Вилхелм Вернер фон Цимерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронзов епитаф на Вилхелм Вернер фон Цимерн в църквата „Св. Мартин“ в Мескирх
Вилхелм Вернер фон Цимерн: автопортрет (Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Don. 593a, fol. 115v.)

Вилхелм Вернер фон Цимерн II (на немски: Wilhelm Werner von Zimmern; Wilhelm Werner II Graf von Zimmern-Herrenzimmern; * 6 януари 1485 в Мескирх; † 6 януари 1575 в Херенцимерн при Ротвайл) е граф на Цимерн, господар на замък Херенцимерн при Ротвайл в Баден-Вюртемберг, немски колекционер, историк и юрист.[1] Той се отказва от наследството през 1509 г. Фамилията е издигната на графове през 1538 г. Той е чичо на Фробен Кристоф фон Цимерн, авторът на „Цимерската хроника“.

Той е най-малкият син на Йохан Вернер I фон Цимерн „Стари“ (1454 – 1495) и съпругата му Маргарета фон Йотинген († 1528), дъщеря на граф Вилхелм I фон Йотинген († 1467) и Беатриче дела Скала († 1466). Брат е на Файт Вернер фон Цимерн (1479 – 1499), Йоханес Вернер фон Цимерн Млади (1480 – 1548) и на Готфрид Вернер фон Цимерн (1484 – 1554).

Баща му Йохан Вернер I има от 1487 г. конфликти с Верденбергите, получава имперска забрана (Reichsacht), загубва собственостите и бяга в Швейцария. През 1489 г. на четири години той е в ексзил в дворец Ортенщайн при граф Йорг фон Верденберг-Зарганс. През 1496 г. той се връща при майка си в Ротвайл. След службата му като шилдкнапе в двора на херцог Улрих фон Вютемберг той нзапочва да следва 1499 г. в университета в Тюбинген. От есента 1504 г. той слева в университета Фрайбургв Брайзгау]] философия, история и право, 1506/07 г. той е там един от ректорите. През 1509 г. той се отказва от наследството си в полза на братята си срещу годишна рента.[2] Отказано му е да стане клерик в Констанц и Страсбург и той започва кариера на юрист. През 1510 г. той става дворцов съдия в императорския дворцов съд в Ротвайл.[3] След това той е императорски камера съдия в Шпайер. Като историк той е известен чрез генеалогии на швабските благороднически родове. Главното му произведение е хроника на манастир Майнц и дванадесетте му епископпства (м. др. епископствата Вормс, Вюрцбург, Айхщет, Кур, Хилдесхайм, Падерборн). Ръкописите на произведенията му той пише частично сам и поставя там своите рисунки.

Той строи на замък Херенцимерн и донася тук своята библиотека и „камерата на чудесата“.

Вилхелм Вернер фон Цимерн умира на 6 януари 1575 г. на 90 години. По негово желание сърцето му е запазено в капелата на замъка Херенцимерн в железна кутийка. То се пази днес в капелата на дворец Хайлигенберг.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Алианцгерб Цимерн-Лупфен
Алианцгерб Цимерн-Лойхтенберг

Вилхелм Вернер фон Цимерн се жени на 11 февруари 1521 г. за ландграфиня Катарина фон Лупфен (* 29 януари 1486; † 7 юни 1521), дъщеря на ландграф Зигмунд II фон Щюлинген (1461 – 1526) и Клеменция фон Монтор († 1528) или на ландграф Хайнрих III фон Лупфен-Щюлинген (1462 – 1521) и Хелена фон Раполтщайн († 1466). Тя пада от кон и умира бремена четири месеца след женитбата.

Вилхелм Вернер фон Цимерн се сгодява на 17 март 1524 г. и се жени на 30 ноември 1525 г. за ландграфиня Амалия фон Лойхтенберг (* 23 юни 1469; † 30 януари 1538), вдовица на граф Леонхард II фон Фраунберг-Хааг († 27 септември 1511), дъщеря на ландграф Фридрих IV фон Лойхтенберг-Грюнсфелд († 1487) и графиня Доротея фон Ринек († 1503). Те имат две дъщери:[4][5]

