Вилхелм фон Розенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм фон Розенберг
бургграф на Бохемия
Wilhelm von Rosenberg Altersbild.jpg
Вилхелм фон Розенберг
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Розенберги
Баща Йост III от Розенберг
Майка Анна от Рогендорф
Бракове Катарина фон Брауншвайг
София фон Бранденбург
Анна Мария фон Баден-Баден
Поликсена фон Пернщайн
Вилхелм фон Розенберг в Общомедия
Вилхелм фон Розенберг като млад

Вилхелм фон Розенберг (на немски: Wilhelm von Rosenberg; на чешки: Vilém z Rožmberka, * 10 март 1535, † 1592) е главен бургграф на Бохемия.

Той произлиза от род Розенберги, клон на бохемския род Витковичи (Витигони). Фамилията му е най-могъща в Бохемия. Син е на Йост III от Розенберг (1488 – 1539) и втората му съпруга Анна от Рогендорф († 1562). Баща му е близък с бохемския крал Фердинанд I.

На 23 април 1551 г. на 16 години той поема управлението на фамилната собственост. През 1560 г. крал Фердинанд го прави оберстландескемерер. През 1566 г. Вилхелм е главнокомандващ на бохемската войска против турците. На 10 юни 1566 г. формира войска в Знайм. На 26 май 1570 г. той става главен бургграф, най-високата служба в Бохемия. Често е изпращан на дипломатически мисии. Два пъти е в Германия. През 1572 г. преговаря с император Максимилиан II за по-нататъшните действия на Светата лига в борбата против турците. През 1574 г. участва при преговите за императорската корона на бохемския крал Рудолф II. След бягството на Анри III Валоа е кандидат за кралската корона, но той я отстъпва на бохемския крал. Вилхелм получава през 1585 г. ордена Златното руно. Той е погребан при третата му съпруга Анна Мария фон Баден в църквата Св. Вайт във Тршебон (Витингау). Понеже няма деца той е последван от по-малкия му брат Петер Вок фон Розенберг. С него родът Розенберги изчезва през 1611 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм фон Розенберг се жени четири пъти и няма деца:[1]

Анна Мария фон Баден
Поликсена фон Пернщайн

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Joachim Bahlcke, Winfried Eberhard, Miloslav Polívka: Handbuch der historischen Stätten. Böhmen und Mähren (= Kröners Taschenausgabe. Bd. 329). Kröner-Verlag, Stuttgart 1998, ISBN 3-520-32901-8, S. 54, 142, 335, 392, 512 und 666.
  • Václav Březan: Životy posledních Rožmberků. Jaroslav Pánek. 2 Bände. Svoboda, Prag 1985.
  • Annemarie Enneper: Rosenberg (Familienartikel). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 57 f. (Digitalisat).
  • Anna Kubíková: Rožmberské kroniky. Krátky a summovní výtah od Václava Březana. Veduta, České Budějovice 2005, ISBN 80-86829-10-3.
  • Václav Bůžek, Josef Hrdlička: Dvory velmožů s erbem růže. Všední a sváteční dny posledních Rožmberků a pánů z Hradce. Mladá Fronta, Praha 1997, ISBN 80-2040651-4, S. 90.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rosenberg 2, genealogy.euweb.cz