Вилхелм Винделбанд
|
Вилхелм Винделбанд Wilhelm Windelband |
|
|---|---|
| германски философ | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Хайделберг, Германия |
|
|
|
| Етнос | Германци |
| Религия | Лутеранство |
| Образование |
Гьотингенски университет Йенски университет Хумболтов университет на Берлин |
| Философия | |
| Школа | неокантианство |
| Вилхелм Винделбанд в Общомедия | |
Вилхелм Винделбанд е германски философ, неокантианец от Баденската школа.[1] Известна популярност са добили въведените от него определения за науките като „номотетични“ и „идиографични“. Трудовете му по история на философията са високо ценени.
Винделбанд изготвя докторска работа върху случайността през 1870 г. под ръководството на Херман Лоце[2] и по-късно се хабилитира с труд върху достоверността на познанието.[3]
Виндeлбанд бил несъгласен с други неокантианци твърдящи, че „да разбираме Кант означава да го надминем“. Противно на своите съвременници позитивисти, Винделбанд твърдял, че философията трябва да се състои от хуманитарен диалог с естествената наука а не от несигурни подходи и методи. Неговият интерес към психологията и културните науки представлява опозиция срещу психологизма и историцизма чрез критическа философска система.
Историко-философските трудове на Винделбанд са посрещнати добре, най-вече като алтернатива на хегелианството. Те се тиражирaт и превеждат в течение на целия 20 век.
Tрудове[редактиране | редактиране на кода]
- Die Geschichte der neueren Philosophie in ihrem Zusammenhange mit der allgemeinen Cultur und den besonderen Wissenschaften dargestellt. 2 Bde. Leipzig 1878–1880. Bd. 1: Von der Renaissance bis Kant. 1878. VIII, 580 S. Bd. 2: Die Blüthezeit der deutschen Philosophie. Von Kant bis Hegel und Herbart. 1880. VI, 398 S.
- Präludien. Aufsätze und Reden zur Einleitung in die Philosophie. Freiburg Breisgau 1884. VI, 326 S. (преиздадени Präludien. Aufsätze und Reden zur Philosophie und ihrer Geschichte. 4., aberm. verm. Aufl. 1911. Bd. 1: XII, 276 S. Bd. 2: IV, 322 S.)
- Geschichte der alten Philosophie. Handbuch der classischen Alterthums-Wissenschaft in systematischer Darstellung. Mit besonderer Rücksicht auf Geschichte und Methodik der einzelnen Disziplinen. Hrsg. v. Iwan Müller. Abt. 5. Bd. 1. Tl. 1. Nördlingen 1888. VIII, 338 S.
- Geschichte der Philosophie. Freiburg Breisgau 1892. 516 S.
- Platon. Frommanns Klassiker der Philosophie, Bd. 9. Straßburg 1900. 190 S.
- Lehrbuch der Geschichte der Philosophie. 3. Aufl. d. Geschichte der Philosophie. Tübingen 1903. VIII, 576 S.
- Über Willensfreiheit. Zwölf Vorlesungen. Tübingen 1904. VIII, 224 S.
- Die Philosophie im deutschen Geistesleben des XIX. Jahrhunderts. Fünf Vorlesungen. Tübingen 1909. 120 S.
- Einleitung in die Philosophie. Grundriß der philosophischen Wissenschaften. Hrsg. v. Fritz Medicus. Bd. 1. Tübingen 1914. XII, 442 S.
- Die Hypothese des Unbewussten. Festrede gehalten in der Gesamtsitzung der Heidelberger Akademie der Wissenschaften am 24. April 1914. Heidelberg 1914. 22 S.
- Geschichtsphilosophie. Eine Kriegsvorlesung. Fragment aus dem Nachlass. Hrsg. v. Wolfgang Windelband. Kant-Studien. Ergänzungshefte. Bd. 38. Berlin 1916. 68 S.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- History of Ancient Philosophy
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стефанов И., Трансценденталната философия като аксиология (В. Винделбанд) в Трансценденталната философия на метафизиката: от Кант до неокантианството. София: Наука и Изкуство, 1987, с. 168-80
- ↑ Windelband W., Die Lehren vom Zufall. Berlin 1870. 80 S. Diss. Univ. Göttingen 1870
- ↑ Windelband W., Über die Gewissheit der Erkenntniss. Eine psychologisch-erkenntnisstheoretische Studie. Berlin 1873. IV, 96 S. Habil. Univ. Leipzig 1873
|