Вилхелм фон Хумболт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм фон Хумболт
Friedrich von Humboldt
германски учен и държавник

Роден
Починал
8 април 1835 г. (67 г.)
Тегел, Прусия
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVIII век
Философия на XIX век
Школа Философия на Просвещението
Интереси Политическа философия
Повлиян
Повлиял Август Шлайхер, Валентин Волошинов, Александър Потебня, Джон Стюарт Мил, Ноам Чомски
Семейство
Съпруга Каролине фон Дахерьоден
Деца Габриеле фон Брюлов
Вилхелм фон Хумболт в Общомедия

Вилхелм фон Хумболт (на немски: Friedrich Wilhelm Christian Carl Ferdinand Freiherr von Humboldt) е германски филолог, философ, лингвист и държавник. Той е по-големият брат на германския естественик Александър фон Хумболт, с когото са сред съоснователите на Берлинския университет (Хумболтов университет).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Хумболт от Бертел Торвалдсен, 1808.

Роден е на 22 юни 1767 г. в Потсдам. Следва право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген.

През периода 1802-1819 г. изпълнява дипломатически функции в полза на Прусия. От 1802 г. той е пълномощен министър в Рим и Ватикана, от 1812 г. – във Виена, от 1813 до 1819 г. е представител на държавата в редица най-важни международни конференции. Напуска дипломатическата си дейност като протест срещу реакционния режим в Прусия.

Той смята, че осъществяването на хуманистичния идеал е възможно в античността, а в новото време се реализира един висш художествен идеал — пробуждане на цялостния духовен свят като единство от способностите на човека (“За “Херман и Доротея” от Гьоте”, 1799 г.).

Лингвистичните идеи на Фон Хумболт влияят развитието на езикознанието като научна дисциплина, психологическата школа (Х. Щайнтал, А. Потебня и др.), немското неохумболтианство и американската етнолингвистика от 20 век.

Вилхелм фон Хумболт умира на 8 април 1835 г. в Тегел.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sokrates und Platon über die Gottheit. 1787–1790
  • Ideen zu einem Versuch, die Gränzen der Wirksamkeit des Staats zu bestimmen. (Geschrieben 1792; der gesamte Text wurde erst postum, 1851, aus dem Nachlass publiziert) Digitalisat und Volltext im Deutschen Textarchiv
  • Über den Geschlechtsunterschied. 1794
  • Über männliche und weibliche Form. 1795
  • Plan einer vergleichenden Anthropologie. 1797
  • Das achtzehnte Jahrhundert. 1797
  • Ästhetische Versuche. Erster Theil. Über Göthe's Herrmann und Dorothea. Braunschweig: Vieweg, 1799 (www.zeno.org)
  • Latium und Hellas. 1806
  • Geschichte des Verfalls und Untergangs der griechischen Freistaaten. 1807–1808
  • Denkschrift über die äußere und innere Organisation der höheren wissenschaftlichen Anstalten in Berlin. 1808–1809
  • Über den zukünftigen Zustand Deutschlands. 1813 (Denkschrift)
  • Pindars „Olympische Oden“. Übersetzung aus dem Griechischen, 1816
  • Aischylos’ „Agamemnon“. Übersetzung aus dem Griechischen, 1816
  • Über das vergleichende Sprachstudium in Beziehung auf die verschiedenen Epochen der Sprachentwicklung. 1820
  • Über die Aufgabe des Geschichtsschreibers. 1821
  • Über die Entstehung der grammatischen Formen und ihren Einfluss auf die Ideenentwicklung. 1822
  • Über die Buchstabenschrift und ihren Zusammenhang mit dem Sprachbau. 1824
  • Bhagavad-Gitá. 1826
  • Über den Dualis. 1827
  • Über die Sprache der Südseeinseln. 1828
  • Über Schiller und den Gang seiner Geistesentwicklung. 1830
  • Rezension von Goethes Zweitem römischem Aufenthalt. 1830
  • Über die Verschiedenheit des menschlichen Sprachbaus und ihren Einfluss auf die geistige Entwicklung des Menschengeschlechts. 1836
  • Über die Kawi-Sprache auf der Insel Java, 1838, Band 1, Band 2, Band 3
  • Sonette, Gedichtesammlung, mit Vorwort von Alexander v. Humboldt, mit der Bemerkung „ursprünglich nicht zu Veröffentlichung bestimmt“; gestochenes Porträt als Vorsatz, Erste Auflage postum, Berlin, bei Georg Reimer, 1853, 352 S.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. David Kenosian: "Fichtean Elements in Wilhelm von Humboldt's Philosophy of Language", in: Daniel Breazeale, Tom Rockmore (ed.), Fichte, German Idealism, and Early Romanticism, Rodopi, 2010, p. 357.
  2. а б Jürgen Georg Backhaus (ed.), The University According to Humboldt: History, Policy, and Future Possibilities, Springer, 2015, p. 58.
  3. Michael N. Forster, After Herder: Philosophy of Language in the German Tradition, Oxford University Press, 2010, p. 9.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Alfred Dove, Humboldt, Wilhelm von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 13, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 338–358.
  • ((en)) Markus Messling, Wilhelm von Humboldt, Edward N. Zalta (Hrsg.): Stanford Encyclopedia of Philosophy

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wilhelm_von_Humboldt“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.