Виница (Украйна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

Виница
Вінниця
град
Знаме
      
Герб
Изглед над централната част на града през 2016 г.
Изглед над централната част на града през 2016 г.
СтранаFlag of Ukraine.svg Украйна
ОбластВиницка област
Площ113,2[1] km²
Надм. височина248 m
Население370 601 души (2021)
КметСергей Моргунов
Основаване1355
Първо споменаване1355 г.
Град от1795
КОАТУУ0510100000
Пощенски код21001 – 21499
Телефонен код+380 – 432 21000
МПС кодAB, КВ / 02
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтvmr.gov.ua
Виница в Общомедия
Изглед към площад „Европа“ през 2010 г.
Сградата на Виницкия областен съвет през 2011 г.

Ви́ница или Вѝнниця (на украински: Вінниця; на руски: Винница; на полски: Winnica), срещано и като Винница, е град в югозападната част на Украйна, административен център на Виницка област. Той е разположен на река Южен Буг в историко-географската област Подолие.

География[редактиране | редактиране на кода]

Виница се намира на 200 km югозападно от столицата на Украйна. Разстоянието до град Киев с влак е 221 km, най-близкото разстояние по шосе е 265 km. С влак се достига за 2,5 – 3 часа, а с високоскоростен влак за около 2 часа, а с автомобил в рамките на 3,5 – 4 часа.

През града преминава река Южен Буг, градът е разположен в зона на горска степ, в района на Волинско–подолския кристален масив, покрит с кватернерни утайки от пясък, глина, варовик и мрамор. Смесването с останките от растителния свят създава плодородни черноземни почви. Основата на този масив се състои от най-старите скали: гранити, гнайси и сиенити, които на някои места се намират на повърхността и са ценни строителни материали.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в умереноконтиненталния климатичен пояс. Характеризира се с продължително неочаквано, по-скоро влажно лято и сравнително кратка, не тежка зима. Средната температура на въздуха през януари е – 5,8 °C, а през юли – 18,3 °C. Средногодишните валежи са около 638 mm.

От неблагоприятните климатични явления в града се наблюдават виелици (от 6 до 20 дни в годината), мъгли през студения сезон на годината (37 – 60 дни), бури с градушка (3 – 5 дни). Продължителността на светлия ден варира от 8 до 16,5 часа.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път градът е споменат през 1363 г., но районът е заселен от древни времена. На сегашната му територия са открити останки от скитски и древноруски селища. След победата на Златната орда през 1362 г. районът попада във властта на Великото литовско княжество, чийто войски го освобождават от татарите. Започват да се строят градове-крепости, сред които е и Виница.

Виница заема видно място в Освободителната война от 1648 – 1654 г. На 7 юли 1648 въстаниците я освобождават от поляците, а в града се разполага гарнизон на хетман Богдан Хмелницки. В началото на 1651 г. поляците нахлуват в Подолието, а градът е за кратко обсаден. Виница, заедно с цяла Западна Украйна, попада под властта на полската корона, после преминава към Османската империя и отново към Полша.

След Втората подялба на Полша (1793 г.) Подолието преминава към Русия, а Виница става за кратко губернски град. От 1923 г. е център на окръг, а от 1932 става административен център на Виницка област. През Втората световна война жителите на града намаляват от 100 хил. до 27 хил., от 50 промишлени предприятия оцеляват едва 10, напълно са разрушени 1880 жилищни сгради. Към края на 1948 г. почти напълно е възстановена промишлеността на града, а по-късно се развиват машиностроене, електроника и други отрасли.

По време на Втората световна война във Виница е разкрит масов гроб на убити от болшевиките украинци – виж Виницка трагедия.

На 14 юли – 141-вия ден от нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. - Русия извършва ракетен обстрел над Виница, при който са поразени административни и жилищни сгради и избухва пожар, обхванал паркинг в центъра на града. По данни на началника на Националната полиция на Украйна Игор Клименко повече от 50 сгради и повече от 40 коли са били повредени от трите ракетни удара.[2] Председателят на областната държавна администрация на Виница Сергей Борзов съобщава за ранени и мъртви, като още същия ден излиза информация за поне 20 загинали, сред които три деца, и най-малко 90 пострадали, измежду които 50 тежко.[3] Пет дни по-късно броят на загинали нараства до 25 души; 202 души са потърсили медицинска помощ, 68 от които, в т.ч. 4 деца, са хоспитализирани.[4] Според ВВС на Украйна Виница е атакувана с крилати ракети "Калибър", изстреляни от подводници, разположени в Черно море.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Възрастова структура на населението според преброяването през 2001 г.

