Вилхелм Винделбанд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Винделбанд
Wilhelm Windelband
германски философ
Wilhelm Windelband.jpg
Роден
Починал
Погребан Хайделберг, Федерална република Германия
Етнос Германци
Религия лутеранство
Учил в Гьотингенски университет
Йенски университет
Хумболтов университет на Берлин
Философия
Регион Западна философия
Школа неокантианство
Интереси метафизика, философска логика
Идеи „номотетични“ и „идиографични“ науки
Повлиян Имануел Кант, Хегел, Куно Фишер,[1] Херман Лоце Рихард Авенариус
Повлиял Хайнрих Рикерт, Макс Вебер, Ернст Трьолч, Алберт Швайцер, Едмунд Хусерл[2]
Семейство
Деца Волфганг Винделбанд
Вилхелм Винделбанд в Общомедия

Вилхелм Винделбанд е германски философ, неокантианец от Баденската школа.[3] Известна популярност са добили въведените от него определения за науките като „номотетични“ и „идиографични“. Трудовете му по история на философията са високо ценени.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на пруски чиновник. Следва в университете на Йена (където слуша лекциите на Куно Фишер) и Хайделберг (където слуша лекциите на Херман Лоце). Като доброволец участва във Френско-пруската война от 1870 г. В Берлин защитава дисертация върху случайността през 1870 г. под ръководството на Херман Лоце[4] и по-късно се хабилитира с труд върху достоверността на познанието (1873).[5]

Виндeлбанд не е съгласен с други неокантианци, твърдящи, че „да разбираме Кант, означава да го надминем“. Противно на своите съвременници позитивисти Винделбанд твърди, че философията трябва да се състои от хуманитарен диалог с естествената наука, а не от несигурни подходи и методи. Неговият интерес към психологията и културните науки представлява опозиция срещу психологизма и историцизма чрез критическа философска система.

Гробът на Винделбанд в Хайделберг

След защитата на дисертацията си Винделбанд започва да преподава в Лайпцигския университет: след три години става частен доцент, а след шест – професор. Професор е в Цюрих (1876). От 1877 г. е професор в университета на Фрайбург, от 1882 г. – в Страсбург, от 1903 г. – в Хайделберг. Член е на Хайделбергската академия на науките от 1910 г.

Историко-философските трудове на Винделбанд са посрещнати добре, най-вече като алтернатива на хегелианството. Те се тиражирaт и превеждат в течение на целия 20 век.

Tрудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Geschichte der neueren Philosophie in ihrem Zusammenhange mit der allgemeinen Cultur und den besonderen Wissenschaften dargestellt. 2 Bde. Leipzig, 1878–1880. Bd. 1: Von der Renaissance bis Kant. 1878. VIII, 580 S. Bd. 2: Die Blüthezeit der deutschen Philosophie. Von Kant bis Hegel und Herbart. 1880. VI, 398 S.
  • Präludien. Aufsätze und Reden zur Einleitung in die Philosophie. Freiburg Breisgau, 1884. VI, 326 S. (преиздадени Präludien. Aufsätze und Reden zur Philosophie und ihrer Geschichte. 4., aberm. verm. Aufl. 1911. Bd. 1: XII, 276 S. Bd. 2: IV, 322 S.)
  • Geschichte der alten Philosophie. Handbuch der classischen Alterthums-Wissenschaft in systematischer Darstellung. Mit besonderer Rücksicht auf Geschichte und Methodik der einzelnen Disziplinen. Hrsg. v. Iwan Müller. Abt. 5. Bd. 1. Tl. 1. Nördlingen, 1888. VIII, 338 S.
  • Geschichte der Philosophie. Freiburg Breisgau, 1892. 516 S.
  • Platon. Frommanns Klassiker der Philosophie, Bd. 9. Straßburg, 1900. 190 S.
  • Lehrbuch der Geschichte der Philosophie. 3. Aufl. d. Geschichte der Philosophie. Tübingen, 1903. VIII, 576 S.
  • Über Willensfreiheit. Zwölf Vorlesungen. Tübingen, 1904. VIII, 224 S.
  • Die Philosophie im deutschen Geistesleben des XIX. Jahrhunderts. Fünf Vorlesungen. Tübingen, 1909. 120 S.
  • Einleitung in die Philosophie. Grundriß der philosophischen Wissenschaften. Hrsg. v. Fritz Medicus. Bd. 1. Tübingen, 1914. XII, 442 S.
  • Die Hypothese des Unbewussten. Festrede gehalten in der Gesamtsitzung der Heidelberger Akademie der Wissenschaften am 24. April 1914. Heidelberg, 1914. 22 S.
  • Geschichtsphilosophie. Eine Kriegsvorlesung. Fragment aus dem Nachlass. Hrsg. v. Wolfgang Windelband. Kant-Studien. Ergänzungshefte. Bd. 38. Berlin, 1916. 68 S.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • History of Ancient Philosophy

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Frederick C. Beiser, The German Historicist Tradition, Oxford University Press, 2011, p. 370.
  2. ↑ Sebastian Luft (ed.), The Neo-Kantian Reader, Routledge 2015, pp. 461–463.
  3. ↑ Стефанов И., Трансценденталната философия като аксиология (В. Винделбанд) в Трансценденталната философия на метафизиката: от Кант до неокантианството. София: Наука и изкуство, 1987, с. 168-80.
  4. ↑ Windelband W., Die Lehren vom Zufall. Berlin, 1870. 80 S. Diss. Univ. Göttingen, 1870.
  5. ↑ Windelband W., Über die Gewissheit der Erkenntniss. Eine psychologisch-erkenntnisstheoretische Studie. Berlin, 1873. IV, 96 S. Habil. Univ. Leipzig, 1873.
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вилхелм_Винделбанд&oldid=11019645“.