Вилхелм Винделбанд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Винделбанд
Wilhelm Windelband
германски философ
Wilhelm Windelband.jpg
Роден
Починал
Погребан Хайделберг, Германия

Религия Лутеранство
Образование Гьотингенски университет
Йенски университет
Хумболтов университет на Берлин
Философия
Школа неокантианство
Вилхелм Винделбанд в Общомедия

Вилхелм Винделбанд е германски философ, неокантианец от Баденската школа.[1] Известна популярност са добили въведените от него определения за науките като „номотетични“ и „идиографични“. Трудовете му по история на философията са високо ценени.

Винделбанд изготвя докторска работа върху случайността през 1870 г. под ръководството на Херман Лоце[2] и по-късно се хабилитира с труд върху достоверността на познанието.[3]

Виндeлбанд бил несъгласен с други неокантианци твърдящи, че „да разбираме Кант означава да го надминем“. Противно на своите съвременници позитивисти, Винделбанд твърдял, че философията трябва да се състои от хуманитарен диалог с естествената наука а не от несигурни подходи и методи. Неговият интерес към психологията и културните науки представлява опозиция срещу психологизма и историцизма чрез критическа философска система.

Историко-философските трудове на Винделбанд са посрещнати добре, най-вече като алтернатива на хегелианството. Те се тиражирaт и превеждат в течение на целия 20 век.

Tрудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Geschichte der neueren Philosophie in ihrem Zusammenhange mit der allgemeinen Cultur und den besonderen Wissenschaften dargestellt. 2 Bde. Leipzig 1878–1880. Bd. 1: Von der Renaissance bis Kant. 1878. VIII, 580 S. Bd. 2: Die Blüthezeit der deutschen Philosophie. Von Kant bis Hegel und Herbart. 1880. VI, 398 S.
  • Präludien. Aufsätze und Reden zur Einleitung in die Philosophie. Freiburg Breisgau 1884. VI, 326 S. (преиздадени Präludien. Aufsätze und Reden zur Philosophie und ihrer Geschichte. 4., aberm. verm. Aufl. 1911. Bd. 1: XII, 276 S. Bd. 2: IV, 322 S.)
  • Geschichte der alten Philosophie. Handbuch der classischen Alterthums-Wissenschaft in systematischer Darstellung. Mit besonderer Rücksicht auf Geschichte und Methodik der einzelnen Disziplinen. Hrsg. v. Iwan Müller. Abt. 5. Bd. 1. Tl. 1. Nördlingen 1888. VIII, 338 S.
  • Geschichte der Philosophie. Freiburg Breisgau 1892. 516 S.
  • Platon. Frommanns Klassiker der Philosophie, Bd. 9. Straßburg 1900. 190 S.
  • Lehrbuch der Geschichte der Philosophie. 3. Aufl. d. Geschichte der Philosophie. Tübingen 1903. VIII, 576 S.
  • Über Willensfreiheit. Zwölf Vorlesungen. Tübingen 1904. VIII, 224 S.
  • Die Philosophie im deutschen Geistesleben des XIX. Jahrhunderts. Fünf Vorlesungen. Tübingen 1909. 120 S.
  • Einleitung in die Philosophie. Grundriß der philosophischen Wissenschaften. Hrsg. v. Fritz Medicus. Bd. 1. Tübingen 1914. XII, 442 S.
  • Die Hypothese des Unbewussten. Festrede gehalten in der Gesamtsitzung der Heidelberger Akademie der Wissenschaften am 24. April 1914. Heidelberg 1914. 22 S.
  • Geschichtsphilosophie. Eine Kriegsvorlesung. Fragment aus dem Nachlass. Hrsg. v. Wolfgang Windelband. Kant-Studien. Ergänzungshefte. Bd. 38. Berlin 1916. 68 S.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • History of Ancient Philosophy

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефанов И., Трансценденталната философия като аксиология (В. Винделбанд) в Трансценденталната философия на метафизиката: от Кант до неокантианството. София: Наука и Изкуство, 1987, с. 168-80
  2. Windelband W., Die Lehren vom Zufall. Berlin 1870. 80 S. Diss. Univ. Göttingen 1870
  3. Windelband W., Über die Gewissheit der Erkenntniss. Eine psychologisch-erkenntnisstheoretische Studie. Berlin 1873. IV, 96 S. Habil. Univ. Leipzig 1873