Населението на града според преброяването през 2001 г. е 356 665 души.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Дял на основните етнически групи според преброяванията на населението през годините (в %):[5][6][7]

Етническа група 1926 1939 1959 1989 2001
Украинци 41.5 49.20 60.2 77.4 86.72
Руснаци 13.8 10.57 22.1 16.4 10.12
Евреи 37.8 35.63 13.6 4.1 0.48
Поляци 4.3 3.04 2.0 0.7 0.44

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[7]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 356 665 100.00
Украинци 309 325 86.72
Руснаци 36 108 10.12
Евреи 1723 0.48
Поляци 1583 0.44
Беларуси 1314 0.36
Арменци 380 0.10
Молдовци 299 0.08
Азербайджанци 216 0.06
Грузинци 196 0.05
Татари 183 0.05
Германци 178 0.04
Чехи 125 0.03
Българи 117 0.03
Асирийци 113 0.03
Араби 108 0.03
Цигани 80 0.02
Литовци 67 0.01
Узбеки 61 0.01
Народи от Индия и Пакистан 44 0.01
Гърци 42 0.01
Мордовци 40 0.01
Чуваши 40 0.01
Румънци 35 0.009
Казахи 34 0.009
Туркмени 32 0.008
Латвийци 28 0.007
Осетинци 22 0.006
Таджики 22 0.006
Унгарци 21 0.005
Башкири 19 0.005
Американци 19 0.005
Ороки 19 0.005
Корейци 16 0.004
Естонци 13 0.003
Даргинци 13 0.003
Карели 13 0.003
Турци 12 0.003
Удмурти 12 0.003
Гагаузи 11 0.003
Лезгинци 11 0.003
Коми–пермци 10 0.002
Други 176 0.04
Неизвестни 1759 0.49

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Входът към сградата на Виницкия национален технически университет през 2014 г.

Образователни институции на град Виница:

  • 50 предучилищни учебни заведения (49 общински и 1 държавно);
  • 37 общи и 4 частни общообразователни институции;
  • Междуучилищен образователен и производствен център;
  • Специално средно училище – център за обучение и рехабилитация.

Извънкласни учебни заведения:

  • Дворец на децата и младежите;
  • Частна институция „Перспектива“.

Висши учебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

Висши училища в град Виница:

Филиали
  • Филиал на Киевския национален университет за култура и изкуство
  • Филиал на Европейския университет
  • Филиал на Университета за съвременно познание
  • Филиал на Лвовския държавен университет

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към сградата на Регионалния исторически музей през 2017 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Спасо-Преображенската катедрала
Останките от „Вълколак“
  • Централният парк „Горки“
  • Пожарната кула на площад „Козицки“
  • Комплекс от религиозни и фортификационни съоръжения от 17 – 18 в. „Мури“ в центъра на града (Спасо-Преображенската катедрала, Йезуитският манастир)
  • Йерусалимка – стар еврейски квартал недалеч от съвременния център на града
  • дървената Николаевска църква от 1746 г.
  • Вълколак (бункер)

Средства за масова информация[редактиране | редактиране на кода]

На територията на града в рамките на радиочестотите на FM–диапазона се излъчват 19 радиостанции от Украйна: Първи канал на Украинското радио / Радио ВИНТЕРА (88.6 MHz), Мелодия FM (90.5 MHz), Kiss FM (90.9 MHz), Power FM (91.3 MHz), Радио Петък (92.0 MHz), Авторадио–Украйна (100.3 MHz), Ретро FM (100.9 MHz), Радио РОКС Украйна (101.4 MHz), Хит FM (102.6 MHz), Крайна ФМ (103.2 MHz), Радио Такт (103.7 MHz), Руско радио Украйна (104.1 MHz), Пипер FM (104.8 MHz), Радио Релакс (105.9 MHz), Наше радио (106.4 MHz), Шансон (107.0 MHz), Лада FM (107.4 MHz) и Ера FM (107.8 MHz).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Консулства на чужди държави във Виница:

Побратимени градове

Побратимени градове на Виница са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.vinnitsaok.com.ua
  2. а б Sebastian Shukla, Julia Presniakova, Sharon Braithwaite. Russian cruise missiles from Black Sea killed at least 23 people in attack on Vinnytsia, Ukraine says. // CNN. 2022-07-14. Посетен на 2022-07-20.
  3. Digital Forensic Research Lab. Russian War Report: Russian missiles strike Vinnytsia. // Atlantic Council. 2022-07-14. Посетен на 2022-07-20.
  4. Roshchina, Olena. Doctor’s death brings Vinnytsia death toll to 25. // Ukrainska Pravda. 2022-07-19. Посетен на 2022-07-20.
  5. Всесоюзная перепись населения 1926 года. М.: Издание ЦСУ Союза ССР, 1928 – 29
  6. „Национальный состав населения районов, городов и крупных сел союзных республик СССР – г. Винница (1939)“. // demoscope.ru. Посетен на 5 август 2018. (на руски)
  7. а б „Ethnic composition: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 август 2018. (на украински)
  8. „У Вінниці розпочало свою роботу Генеральне Консульство Республіки Польща“. // myvin.com.ua, 8 февруари 2010. Посетен на 4 август 2018. (на украински)
  9. „Керівництво міграційної служби взяло участь у відкриття Почесного консульство Республіки Молдова у Вінниці“. // migraciya.com.ua, 4 май 2017. Посетен на 4 август 2018. (на украински)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]