Вилхелм фон Мекленбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм фон Мекленбург
Wilhelm zu Mecklenburg
херцог на Мекленбург-Шверин
WillemMeck.jpg
Херцог Вилхелм фон Мекленбург
Роден
Лудвигслуст, Германия
Починал
28 юли 1879 г. (52 г.)
Погребан Шверин, Федерална република Германия

Религия Протестантство
Награди Орден Черен орел
Coat of Arms of the Grand Duchy of Mecklenburg - Schwerin.svg
Семейство
Род Дом Мекленбург
Баща Павел Фридрих фон Мекленбург-Шверин
Майка Александрина Пруска (1803–1892)
Братя/сестри Фридрих Франц II (Мекленбург)
Луиза фон Мекленбург-Шверин
Съпруга Александрина Пруска (1842–1906) (9 декември 1865 – 28 юли 1879)
Вилхелм фон Мекленбург в Общомедия

Фридрих Вилхелм Николаус фон Мекленбург (на немски: Friedrich Vilhelm Nikolaus Herzog von Mecklenburg-Schwerin; „Prinz Schnaps“; * 5 март 1827, Лудвигслуст; † 28 юли 1879, Хайделберг) е херцог на Мекленбург-Шверин и пруски генерал на кавалерията.[1]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на велик херцог Павел Фридрих (1800 – 1842) и съпругата му принцеса Александрина Пруска (1803–1892), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III (упр. 1797 – 1840) и херцогиня Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810). Внук е на наследствения велик херцог Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин (1778 – 1819) и първата му съпруга велика княгиня Елена Павловна от Русия (1784 – 1803), дъщеря на руския цар Павел I (1754 – 1801), и принцеса Мария Фьодоровна (1759 – 1828). Баба му е сестра на руските императори Александър I (упр. 1801 – 1825) и Николай I (упр. 1825 – 1855). Правнук е на велик херцог Фридрих Франц I фон Мекленбург (1756 – 1837) и принцеса Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808). Брат е на Фридрих Франц II (1823 – 1883), велик херцог на Мекленбург-Шверин (1842 – 1883), и на Луиза Мария Хелена (1824 – 1859), омъжена на 20 октомври 1849 г. в Лудвигслуст за принц Хуго фон Виндиш-Грец (1823 – 1904).

След гимназията в Дрезден Вилхелм влиза във войската. През Германската война 1866 г. той е генерал-майор и командва „2. лека кавалерийска бригада на 1. армия“. Участва във Френско-пруската война като генерал-лейтенант, командир на „6. Кавалерийска дивизия“. Бие си при Лаон[2], където е ранен на 9 септември 1870 г., и след това при Обсадата на Париж. Награден е с ордени и с железния кръст. На 23 март 1873 г. той е командир на германската „22. дивизия“ и напуска по свое желание на 10 ноември 1873 г. След Франкфуртския мирен договор от 10 май 1871 г. той е повишен на генерал на кавалерията на 22 март 1875 г.

Вилхелм е ранен на кръста при Лаон и през юли 1879 г. е опериран в Хайделберг. Той получава малко след това отравяне на кръвта и умира на 52 години на 28 юли 1879 г. в Хайделберг.[3] Неговият племенник херцог Паул Фридрих фон Мекленбург закарва трупът му в Шверин, където е погребан на 2 август в капела на катедралата в Шверин.[4] През ноември 1974 г. неговият месинг-саркофаг е поставен в криптата на катедралата.[5]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм се жени на 9 декември 1865 г. в Берлин за братовчедката си принцеса Александрина Пруска (* 1 февруари 1842, Берлин; † 26 март 1906, Марли близо до Потсдам), дъщеря на принц Албрехт Пруски (1809–1872) и първата му съпруга (разведени 1849) принцеса Мариана Нидерланска (1810 – 1883), дъщеря на крал Вилем I Нидерландски (1772 – 1843) и принцеса Вилхелмина Пруска (1774 – 1837). Александрина Пруска е внучка на пруския крал Фридрих Вилхелм III и Луиза фон Мекленбург-Щрелиц.[6] Принцът е на 38 години, 15 години по-стар от булката, един играч, женкар и не е подходящ за съпруг на младо момиче. В Берлин го наричат „принц Шнапс“. Те имат една дъщеря:[7][8]


Вилхелм и Александрина Пруска

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 7, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1939], DNB 367632829, S. 407 – 408, Nr. 2365.
  • René Wiese: Herzog Wilhelm zu Mecklenburg (1827 – 1879) – Kavalleriegeneral, Bankrotteur und Weltreisender wider Willen. In: Mecklenburgische Jahrbücher. Hrsg.: Verein für Mecklenburgische Geschichte u. Altertumskunde. Band 125, Schwerin 2010, S. 225 – 250.
  • Bernd Kasten: Prinz Schnaps – Herzog Wilhelm von Mecklenburg (1827 – 1879). In: Ders.: Prinz Schnaps. Schwarze Schafe im mecklenburgischen Fürstenhaus. Rostock 2009. ISBN 3-356-01334-3. S. 12 – 18.
  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 185.
  • Friedrich Wigger: Stammtafeln des Großherzoglichen Hauses von Meklenburg. In: Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde 50 (1885), S. 111ff (Digitalisat Архив на оригинала от 2012-02-08 в Wayback Machine.)
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C., vol II page 240/300.
  • Het Groothertogelijk Huis Mecklenburg, Bergen-op-Zoom, 1901 – 1902, Juten, W. J. F., page 115.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nicolaus, Herzog von Mecklenburg-Schwerin, geneall.net
  2. Bernhard von Rogge: Geschichte des Feldartillerie-Regiments Prinzregent Luitpold von Bayern (Magdeburgischen) Nr. 4. E.S. Mittler & Sohn. Berlin 1898, S. 312 ff.
  3. Ludwig von Hirschfeld: Friedrich Franz II., Grossherzog von Mecklenburg-Schwerin, und seine Vorgänger. Band 2. Verlag von Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 370.
  4. Mecklenburg-Schwerinscher Staatskalender. 105 (1880), S. 345.
  5. LKAS Bestand: Oberkirchenrat, spec. Schwerin, Dom, Nr. 136, Dombaukonferenz vom 6. März 1975.
  6. Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
  7. Mecklenburg 6, genealogy.euweb.cz
  8. Friedrich Wilhelm Nicolaus Herzog v.Mecklenburg-Schwerin, ww-person.com
  9. Reuss 6, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]