Виница (квартал на Варна)

Виница
	— квартал —
	Виница Координати: 43°14′45.66″ с. ш. 27°58′50.45″ и. д. / 43.246018° с. ш. 27.980681° и. д. Виница Виница
Страна	България
Област	Област Варна
Част от	Варна
Население	30 000 души

Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

Виница е квартал на Варна. Намира се на 3 km от курорта „Св. св. Константин и Елена“. Застрояването е предимно с къщи и нови кооперации. Кварталът е част от район Приморски. Виница е отдалечен на около 10 километра от централното ядро на града.

Население и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Населението на квартал Виница нараства непрекъснато. В момента то е около 30 000 души.

В квартала има добра транспортна мрежа, но линиите не са достатъчни за населението:

Линия 29: Аладжа манастир - кв. Виница - ЖПГ

Линия 31: Виница - ЖП Гара, на интервал 10 – 15 мин

Линия 31 А: Виница - Св. Св. Константин и Елена - ЖП Гара, на интервал от 40 мин

В квартала има инициатива за създаването на нови автобусни линии, които да свързват квартала със главни спирки в града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Названието на селището е Кестрич до 1934 г., като според Васил Миков това е турцизирана форма на средновековния топоним Кастрици.^[1] През 1934 селото е преименувано на Царево, а от 1947 г. носи името Виница.^[2] В миналото е било населено изключително с гагаузи, говорещи гагаузки език, един от неразвилите се в литературен език тюркски езици. След Освобождението от 100 къщи 12 са били български, останалите – гагаузки. До Освобождението много жители на тогавашното село Кестрич са говорили само на гагаузки (близък до турския) у дома, а в училище – на гръцки. Причина за това е, че гагаузите са православни християни, но са били под върховенството на вселенския патриарх в Цариград. Покрай това църковните им служби са се водили на гръцки език. Така „официалният“ по онова време черковен език на общността е бил гръцкият, а всекидневният – гагаузкият. Именно заради училището и църквата за гагаузите по онова време е било нормално да се гърчеят. Националистките уклони в контакта на гръцките свещеници с простолюдието от гагаузки произход на българска територия води до разбирането у мнозина от тях, че е престижно гагаузинът да се представя като грък, да се черкува в гръцката църква и да говори на турски, когато отиде в града на пазар. Подвеждани от гръцките свещеници, гагаузите от селото организират демонстрация против преминаването на селото към Българската екзархия и въвеждането на българския език вместо гръцкия в училището. Това продължава за кратко и след Освобождението. По това време село Кестрич заедно с Варна е бил най-силният бастион на гръцкия митрополит Калиник. Тогава немалко семейства от района временно се преселват в Гърция, оплаквайки се от дискриминация и гонения от страна на българските власти. Факт обаче е, че не след дълго се връщат поради по-лошите икономически условия в Гърция по онова време.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от с. Кестрич е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 1 май има концерт и панаир. Денят се счита за празник на Виница. Тогава е и празникът на местната църква „Свети Атанасий“. Датата съвпада с тази на "Денят на труда".

Други[редактиране | редактиране на кода]

Във Виница има Основно училище „Панайот Волов“, разположено в центъра на квартала. В училището учат деца до 7 клас. Училище със занаятия на гръцки език е съществувало още преди Освобождението, но за начална дата се счита 1881 г., когато започва да се преподава на български език.^[4] Училището на няколко пъти е променяло името си.

На изхода на квартала в посока Аладжа манастир се намира конна база, която особено преди години е била широко използвана, но с течение на времето е доста занемарена. Базата се състои от 3 клуба, а от долната страна на пътя се намират 4 конюшни.

Допреди няколко години през Виница минаваше и една от началните, както и последната от скоростните отсечки на известното в Европа, получило впоследствие и коефициент 20 за трудност автомобилно рали „Златни“. В последните години преди да бъде преместено носеше и името „Албена“. Това състезание привличаше целия европейски елит в автомобилния спорт.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Златни перпери под царския дворец Архив на оригинала от 2009-12-02 в Wayback Machine.
Времето във Виница в момента – Данни от метеостанцията във Виница
Квартал Виница във Facebook – Официална група на квартал Виница, град Варна
Уебсайт поддържан от жители на квартала www.vinitsa.com /предишен домейн www.vinica.eu/

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр. 101
↑ Как Кестрич стана Виница // 2017-09-30.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 142.
↑ Основно училище „Панайот Волов“

[1] Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр. 101

[2] Как Кестрич стана Виница // 2017-09-30.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 142.

[4] Основно училище „Панайот Волов“

[1]

[2]

[3]

[4]