Вилхелм Лист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилхелм Лист
германски фелдмаршал
Bundesarchiv Bild 183-S36487, Wilhelm List.jpg

ЗваниеФелдмаршал
Години на служба1901 – 1918; 1919 – 1945
Служи наFlag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войскиWar Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формированиеинженерни войски
Командвания14 армия
12 армия
група армии „А“
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Железен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
17 август 1971 г. (91 г.)
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия
ПодписWilhelm List signature.svg
Вилхелм Лист в Общомедия

Зигмунд Вилхелм Лист (на немски: Siegmund Wilhelm List) е немски офицер от Първата световна война и фелдмаршал по време на Втората световна война. В началото на войната командва 14 армия, разположена в Словакия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Лист е роден в Оберкирхберг, близо до Улм, провинция Вюртемберг на Германската империя през 1880 г. През 1898 г. постъпва в баварската армия като кадет. През 1900 г. е повишен до лейтенант, а през 1913 г. става част от Генералния щаб с ранг хауптман. Служи като щабен офицер по време на Първата световна война.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната Лист остава в Райхсвера, като повечето му назначения са административни. През 1927 г. е повишен до ранг полковник, през 1930 г. до генерал-майор, а през 1932 г. до генерал-лейтенант. През 1938 г., след анексирането на Австрия, той е отговорен за интегрирането на австрийската армия към Вермахта.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г. Лист командва 14-а армия по време нападението на Полша. Между 1939 и 1941 г. командва 12 армия по време на нападението на Франция и Гърция. През 1941 г. е главнокомандващ на югоизточния сектор. През юли 1942 г. е главнокомандващ на група армии „А“ на Източния фронт в Съветския съюз.

Полша, 1939 г.[редактиране | редактиране на кода]

Задачата на Лист е да напредне с армиите под негово командване в южна Полша и да формира най-външния южен фронт на маньовъра, целящ обкръжение на полската армия в района на Варшава. Той изпълнява възложената му задача и на 17 септември 1939 г. войските му се свързват с предните части на германския 19 танков корпус, командван от генерал Хайнц Гудериан, на юг от Брест-Литовск.

След приключването на боевете в Полша, ускорено от окупацията на източните части на страната от съветските войски (заложено в Пакта Рибентроп-Молотов), Лист и армията под негово командване остават като окупационна част. В края на кампанията той е повишен до фелдмаршал.

В началото на 1941 г. германските войски се прехвърлят към източната граница на Третия райх, в подготовка на операция Барбароса – нападението на Съветския съюз. Върховно командване на Вермахта смята, че преди началото на тази операция трябва да се елиминира евентуална офанзива от Гърция, посредством окупиране на страната – операция Марита. На фелдмаршал Лист е поверено провеждането на преговори с Генералния щаб на Българската армия. Подписано е тайно споразумение, позволяващо свободното преминаване на германски войски през територията на България.[1] В нощта на 28 февруари 1941 г. германски войски, включително 12-а армия на Лист, заемат позиции в България, която на следващия ден се присъединява към Тристранния пакт.

Гърция, 1941 г.[редактиране | редактиране на кода]

Фелдмаршал Лист (вдясно), Сеп Дитрих и ген. Грайфенберг (в средата) след капитулацията на гръцката армия, 1941 г.

Нападението на Гърция и Югославия започва на 6 април 1941 г. 12-а армия, командвана от Лист, се състои от четири бронетанкови и единайсет моторизирани пехотни дивизии и превъзхожда във всяко отношение защитните формации. Белград е окупиран на 13 април, Атина – на 27 април. Битките на Балканите приключват с евакуацията на британските части на 28 април 1941 г.

Кавказка кампания и уволнение, 1942 г.[редактиране | редактиране на кода]

В началото на юли 1942 г., Лист поема командването на група армии „А“, формирана при разделянето на група армии „Юг“, по време на лятната офанзива – операция Блау. Заповядано му е да превземе Ростов, да напредне към Кавказ (до Баку) и да овладее богатите на петрол райони. Германските части напредват добре в рамките на два месеца и почти достигат Грозни, приблизително 650 км от Ростов.

Към края на август настъплението спира, основно поради силен недостатък на гориво и амуниции, тъй като групата армии изпреварва значително продоволствените линии. Също така руската съпротива нараства, а в средата на август голяма част от бойните формации на Луфтвафе са прехвърлени на север в подкрепа на 6-а армия по време на битката при Сталинград.

Хитлер е ядосан от спирането на настъплението. На 9 септември, когато Лист предлага прехвърлянето на някои авангардни части към задни позиции за унищожаването на упоритата руска съпротива, Хитлер го освобождава от командването и назначава себе си за главнокомандващ на група армии „А“. Лист прекарва останалата част от войната в дома си и не се завръща повече на активна военна служба.

Пленяване и съд[редактиране | редактиране на кода]

Лист е пленен от Съюзниците и е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на процесите в Нюрнберг. Осъден е на доживотен затвор през февруари 1948 г. Освободен е през декември 1952 г. поради здравословни проблеми, но живее още 19 години. Умира на 17 август 1971 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Hayward, Joel S. A. Stopped At Stalingrad. University Press of Kansas; Lawrence: 1998 г. ISBN 978-0-7006-1146-1
  • ((de)) Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten. Мюнхен, Германия: FZ-Verlag GmbH, 2004 г. ISBN 3-924309-53-1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. German Minutes of Conference, NCA IV, стр. 272 – 5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]