Вилхелм II (Хесен-Касел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Вилхелм II.

Курфюрст Вилхелм II фон Хесен

Вилхелм II фон Хесен-Касел (на немски: Wilhelm II von Hessen-Kassel; * 28 юли 1777 в Ханау; † 20 ноември 1847 във Франкфурт на Майн), от Дом Хесен е от 1821 г. до смъртта си ландграф и курфюрст на Хесен-Касел и пруски генерал.

Той е вторият син на издигнатия през 1803 г. на курфюрст ландграф Вилхелм I фон Хесен-Касел (1743–1821) и съпругата му Вилхелмина Каролина от Дания (1747–1820), дъщеря на датския крал Фридрих V. По-големият му брат Фридрих (1772–1784) умира млад. Вилхелм получава военно обучение и следва известно време в Лайпциг и Марбург.

Августа Пруска, ок. 1846

На 13 февруари 1797 г. той се жени в Берлин за принцеса Августа Пруска (1780–1841), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм II и Фредерика Луиза фон Хесен-Дармщат и сестра на крал Фридрих Вилхелм III. От 1815 г. съпрузите живеят отделно. Те имат децата:

Емилия Ортлеп, ок. 1825

Вилхелм живее от 1812 г. с по-късната си съпруга Емилия Ортлеп (1791–1843), издигната 1821 г. на графиня фон Райхенбах и 1824 г. фон Лесониц. През 1830 г., заради неспокойствията в Касел, той отива през март 1831 г. в Ханау и оставя на 15 септември 1831 г. управлението на син си Фридрих Вилхелм I.

След смъртта на курфюрстинята Августа на 19 февруари 1841 г. той се жени на 8 юли 1841 г. в Моравия за Емилия Ортлеп. Техният свидетел е австрийският канцлер - княз Метерних. Емилия умира на 12 февруари 1843 г. във Франкфурт на Майн от възпаление на черния дроб. Двамата имат осем деца.

На 28 август 1843 г. той се жени за Каролина фон Берлепш (* 1820; † 21 февруари 1877), която той издига на баронеса и по-късно на графиня фон Берген. Третият му брак е бездетен.

След смъртта му Вилхелм II е погребан в гробницата на църквата Св. Мария в Ханау. Каролина фон Берлепш се омъжва отново във Франкфурт през 1851 г. за граф Карл-Адолф фон Хоентал (1811–1875).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Herman von Petersdoff: Wilhelm II., Kurfürst von Hessen. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 75–79.* Ewald Grothe: Wilhelm II. In: Kassel-Lexikon. Hrsg. von der Stadt Kassel. Bd. 2. Kassel 2009, S. 325f.
  • Joachim Kühn: Das Ende einer Dynastie. Kurhessische Hofgeschichten 1821 bis 1866. Berlin 1929.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 3. Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg. ohne Jahr, S. 158–159.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]