Вилхелм Вунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм Вунд
Wilhelm Maximilian Wundt
германски психолог
Вилхелм Вунд през 1902 г.
Вилхелм Вунд през 1902 г.

Роден
Починал
31 август 1920 г. (88 г.)
Научна дейност
Област Психология, физиология
Образование Тюбингенски университет
Берлински университет
Хайделбергски университет
Учил при Херман фон Хелмхолц
Работил в Лайпцигски университет
Видни студенти Едуард Титченър, Грандвил Стенли Хол, Освалд Кюлпе, Хуго Мюнстерберг, Владимир Бехтерев, Джеймс Кетъл, Лайтнер Уитмър[1]
Публикации „Психология на народите“ (1901 – 1904)
Известен с създаването на експерименталната психология
Повлиян Густав Фехнер
Повлиял Емил Крепелин
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Философия на XX век
Интереси Логика, епистемология
Вилхелм Вунд в Общомедия

Вилхелм Максимилиан Вунд (на немски: Wilhelm Maximilian Wundt) е германски психолог, физиолог, философ. Занимава се преди всичко с логика и с теорията на познанието.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 август 1832 година в Некарау (днес част от Манхайм), Баден, в семейство на лютерански пастор. Следва медицина, но се отказва от лекарска практика. Увлича се по идеалистическа философия. В изследванията си открива влиянието на специфични фактори, при което започва да преобладава интересът му към психологията.

През 1875 г. Вунд започва работа в Лайпцигския университет като преподавател по физиология и философия, като уговорката му с университета е да има възможност да създаде лаборатория по експериментална психология. Такава лаборатория е създадена през 1879 г. и тя е първата създадена в света, а две години по-късно лабораторията се трансформира в Институт по експериментална психология. Като основен метод в своята лаборатория той използва интроспекцията (самонаблюдението).

Вунд създава първата теоретична школа за научна психология в Германия. Едуард Титченър (ученик и последовател на Вунд), по-късно в САЩ я наименува Структурализъм.

При Вунд учат и множество българи, дали началото на психологията като наука в България, като Цветан Радославов (написал химна на България), д-р Кръстьо Кръстев, Никола Алексиев, Иван Шишманов, Петър Нойков, Никола Бобчев и Пенчо Славейков.

Умира на 31 август 1920 година в Гросботен, до Лайпциг, на 88-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Вунд изучава човешкото съзнание и сложните химически вещества, които са негови съставни елементи. Така той представя психологичната наука – като допирателна с физиката и с химията, в която съзнанието е набор от опознаваеми части. Освен че Вунд базира своите изследвания на научни и на физиологични методи, той често използва и метода на интроспекцията, който към днешна дата не се разглежда като научен, понеже не дава възпроизводими резултати.