Останки от замък Херенцимерн

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Könige von Ungarn, ab ca. 1540. Handschrift mit bebilderten Biographien, Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 704 (Digitalisat)
  • Chronik von dem Erzstifte Mainz und dessen Suffraganbistümern, 5 Bände, vollendet ca. 1550 (verschiedene Handschriften[7])
    • A: Erzstift Mainz
    • B: Worms, Würzburg und Eichstätt
    • C: Speyer, Straßburg, Verden
    • D: Chur, Hildesheim, Paderborn
    • E: Halberstadt, Konstanz, Augsburg
  • Genealogie der Grafen von Kirchberg, Handschrift, Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 593a (Digitalisat)
  • Vergänglichkeitsbuch, bebilderte Handschrift, Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen A III 54 (Digitalisat; Transkription der gesamten Handschrift). Das Vergänglichkeitsbuch (1520 – 1550) enthält auf Blatt 21v eine lavierte Federzeichnung der Die drei Lebenden und die drei Toten/Begegnung der drei Lebenden und der drei Toten sowie einen Totentanz mit 41 Illustrationen und den zugehörigen Dialogversen.[8]
    • neuere Ausgabe des Totentanzes: Totentanz, Hrsg. von Christian Kiening, Ulrich Gaier, Hans Pörnbacher. Edition Isele, Eggingen 2004 ISBN 3-86142-276-X
    • Abschrift als repräsentatives Hausbuch: Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 123 (Digitalisat).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Georg Tumbült: Zimmern, Wilhelm Werner Freiherr von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 302 – 306.
  • Die Würzburger Bischofschronik des Grafen Wilhelm Werner von Zimmern und die Würzburger Geschichtsschreibung des 16. Jahrhunderts. Hrsg. von Wilhelm Kraft. Würzburg: Schoeningh 1952.
  • Die Eichstätter Bischofschronik des Grafen Wilhelm Werner von Zimmern Hrsg. von Wilhelm Kraft. Schoeningh, Würzburg 1956
  • Gerhard Wolf: Von der Chronik zum Weltbuch. Sinn und Anspruch südwestdeutscher Hauschroniken am Ausgang des Mittelalters. Berlin und New York: de Gruyter 2001.
  • Wolfgang Achnitz: Die poeten und alten historien hat er gewist. Die Bibliothek des Johann Werner von Zimmern als Paradigma der Literaturgeschichtsschreibung. Aufsatz in: Nine Miedema, Rudolf Suntrup: Literatur – Geschichte – Literaturgeschichte. Beiträge zur mediävistischen Literaturwissenschaft. Frankfurt/Main: Lang 2003.
  • Erica Bastress-Dukehart: The Zimmern chronicle. Nobility, memory, and self-representation in sixteenth century Germany. Aldershot; Burlington: Ashgate. ISBN 0-7546-0342-3
  • Felix Heinzer: Handschrift und Druck im Oeuvre der Grafen Wilhelm Werner und Froben Christoph von Zimmern. In: Gerd Dicke, Klaus Grubmüller: Die Gleichzeitigkeit von Handschrift und Buchdruck. Wiesbaden: Harrassowitz 2003. ISBN 3-447-04767-4
  • Franz-Josef Holznagel: Ignorierte Warnungen armer Seelen, lehrreiche Begegnungen mit den Ahnen und eine undankbare Wiedererweckte. Die „Gespenster“ des Wilhelm Werner von Zimmern (1485 – 1575) und ihre Funktionalisierungen. In: Moritz Baßler, Bettina Gruber, Martina Wagner-Egelhaaf (Hrsg.): Gespenster. Erscheinungen – Medien – Theorien. Würzburg 2005, S. 55 – 75. ISBN 3-8260-2608-X
  • Beat Rudolf Jenny: Graf Froben Christoph von Zimmern. Geschichtsschreiber, Erzähler, Landesherr. Ein Beitrag zur Geschichte des Humanismus in Schwaben. Lindau und Konstanz: Thorbecke 1959 (enthält u. a. eine Klarstellung der Rolle Wilhelm Werner von Zimmerns bei der Entstehung der Zimmerischen Chronik).
  • Edwin Ernst Weber: Der „Mäzen“ des Meisters von Meßkirch. Graf Gottfried Werner von Zimmern zwischen Reformation, Bauernkrieg und Altgläubigem Bekenntnis. In: Staatsgalerie Stuttgart, Elsbeth Wiemann: Der Meister von Meßkirch. Katholische Pracht in der Reformationszeit. Stuttgart 2017, S. 13 – 23.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 84.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:84; 16:97

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фробен Кристоф фон Цимерн: Zimmerische Chronik. Bd. III. Herausgegeben von Karl August Barack. Freiburg, Tübingen 1881, S. 617.
  2. Webseite Uni Zürich Deutsches Seminar
  3. Webseite Uni Zürich Deutsches Seminar
  4. Wilhelm Werner II. Graf v.Zimmern-Herrenzimmern, ww-person.com
  5. Wilhelm Werner, Graf von Zimmern, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  6. Hohenzollern 8, genealogy.euweb.cz
  7. Übersicht über Digitalisate siehe Klaus Graf: Rezension Die Grafen von Zimmern und die Kultur des schwäbischen Adels, in Archivalia, 15. September 2014, später aktualisiert
  8. Hans Georg Wehrens: Der Totentanz im alemannischen Sprachraum. „Muos ich doch dran – und weis nit wan“. Schnell & Steiner, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7954-2563-0. S. 36f. und 154ff.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]