Вилхелм II фон Нойенар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм II фон Нойенар като наследствен дворцов майстер в Курфюрство Кьолн, 1538
Герб на графовете на Нойенар
Дворец Бедбург

Вилхелм II фон Нойенар (на немски: Wilhelm II von Neuenahr; * между 1485 и 1487; † между 16 март и 24 август 1552) е граф на Лимбург, господар на Бедбург, Гарсдорф и Роезберг, немски дипломат, подкрепящ реформациятя.

Той е син на граф Вилхелм I фон Нойенар-Лимбург-Бедбург (* ок. 1447; † 1497/1501),[1] господар на Бедбург, и съпругата му богатата наследничка Валбурга фон Мандершайд-Шлайден (* 1468; † 1530/35), господарка на Шлайден, дъщеря на граф Куно I фон Мандершайд-Кроненбург-Нойербург († 1489) и Валпургис фон Хорн († 1476).

Баща му умира през 1497 г. и малолетният Вилхелм II има опекуни.[2] Майка му се омъжва втори път на 7 декември 1502 г. за Фридрих фон Егмонт, граф на Бюрен и Леердам († 1521).

През 1505 г. Вилхелм II фон Нойенар е в свитата на Кьолнския архиепископ Херман IV фон Хесен († 1508) и участва в имперското събрание на по-късния император Максимилиан I в Кьолн.[3][4] Още през 1508 г. той е дворцов майстер в Кьолн.[5]

От Карл V (1500 – 1558) Вилхелм II фон Нойенар получава през 1518/1519 г. подарък от 2000 златни гулдена за помагането му като наследствен дворцов майстер при изборите му за римско-немски крал.[6]

Вилхелм II фон Нойенар се жени ок. 28 юни 1518 г. за графиня Анна фон Вид-Мьорс († сл. 1528), господарка на Родемахерн (Родемак), наследничка на графство Мьорс, единствена дъщеря на Вилхелм III фон Рункел († 1526), граф на Вид-Изенбург и Мьорс, и графиня Маргарета фон Мьорс цу Мьорс († 1515).[7] Съпругата му Анна фон Вид е племенница на Херман V фон Вид, архиепископ на Кьолн (1515 – 1547), и на Фридрих III фон Вид, епископ на Мюнстер (1522 – 1532).[8]

Неговият тъст Вилхелм му дава на 20 март 1519 г. Графство Мьорс също господствата Родемахерн и Болхен (Boulay-Moselle). Собствеността на Родемахерн обаче е спорна между графовете фон Вид/Нойенар и маркграфовете фон Баден-Баден.

Вилхелм II фон Нойенар често е на дипломатически мисии за император Карл V и Курфюрство Саксония. През октомври/ноември 1531 г. той и юлих-клевският канцлер Йохан Гхогреф († 1554) по нареждане на херцог Йохан III фон Юлих-Клеве-Берг († 1539) са дванадесет дена в дипломатическа мисия в двора на английския крал Хенри VIII (1491 – 1547).

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм II фон Нойенар и Анна фон Вид-Мьорс имат децата:[9][10]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Carl Adolph Cornelius: Briefwechsel zwischen Herzog Johann Friedrich von Sachsen und Graf Wilhelm von Nuenar in den Jahren 1529 bis 1536. In: Zeitschrift des Bergischen Geschichtsvereins 10 (1874), S. 129 – 158 (Digitalisat bei OpenLibrary); ders.: Briefwechsel zwischen Kurfürst Johann Friedrich von Sachsen und Graf Wilhelm von Neuenahr in den Jahren 1533 bis 1536. In: Zeitschrift des Bergischen Geschichtsvereins 14 (1878), S. 109 – 136 (Digitalisat, OpenLibrary
  • Hugo Altmann: Neuenahr, Grafen von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108
  • Carl Hirschberg: Wilhelm von Neuenahr. In: Geschichte der Grafschaft Moers. August Steiger, Moers 1892, S. 70 – 76 (Digitalisat der Universitäts-und Landesbibliothek Düsseldorf)
  • Nicole Kuropka: Wilhelm von Neuenahr († 1553). Ein vergessener Botschafter der Reformation. In: Monatshefte für Evangelische Kirchengeschichte des Rheinlandes. 52, 2003, S. 49 – 65.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 76., Tafel 102.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 141.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hermann von dem Busche: De illustris et Generosi nouaquilae Comitis Guilhelmi obitu, ad Hermannum et Guilhelmum filios … hendecasyllabi, Nikolaus Caesar, Köln o. J. [1518].
  2. Vgl. Erbteilungsvertrag der Walburg von Manderscheid und ihrer Verwandten vom 24. Juli 1499; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (110.28.00 Reichsgrafschaft Schleiden, Urkunden Nr. 86); Urkunde vom 17. Juni 1505; Landesarchiv NRW Abteilung Westfalen Münster (Grafschaft Tecklenburg – Rheinische Urkunden, Nr. 91).
  3. Georg Rüxner/Jörg Rixner alias Rugen alias Jerusalem, Herold von Brandenburg, in: Heinrich Christian von Senckenberg: Sammlung von Ungedruckt-und raren Schriften, Zu Erläuterung Des Staats-des gemeinen bürgerlichen und Kirchen-Rechts, Bd. I. Johann Friedrich Fleischer, Frankfurt am Main 1745, S. 164 (Google-Books).
  4. Friedrich Everhard von Mering, Ludwig Reischert: Zur Geschichte der Stadt Köln am Rhein. Band II. Johann Wilhelm Dietz, Köln 1838, S. 314.
  5. Urkunde vom 20. April 1508. In Theodor Joseph Lacomblet: Urkundenbuch für die Geschichte des Niederrheins, Band IV. Gustav Hermann Voß, Düsseldorf 1858, S. 613.
  6. Vgl. André-Joseph-Ghislain Le Gay: Négociations diplomatiques entre la France et l'Autriche. Band I. Imprimerie Royale, Paris 1845, S. cxlv (Google-Books).
  7. Vgl. Prozessakten 1606 – 1619, darin: Auszug aus dem Ehevertrag, 1518; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (Reichskammergericht 291, Az.: B 635/2644); Kopie im Staatsarchiv Mons (BE-A0524.440 – 1809).
  8. Runkel 4, genealogy.euweb.cz
  9. Wilhelm, Graf von Neuenahr & Limburg, Herr zu Bedburg, Garsdorf, & Roesberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  10. Wilhelm II. Graf v.Neuenahr Herr zu Bedbur, ww-person.com