Вилхелм II фон Изенбург-Браунсберг-Вид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Вилхелм II (III) фон Изенбург-Браунсберг-Вид (на немски: Wilhelm II (III) von Isenburg-Braunsberg-Wied; * ок. 1411; † 22/23 октомври 1462) е граф на Изенбург-Браунсберг и Вид, господар на господствата Браунсберг и Дирдорф и на част от замък и господство Изенбург.[1]

Той е най-големият син на граф Герлах фон Изенбург-Браунсберг-Вид († 1413) и съпругата му Агнес фон Изенбург-Бюдинген († 1402/1404), дъщеря на Йохан I фон Изенбург-Бюдинген († 1395) и София фон Вертхайм († 1389). Внук е на граф Вилхелм фон Изенбург-Вид († 1383) и третата му съпруга Лиза фон Изенбург-Аренфелс († 1403). Брат е на Йохан II фон Изенбург-Браунсберг († 1454) и чичо на Анастасия фон Изенбург-Браунсберг-Вид († 1460), наследничка, омъжена 1427 г. за Дитрих IV фон Рункел († 1462).

През 1454 г. бездетният Вилхелм II подарява графството Вид, господствата Браунсберг и Дирдорф и частта си от замък и господство Изенбург на внук си, най-големият син на племенницата и наследничката му Анастасия, Фридрих IV фон Вид по случай сватбата му с Агнес фон Вирнебург.

Вилхелм умира на 22 октомври 1462 г. и е погребан в абатство Ромерсдорф, днес в Нойвид.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм II фон Изенбург-Браунсбер се жени първо за Маргарета фон Мьорс. Бракът е бездетен. Той се жени втори път на 10 април 1402 г. за Филипа фон Лоон-Хайнсберг († 14 януари 1464), дъщеря на граф Йохан II фон Лоос-Хайнсберг, господар на Юлих, Хайнсберг-Ловенберг-Милен (+ 1438) и Маргарета фон Генеп († 1419). Бракът е бездетен.[2] Вилхелм II се жени трети път за неизвестна и има две деца:[3]

  • Вилхелм († сл. 1407)
  • Грета († сл. 1407)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dagmar Reimers: Isenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
  • Gustav Simon: Die Geschichte des reichsgräflichen Hauses Ysenburg und Büdingen. Bd. 2: Die Ysenburg und Büdingen’sche Hausgeschichte. Frankfurt 1865, S. 183
  • Wilhelm Tullius: Die wechselvolle Geschichte des Hauses Wied. 2. Auflage, Verlag Kehrein, Neuwied 2003, ISBN 3-934125-02-6.
  • Johann Stephan Reck: Geschichte der gräflichen und fürstlichen Häuser Isenburg, Runkel, Wied verbunden mit der Geschichte des Rheintales zwischen Koblenz und Andernach von Julius Caesar bis auf die neueste Zeit. Weimar 1825.
  • Stammtafel des mediatisierten Hauses Wied, 1884, С. 4, 5
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 74.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VI, Tafel 24.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]