth (= Thurnauer Schriften zum Musiktheater. Bd. 7). Laaber-Verlag, Laaber 1982, ISBN 3-921518-64-4.
  • Josef Focht: Die musische Aura der Markgräfin Wilhelmine. Musikinszenierung in der Kunst des Bayreuther Rokoko (= Peda-Kunstführer Musik im Bild. Bd. 1). Kunstverlag Peda, Passau, 1998, ISBN 3-89643-090-4.
  • Irene Hegen: Wilhelmine von Bayreuth. In: Clara Mayer: Annäherung IX an sieben Komponistinnen (= Furore-Edition 894). Furore-Verlag, Kassel 1998, ISBN 3-927327-43-3, S. 126–149.
  • Sabine Henze-Döhring: Markgräfin Wilhelmine und die Bayreuther Hofmusik. Heinrichs-Verlag, Bamberg 2009, ISBN 978-3-89889-146-2.
  • Ruth Müller-Lindenberg: Wilhelmine von Bayreuth. In: Annette Kreutziger-Herr, Melanie Unseld: Lexikon Musik und Gender. Bärenreiter u. a., Kassel 2010, ISBN 978-3-7618-2043-8, S. 524–525.
  • Cornelia Naumann: Scherben des Glücks. Das Leben der Wilhelmine von Bayreuth. Ein historischer Roman. Sutton, Erfurt 2009, ISBN 978-3-86680-460-9.
  • Jürgen Walter: Wilhelmine von Bayreuth. Die Lieblingsschwester Friedrichs des Großen. Biographie. Nymphenburger, München 1981, ISBN 3-485-00413-8.
  • Thea Leitner: Skandal bei Hof. Frauenschicksale an europäischen Königshöfen, Piper, München 2003, ISBN 3-492-22009-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 3, genealogy.euweb.cz