Виница (квартал на Варна)
Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.
Виница | |
---|---|
— квартал — | |
Страна |
![]() |
Област | Област Варна |
Част от | Варна |
Население | 8500 души |
Виница е квартал на Варна. Намира се на 3 km от курорта „Св. св. Константин и Елена“. Застрояването е предимно с къщи и нови кооперации. Кварталът е част от район Приморски. Виница е отдалечен на около 10 километра от централното ядро на града.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Броят на жителите в квартала e над 10 000.
История[редактиране | редактиране на кода]
Названието на селището е Кестрич до 1934 г., като според Васил Миков това е турцизирана форма на средновековния топоним Кастрици[1]. През 1934 селото е преименувано на Царево, а от 1947 г. носи името Виница[2]. В миналото е било населено изключително с гагаузи, говорещи гагаузки език, един от неразвилите се в литературен език тюркски езици. След Освобождението от 100 къщи 12 са били български, останалите – гагаузки. До Освобождението много жители на тогавашното село Кестрич са говорили само на гагаузки (близък до турския) у дома, а в училище – на гръцки. Причина за това е, че гагаузите са православни християни, но са били под върховенството на вселенския патриарх в Цариград. Покрай това църковните им служби са се водили на гръцки език. Така „официалният“ по онова време черковен език на общността е бил гръцкият, а всекидневният – гагаузкият. Именно заради училището и църквата за гагаузите по онова време е било нормално да се гърчеят. Националистките уклони в контакта на гръцките свещеници с простолюдието от гагаузки произход на българска територия води до разбирането у мнозина от тях, че е престижно гагаузинът да се представя като грък, да се черкува в гръцката църква и да говори на турски, когато отиде в града на пазар. Подвеждани от гръцките свещеници, гагаузите от селото организират демонстрация против преминаването на селото към Българската екзархия и въвеждането на българския език вместо гръцкия в училището. Това продължава за кратко и след Освобождението. По това време село Кестрич заедно с Варна е бил най-силният бастион на гръцкия митрополит Калиник. Тогава немалко семейства от района временно се преселват в Гърция, оплаквайки се от дискриминация и гонения от страна на българските власти. Факт обаче е, че не след дълго се връщат поради по-лошите икономически условия в Гърция по онова време.
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от с. Кестрич е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на 1 май има концерт и панаир. Денят се счита за празник на Виница. Тогава е и празникът на местната църква „Свети Атанасий“.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Във Виница има Основно училище „Панайот Волов“, разположено в центъра на квартала. В училището учат деца до 7 клас. Училище със занаятия на гръцки език е съществувало още преди Освобождението, но за начална дата се счита 1881 г., когато започва да се преподава на български език.[4] Училището на няколко пъти е променяло името си.
На изхода на квартала в посока Аладжа манастир се намира конна база, която особено преди години е била широко използвана, но с течение на времето е доста занемарена. Базата се състои от 3 клуба, а от долната страна на пътя се намират 4 конюшни.
До преди няколко години през Виница минаваше и една от началните, както и последната от скоростните отсечки на известното в Европа, получило впоследствие и коефициент 20 за трудност автомобилно рали „Златни“. В последните години преди да бъде преместено носеше и името „Албена“. Това състезание привличаше целия европейски елит в автомобилния спорт.
Автобусните линии, които свързват квартала с централната част на Варна са № 29 и № 31. Обслужва се и целогодишна линия № 31А, с маршрут Виница – Св. св. Константин и Елена – ЖП Гара.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Златни перпери под царския дворец
- Времето във Виница в момента – Данни от метеостанцията във Виница
- Квартал Виница във Facebook – Официална група на квартал Виница, град Варна
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр. 101
- ↑ Как Кестрич стана Виница. // 2017-09-30.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 142
- ↑ Основно училище „Пaнайот Волов“
|
|