Винишки теракотени икони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Източната част на Винишко кале

Теракотените икони от Виница са плочки, датирани от V – VII век сл. Хр., открити на територията на град Виница, Северна Македония, в местността Винишко кале от екип, ръководен от македонския археолог проф.Коста Балабанов през втората половина на 1970-те години. Теракотените плочки са показани за пръв път в София при откриването на Македонския културен център през 2005 година.

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Началото на разкопките в местността Винишко кале е поставено през 1952 – 1953 г. Археолозите са установили, че мястото е използвано още епохата на Неолита (3000 – 2800 г. пр.н.е.) до XI – XII век пр. Хр. Укреплението Винишко кале е с неправилна форма и обхваща площ от почти 25000 m².

Находките от този археологически обект привличат вниманието на обществеността през 1977 г., когато няколко фрагменти от керамични плочки са изложени в Археологическия музей в Скопие.

От 1985 г. Винишко кале е обект на непрекъснати археологически разкопки, като работата е съсредоточена главно на площадката, разположена в източната страна на градежа, където е открита първата и най-голямата колекция от теракотените икони – изхвърлени, вероятно след преизграждането на някаква култова сграда.

До 2007 г. са били открити и изследвани около 3000 m² от Винишко кале, като са разкопани и открити много архитектурни структури.[1]

Археологическата кампания през 2008 г. продължава разкопките на източната и западната крепостни стени, както и на централната вътрешната част. Разкопани са 2500 куб.м. от най-значимите части на града и западната крепостна стена с дължина от 204 м и височина 4 м., както и четири полукръгли кули, една квадратна кула и една с пет ъгли.

Благодарение на упорития труд на археолозите по време на кампанията са открити голям брой археологически находки, както и теракотни икони с нови мотиви.[2]

„Теракотените икони от Виница“ са най-често излаганата археологическа колекция от културното наследство на Северна Македония през последните петдесет години.[3]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Според археолозите теракотените икони са изработени между V – VII век сл. Хр. – епохата, когато Виница се намира в пределите на Римската империя (предполага се, че римското име на града по това време е Келемидин или Хармония).[4] Според доц. Гергана Кабакчиева периодът, към който са датирни плочките, този район от Балканите е бил зачислен към префектура Илирик, и съответно поради тази причина надписите върху артефактите са на латински език, който се използва много повече от гръцкия в този регион на империята.[5] Открити са обаче и плочки, които са датирани към IV и IX век сл. Хр., поради липсата на всякаква връзка със стратиграфията на другите открити артефакти на територията на Виничко кале.[4][6][7]

Учените засега заключават, че повечето научни факти сочат към V – VII век сл. Хр. за дата на създаването им и че вероятно са били унищожени по времето на царуването на Император Лъв III (717 – 741), когато започва иконоборството и този регион на Римската империя преминава под юрисдикцията на Константинопол (тогава прекъсва и използването на латински в този регион).[8]

Размери[редактиране | редактиране на кода]

Т.нар. „теракотени икони“ са с размери 32 х 30 см. и 33 х 28 см. и дебелина между 4.0 и 4.5 см.[9]

Сюжети и изображения[редактиране | редактиране на кода]

Теракотени плочки с изображения на Исус Навин и Калеб; Свети Христофор и Свети Георги; Свети Тодор

Според археолозите сюжетите изобразени на плочките, засягат най-вече теми, които са били актуални за ранното християнство – най-вече победата на живота над смъртта.

На някои плочки са изобразени светци в характерни случки от живота им; други изобразяват сцени от Библията, където основно доминират сюжетите от Стария завет; на трети са изобразени само текстове на латински език.

На някои от плочките са изобразени старозаветни пророци и християнски светци – Свети Христофор и Свети Георги; Свети Тодор (Змееубиец); Исус Навин и Калеб;

От изключителен научен интерес е изображението на Свети Георги върху една от плочките – именно тук той е представен с брада и засега това е единственото такова изображение на светеца. Всички останали, включително по-ранните такива, са унифицирани – светецът е млад, голобрад, с къдрава коса, която обхваща ушите му. Пълната канонизация на изображенията на светците се осъществява през 843 година след иконоборството, съответно изображенията на теракотените плочки от Виница са били създадени преди 726 година, когато започва периодът на иконоборството.

Теракотата с изображение на Свети Тодор, наричан Змееубиец, също свидетелства за тесни връзки с доантичното изобразително изкуство, които са напълно чужди за средновизантиският период. Първо, името на светецът е изписано само като Тодор (а не Тирон или Стратилат), което свидетелства, че е изображението е изработено преди установяването на култа към него (началото на X век).[10] Особено интересна е главата на змея, която той държи копието, защото има фрагменти от същия калъп, които показват, че Свети Тодор убива човешка фигура (а не змей), която спира копието му с двете ръце. Оттук учените лесно заключават, че представената главата на змей, всъщност е военна insignia (от латински – тотем, символ), за която съществуват много данни, като в писмени, така и в изобразителното източници. Главата на змея като символ навлиза в Римската армия още през II век, но през IV век става официален символ на кохортите.[11]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието „теракотени икони“ е възприето условно от учените историци и археолози, защото тези археологически артефакти не могат да се възприемат като икони в богословския смисъл на това понятие. Глинените барелефи от Виничко кале са по-скоро произведения на ранно-християнското изкуство включващи изображения на светци и библейски сцени.[12]

Плочката с надпис Bolgar[редактиране | редактиране на кода]

Откритите парчета от теракотената плочка с надпис „Bolgar“
Графична въстановка на теракотената плочка с надпис „Bolgar“ (Проф.Балабанов условно нарича изображението „Сблъсъкът на българите със славяните“)

Фрагметни от въпросната теракотена плочка са открити през 1989 г. от екипа на проф. Балабанов. Находката се съхранява във музея в Скопие и до този момент не е била излагана публично. Датирането на плочката хвърля нова светлина върху становището на историците за миграцията на пра-българите на територията на Балканския полуостров.