Вилхелм Вунд често е наричан баща на съвременната психология. Някои негови трудове, като „Принципите на физиологичната психология“, са класически и фундаментални в областта на психологията. Независимо, че допуска неточност и противоречивост в теорията си, той остава с изключително значение за развитието на психологията. Най-известното му произведение е „Психология на народите“ в 10 тома.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В негова чест астероидът 11040 Вунд, открит през 1907 г., носи неговото име.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на първото издание на Völkerpsychologie. Eine Untersuchung der Entwicklungsgesetze von Sprache, Mythus und Sitte
  • 1921 – Kleine Schriften, 3 тома. Stuttgart: Kröner
  • 1921 – Probleme der Völkerpsychologie. Suttgart: Kröner
  • 1921 – Logik, 3 тома. Stuttgart: Enke.
  • 1920 – Erlebtes und Erkanntes. Stuttgart: Kröner
  • 1919 – System der Philosophie. 4 изд. Leipzig: Kröner.
  • 1919 – Logik, Том 1. Stuttgart: Enke.
  • 1916 – Leibniz: zu seinem zweihundertjährigen Todestag 14. November 1916. Leipzig: Kröner
  • 1915 – [1916, 1918, 1941] Die Nationen und ihre Philosophie. Leipzig: Kröner.
  • 1912 – Elemente der Völkerpsychologie. Grundlinien einer psychologischen Entwicklungsgeschichte der Menschheit. Leipzig: Barth
  • 1911 – Kleine Schriften, Vol. 2. Leipzig: Engelmann
  • 1911 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. Том 3, 6 изд. Leipzig: Engelmann
  • 1910 – Kleine Schriften, том 1. Leipzig: Engelmann
  • 1910 – „Psychologismus und Logizismus“. Във: Wundt, Kleine Schriften, Vol. 1. Leipzig: Engelmann, 1910, 511 – 634
  • 1910 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. Vol. 2, 6th ed. Leipzig: Engelmann
  • 1910 – „Das Institut für experimentelle Psychologie zu Leipzig,“ Psychologische Studien 5: 279 – 93
  • 1910 – „Über reine und angewandte Psychologie,“ Psychologische Studien 10: 571 – 2
  • 1908 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. Vol. 1, 6th ed. Leipzig: Engelmann
  • 1908 – „Kritische Nachlese zur Ausfragemethode.“ Archiv für die gesamte Psychologie 9: 445 – 59
  • 1907 – [1910] „Psychologie.“ In Windelband, W. (ed.), Die Philosophie im Beginn des zwanzigsten Jahrhunderts. Heidelberg: Winter
  • 1907 – „Über Ausfrageexperimente und über die Methoden zur Psychologie des Denkens.“ Psychologische Studien [97] 3: 301 – 90
  • 1904 – „Über empirische und metaphysische Psychologie: Eine kritische Betrachtung,“ Archiv für die gesamte Psychologie 2: 333 – 61
  • 1901 – Sprachgeschichte und Sprachpsychologie. Mit Rücksicht auf B. Delbrücks „Grundfragen der Sprachforschung“. Leipzig: Engelmann
  • 1901 – 1904. 1911 – 1920. Völkerpsychologie. Eine Untersuchung der Entwicklungsgesetze von Sprache, Mythus und Sitte. Leipzig: Kröner
  • 1896 – Grundriss der Psychologie. Leipzig: Engelmann. Преработени издания през 1897, 1898, 1901, 1902, 1904, 1905, 1907, 1909, 1911.
  • 1896 – „Über die Definition der Psychologie.“ Philosophische Studien 12: 1 – 66
  • 1894 – „Über psychische Kausalität und das Prinzip des psychophysischen Parallelismus.“ Philosophische Studien 10: 1 – 124
  • 1893 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. 2 тома. 4 изд. Leipzig: Engelmann.
Бюст на Вилхелм Вунд от Макс Клингер
  • 1889 – System der Philosophie. Leipzig. 4 изд., 2 тома, Leipzig, 1919 (Kröner)
  • 1889 – „Über die Einteilung der Wissenschaften.“ Philosophische Studien 5: 1 – 55
  • 1888 – „Selbstbeobachtung und innere Wahrnehmung.“ Philosophische Studien 1: 615 – 17
  • 1888 – „Über Ziele und Wege der Völkerpsychologie.“ Philosophische Studien 4: 1 – 27
  • 1886 – [1903, 1923 – 245] Ethik. Eine Untersuchung der Thatsachen und Gesetze des sittlichen Lebens. Stuttgart: Enke
  • 1885 – [1906] Essays. Leipzig: Engelmann
  • 1882 – „Logische Streitfragen.“ Vierteljahrschrift für wissenschaftliche Philosophie 6: 340 – 55
  • 1880 – 1883 – Logik: Eine Untersuchung der Principien der Erkenntnis und der Methoden wissenschaftlicher Forschung. 2 тома. Stuttgart: Enke
  • 1876 – Über den Einfluss der Philosophie auf die Erfahrungswissenschaft. Leipzig: Engelmann
  • 1873 – 1874 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. 2 тома. Leipzig: Engelmann
  • 1867 – Handbuch der medicinischen Physik. Erlangen: Enke
  • 1865 – [1868, 1873] Lehrbuch der Physiologie des Menschen. Erlangen: Enke
  • 1863 – Vorlesungen über die Menschen – und Thier-Seele. 2 тома. Leipzig: Voss
  • 1862 – Beiträge zur Theorie der Sinneswahrnehmung. Leipzig: Winter

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Трудове:
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.
  1. C. George Boeree, „Wilhelm Wundt and William James“, Webspace.ship.edu, 1999 ((en))