Вилхелм Олдекоп
Вилхелм Карлович | |
руски генерал-майор | |
Роден |
Чериковски уезд, Могилевска губерния, Руска империя |
---|---|
Починал | 9 септември 1877 г. (стар стил)
|
Семейство | |
Деца | Евстафий, Владимир, Мария |
Вилхелм Карлович фон Олдекоп (на руски: Вильгельм Карлович Ольдекоп) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вилхелм Олдекоп е роден в дворянско семейство на 6 март 1823 г. в Чериковски уезд (община), на Могильовска губерния на Руската империя (днес в източната част на Беларус). Първоначалното си образование получава в Училище за гвардейски подпрапоршчици и кавалерийски юнкери в Санкт Петербург. Започва военната си служба като кавалерийски юнкер в 4-ти хусарски Мариопулски полк и прекарва там цялата си кариера. Произведен е в офицер през 1842 г. С полка си участва в различни военни акции и израства във военната йерархия. През 1849 г. е в състава на руската армия, изпратена от император Николай I в помощ на австрийския император Франц Йосиф при потушаване на Унгарското въстание (1848 – 1849). Особено се проявява по време на Кримската война (1853 – 1856). Участва в потушаването на Полското въстание 1863 г. На 7 ноември 1876 г. е произведен в чин генерал-майор. Назначен е за командир на 2-ра бригада от 9-а кавалерийска дивизия (от състава на 9-и армейски корпус).
Участие във войната[редактиране | редактиране на кода]
Като бригаден командир взима участие в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. Сражава се на 3/15 юли при Никопол, на 8/20 юли 1877 г. в Първа атака на Плевен и на 18/30 юли 1877 г. във Втора атака на Плевен. По време на Трета атака на Плевен е ранен. Докаран е в полевата болница. Разболява се тежко и умира на 9 септември 1877 г. в село Турски Тръстеник (Славяново).
Гроб[редактиране | редактиране на кода]
Генерал Олдекоп е единственият руски генерал, загинал в Руско-турската война (1877 – 1878) и погребан в България (телата на другите са транспортирани до Русия). Гробът му се намира южно до олтара на църква „Свети Николай“ в гр. Славяново. Хората от селото дълги години си спомняли и говорели за неговото погребение. Дядо Яким Дончев казал следното: „…яйце да хвърлиш нямаше къде да падне. Всички плачеха. Ковчега носеха на ръце, а след него вървеше конят на генерала, покрит с черно и воден от офицер. Слово произнесе главнокомандващият великият княз Николай Николаевич, в което благодари на църковното настоятелство за предоставения терен и организираното погребение. След него, вълнуващи думи каза и поп Христо Цачев, който извърши опелото. На погребението присъстваха също министърът на войната на Русия Дмитрий Милютин, румънският главнокомандващ генерал Кристодор Черкез и други видни личности“. Днес над гроба му има два паметника: един от войсковата част и един от семейството му. През 1902 г. в селото пристига семейството му, посрещнато много топло от цялото население. Съпругата, двамата му сина Евстафий и Василий и дъщеря му Мария поставят втория паметник от семейството му.
Паметници[редактиране | редактиране на кода]
Паметта на генерал-майор Вилхелм Олдекоп е почетена с два надгробни паметника:
- Паметник от войнската му част с надпис: „Здѣсь погребено тѣло Командира 2-й бригады 9-й Кавалерийской Дивизiй Генералъ-Маiора Ольдекопа. Умеръ 9-го Сентября 1877 года въ Турскомъ Тростеникѣ.“
- Паметник от семейството му (от съпругата му, синовете му Евстафий и Владимир и дъщеря му Мария) с надпис: „Любимому мужу и отцу жена и дѣти. Здѣсь покоится тѣло генералъ маiора Вильгельма Карловича Ольдекопъ родившагося 6 марта 1823 года и скончавшагося 9 сентября 1877 года. Блаженны кроткiе ибо они наслѣдуютъ землю. Блаженны чистые сердцемъ ибо они Бога узрятъ.“
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
- баща: Карл Теодор (Фьодорович) фон Олдекоп (Karl Theodor von Oldekop)
- майка: Агнес Рейман Осиповна фон Олдекоп (Agnes Reimann Osipovna von Oldekop)
- братя: Карл Карлович и Фабиан Карлович фон Олдекоп
- сестри: Мария, Юлия и Луиза[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wilhelm von Oldekop // geni.com. Посетен на 30 януари 2022.
- Гена Тодорова и Мария Василева, Паметници на признателността в Плевенски окръг, Воено-исторически музей – Плевен, Партиздат, София, 1976 г. стр. 146
- Страници от миналото на Славяново, Васил Тоцев, 31.01.2017
- Двадцат месяцев в действащий армии 1877–1878 г., т.І, ІІ. Петербург
- Опыт сохранения историко-культурного наследия и трансграничное сотрудничество в сфере культурного туризма: материалы международной научно-практической конференции, Витебск, 24-25 октября 2012 г. / Вит. гос. ун-т; редкол.: А. П. Солодков [и др.]. – Витебск: УО „ВГУ им. П. М. Машерова“, 2012, с. 207
- Използвани са разкази и лични спомени на доживели до 30-те години на 20 век стари хора от Славяново и други места
- Памятник Восточной войны 1877–1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых / составил А. А. Старчевский. – С.-Петербург: Тип. Б. Г. Янпольского, 1878. -IV, 490 с.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)
- Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)
- Битки през Руско-турската война (1877-1878)
- Първа атака на Плевен
- Втора атака на Плевен
- Битка при Пелишат–Згалево
- Трета атака на Плевен
- Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
- Битка при Телиш
- Битка при Горни Дъбник
- Битка при Долна Митрополия
- Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
- Параклис мавзолей „Свети Георги“
- Руски паметници в България