Винителен падеж

Винителният падеж или акузативът (на латински: casus accusativus) е падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние. Тази форма посочва обект, подлежащ на действие, или изразява различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. От синтактична гледна точка винителният падеж се използва за означаване на пряко допълнение и на предикативен член, отнасящ се към прякото допълнение.

Глаголите, изискващи винителен падеж, могат да означават:

• действие, което засяга обекта по някакъв начин и го променя;

хърв.: Mačka je posrkala mlijeko (Котката излочи млякото)

• действие, което е насочено към обекта, без да го променя;

нем.: Ich sehe den Wagen (Виждам колата)

яп.: Hon-o yomu (Чета книга)

хърв.: Prijatelj poseduje vikendicu na moru (Приятелят ми има вила на морето)

• действие, чрез което се преодоляват пространствено-времеви отношения.

хърв.: Jelen preskoči potok i pobjegne (Еленът прескача потока и побягва); Noć sam proživio u strahu (Прекарах нощта в страх)

Думите, които изразяват състояние, могат да бъдат страх, срам и др.:

хърв.: Brata je strah (Брат ми го е страх); Sram vas bilo (Срамота; Не ви е срам)

Видове винителен падеж

Винителен за време

Винителният падеж за време означава времето на извършване на дадено действие:

рус.: Встречаться каждый день (Срещаме се всеки ден); Нынешнюю ночь ему нездоровилось (Нощес му беше зле)

ст.б.: Егда заклепе сѧ небо три лѣта и шесть мѣсѧць (...когато се затвори небето за три години и шест месеца...) (Лука, 4:25)

хърв.: Dječak je praznike proveo kod bake (Момчето прекара празниците при баба си)

Винителен за количество

Винителният падеж за количество се използва при посочване на стойност или количествено проявление на глаголното действие:

рус.: Стоит два рубля (Струва две рубли); Повторить три раза (Да повторя три пъти)

хърв.: Popio je litar soka nekog (Изпи един литър от някакъв сок)

Винителен за мярка

Винителният падеж за мярка посочва количеството време и ли пространство:

рус.: Ждать целую неделю (Чакам цяла седмица); Пройти пять километров (Да измина пет километра)

ст.б.: И дъва отъ нихъ бѣсте идѫшта въ весь отъстоѩштѫ стадии шесть десѧтъ (двама от тях отиваха в едно село на шестдесет стадия) (Лука, 24:13); И аште къто поиметъ тѧ... попьриште едно (Който те принуди да вървиш с него една миля) (Матей, 5:41)

Винителен за обект

Винителният падеж за обект назовава предмет, към който е насочено действието:

рус.: Читать книгу (Чета книга); Бросить мячь (Да хвърля топката)

хърв.: Dječak je dohvatio jabuku (Момчето [достигна и] взе ябълката); Vjetar je srušio krov (Вятърът събори покрива)

Винителен при предложно допълнение

В някои езици (например славянски) винителен падеж се среща и в непреки (предложни) допълнения:

рус.: Это плохо влияет на здоровье (Това влияе зле на здравето); Мальчик умоляюще посмотрел на мать (Момчето умолително погледна майка си)

хърв.: Računao sam na njega (Разчитах на него)

Остатъци от винителен падеж в съвременния български

В съвременния български език са останали форми за винителен падеж само при личните местоимения: него го, нея я, тях ги. Употребата на тези падежни форми се обуславя от синтактичната служба на съответното местоимение в изречението: Викат ме (пряко допълнение).

При членуваните съществителни и прилагателни от мъжки род единствено число в книжовния български език се поддържа изкуствена разлика между именителен и винителен падеж (в съвременните диалекти такова разграничение не съществува). В някои североизточни български говори при съществителните имена от женски род формите за винителен падеж са заменили тези за именителен, напр. душътъ (<душѫ тѫ) ми излезе

Използвана литература

• Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
• Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
• Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
• I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987
• Стефан Младенов История на българския език, С. 1979 (превод проф. Иван Дуриданов)
• Кирил Мирчев Историческа граматика на българския език, С. 1978
• Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983