Виница (квартал на Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Виница (Област Варна))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

Виница
— квартал —
Страна Флаг на България България
Област Област Варна
Част от Варна
Население 8500 души

Виница е квартал на Варна. Намира се на 3 км от курорта „Св. св. Константин и Елена“. Застрояването е предимно с къщи и нови кооперации. Кварталът е част от район Приморски. Виница е отдалечен на около 10 километра от централното ядро на града.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите в квартала e над 10 000 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Названието на селището е Кестрич до 1934 г., като според Васил Миков това е турцизирана форма на средновековния топоним Кастрици[1]. През 1934 селото е преименувано на Царево, а от 1944 г. носи името Виница. В миналото е било населено изключително с гагаузи, говорещи гагаузки език, един от неразвилите се в литературен език тюркски езици. След Освобождението от 100 къщи 12 са били български, останалите – гагаузки. До Освобождението много жители на тогавашното село Кестрич са говорили само на гагаузки (близък до турския) у дома, а в училище – на гръцки. Причина за това е, че гагаузите са православни християни, но са били под върховенството на вселенския патриарх в Цариград. Покрай това църковните им служби са се водили на гръцки език. Така „официалният“ по онова време черковен език на общността е бил гръцкият, а всекидневният – гагаузкият. Именно заради училището и църквата за гагаузите по онова време е било нормално да се гърчеят. Националистките уклони в контакта на гръцките свещеници с простолюдието от гагаузки произход на българска територия води до разбирането у мнозина от тях, че е престижно гагаузинът да се представя като грък, да се черкува в гръцката църква и да говори на турски, когато отиде в града на пазар. Подвеждани от гръцките свещеници, гагаузите от селото организират демонстрация против преминаването на селото към Българската екзархия и въвеждането на българския език вместо гръцкия в училището. Това продължава за кратко и след Освобождението. По това време село Кестрич заедно с Варна е бил най-силният бастион на гръцкия митрополит Калиник. Тогава немалко семейства от района временно се преселват в Гърция, оплаквайки се от дискриминация и гонения от страна на българските власти. Факт обаче е, че не след дълго се връщат, поради по-лошите икономически условия в Гърция по онова време.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от с. Кестрич е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 2 май има концерт и панаир. Денят се счита за празник на Виница. Тогава е и празникът на местната църква „Свети Атанасий“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Във Виница има училище на име „Панайот Волов“, което е разположено в центъра на квартала. В училището учат деца до 8 клас. Училището е с над 125-годишна история, като на няколко пъти е променяло името си, докато не е приело настоящето преди 18 години.

На изхода на квартала, в посока Аладжа Манастир се намира конна база, която особено преди години е била широко използвана, но с течение на времето е доста занемарена. Базата се състои от 3 клуба, а от долната страна на пътя се намират 4 конюшни.

До преди няколко години през Виница минаваше и една от началните, както и последната от скоросните отсечки на известното в Европа, получило впоследствие и коефициент 20 за трудност автомобилно рали „Златни“. В последните години преди да бъде преместено носеше и името „Албена“. Това състезание привличаше целият евро елит в автомобилния спорт. Автобусните линии, която свързва квартала с централната част на Варна са №29 и № 31. Обслужва се и целогодишна линия № 31А, с маршрут Виница – Св. Константин и Елена – ЖПГара.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 101
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 142.