Вилхелм II (Хесен-Ванфрид-Рейнфелс)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Вилхелм II.

Замък Рейнфелс (1607)

Вилхелм фон Хесен-Ванфрид Млади (на немски: Wilhelm II von Hessen-Wanfried „der Jüngere“; * 25 август 1671 в Лангеншвалбах; † 1 април 1731 в Париж и погребан там) е ландграф на Хесен-Ванфрид-(Рейнфелс) от 1711 до 1731 г. Вилхелм наследява баща си през 1711 г. като ландграф на Хесен-Ванфрид и също като ландграф на Хесен-Рейнфелс (Хесен-Ванфрид-Рейнфелс). След 1711 г. той се нарича ландграф фон Хесен-Рейнфелс.

Той е син на ландграф Карл фон Хесен-Ванфрид (1649 – 1711) и първата му съпруга София Магдалена фон Залм-Райфершайд (1649 – 1675), дъщеря на алтграф Ерих Адолф фон Залм-Райфершайт и съпругата му ландграфиня Магдалена фон Хесен-Касел.

Вилхелм Млади първо е духовник в Кьолн и Страсбург. След смъртта на баща му той пристига във Ванфрид, където полубрат му Кристиан вече поел управлението. Те се скарват и император Карл VI урежда проблема. Кристиан се отказва от ландграфството и получава дворец-резиденцията в Ешвеге и годишен апанаж от 7500 гулдена. Вилхелм управлява от 1711 до 1731 г. Той повечето време пътува, често е също в двора във Виена. Императорът му дава през 1718 г. и замък Рейнфелс.

Императорът урежда женитбата на 48-годишния ландграф с Ернестина Теодора (* 15 май 1697; † 14 април 1775), дъщеря на херцог Теодор Евстах фон Пфалц-Зулцбах, на 19 септември 1719 г. в Зулцбах. [1] Бракът е бездетен. След смъртта на Вилхелм вдовицата му остава първо в дворец Рейнфелс, става по-късно приорин на кармелитинския манастир в Нойбург на Дунав, където умира на 5 април 1775 г.

По-малкият му полубрат му Кристиан, който от 1711 г. се нарича Кристиан фон Ешвеге, става през 1731 г. ландграф на Хесен-Ванфрид и Хесен-Рейнфелс. Той умира също бездетен през 1755 г. и линията Хесен-Ванфрид е изчезва.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Chronik der Stadt Wanfried (Reinhold Strauß 1908)
  • Chronik von Wanfried 2006
  • Eckhart G. Franz, Das Haus Hessen, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018919-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]