По-широка публичност в България барелефът получава през януари 2014 г., когато научно-популярното „Списание 8“ посвещава водещата тема на брой 1 за годината на „теракотените икони“ намерени на Винишко кале.

Откривателят ѝ проф. Балабанов я интерпретира като бойна сцена от битка между Куберовите българи и местните славянски племена, според него битката се е разиграла след неуспешната обсада на Солун, когато като отмъщение войните на Кубер нападат някои крепости и селища в земите на Северна Македония.[13]

Ако тази интерпретация е вярна, това би могло да е една от важните отправни точки в датирането на теракотените плочки намерени на Винишко кале. Но възниква въпросът със възможната подредба на фрагменти с други части от плочки или от тази същата композиция и интерпретацията на буквите SCL изписани върху една от тях.

Възможно е изписаното да е съкращение на SCLAVIGI, зад което да се крие етнонима славяни, но съкращението SC, което е ясно четимо може да е и означение за SCS (съкращение на SANCTUS), което е изписано на плочките със изображения на Свети Данаил, Свети Тодор и Свети Архангел Михаил намерени също на Винишко кале.[14]

Доц.Гергана Кабакчиева (НАИМ) е съгласна с хипотезата, че плочката доказва разселването на Куберовите българи в земите на Югозападна България и Македония, но според нея също трябва да се направи внимателен анализ на мястото, където са открити плочките и да се изясни въпроса с контекста на епохата към която евентуално принадлежат.[15]

Интерпретирането на тази теракотена плочка във историческия контекст, на който евентуално принадлежи, е проблематично. Липсват цялостни изследвания, а някои македонски археолози и историци (Елизабета Димитрова), упорито се опитват да докажат, че въпросният артефакт няма нищо общо с миграциите на старите българи на Балканите.[16]

Все още не може да се каже, защото става дума за част от изображение на конник и надпис. Можем да преподлагаме много неща – например, че е изобразен митичният прародител на българите. Но заедно със сведенията, че мирмидонците са наречени по-късно българи, този надпис „болгар“ кара Балабанов да мисли, че плочките са правени за хора от трако-българска среда, които да бъдат въведени в християнството, като им се показват познати образи.

Плочката надпис Bolgar се пази в Скопие, в депата на Историческия музей. Факт е, че дори проф. Елизабета Димитрова, която преподава в Скопския университет, не е била допусната да разгледа и снима плочката, за която публикува научено изследване.

Според Александър Мошев, правителството на Северна Македония е притеснено поради политически причини от находката, която е проблем за доктрината на македонизма, ето защо плочката въобще не е излагана на показ. Мошев споменава в свое интервю, че официалната позиция за въпросната находка от Виница на научните среди в Скопие е, че и дума не може да става това надписът на латински Bolgar да е свързан по някакъв начин с българите.

Мошев твърди, че в Скопие силно се надяват да се намерят нови фрагменти от находката, които да покажат, че това е някакъв латински надпис с друг смисъл. Думата Bolgar според тях може да е начало на друга дума, но на латински няма дума, която да започва с Bolgar.[17]

Хипотези и спекулации[редактиране | редактиране на кода]

След 2014 година в българското медийно пространство с темата за теракотените плочки от Винишко кале многократно се спекулира. Някои журналисти многократно интерпретират тезата на българският историк Александър Мошев относно надписите върху плочките. Основната спекулация е относно плочката с надпис „Ахил“ и мнимият българския произход на Омировия герой и че това е теза на Мошев.[18]

В свое интервю за агенция BNEWS Мошев опровергава спекулациите с тезата му, която няма нищо общо с тезата му. Той пояснява, че хипотеза на македонския археолог Коста Балабанов, е че сред местното трако-българско население на Виница е присъствал култът към Ахил като към митичен прародител. Същевременно изследователите Елизабета Димитрова и Цоне Кръстевски твърдят, че това не е Ахил, а изображение на старозаветна сцена – риболовът на Товит. Но надписът върху плочката гласи „Ахилес“, а не Товит. Сюжетът на плочката говори, че това е Омировият Ахил, защото до него има кентавър – връзка засвидетелствана в древногръцката митология – връзката на Ахил с Хирон. Изображения на кентавър до християнски светец биха били неканонични, дори за ранните етапи на християнската иконография.

Според Мошев, плочките повдигат много други важен за българската история въпрос – колко различни са били трите етнически компонената – славяни, траки и прабългари, от които се твърди, че произлиза съвременната българска народност? Той изтъчква, че в изворите, които официално се изучават в Историческия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“, се упоменава, че на Балканите има българи от края на V век, т.е. поне 200 години преди идването на прабългарите на Аспарух.[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Љубљана 1986, 153; Х. Мелоски, Кера – мичките икони од Виничко Кале, Жива Антика 9, Скопје 1991, 179 – 186; за V-VI век, сп. Ц. Крстевски
  2. Z. Beldedovski – C. Krstevski, Rekognosciranje na području opštine Makedonska Vinica, Arheološki pregled20, Beograd 1979, 153 – 159
  3. academia.edu Дејан ЃОРЃИЕВСКИ „ПРИЛОГ КОН ДАТИРАЊЕТО НАВИНИЧКИТЕ ТЕРАКОТИ“
  4. а б Балабанов, Коста. Виничко Кале, доцноримско утврдено кале. // Археолошки преглед 26. Љубљана, 1986. с. 153.
  5. Осем, бр.1, Януари, 2014, с. 30 – 31
  6. Х. Мелоски, Керамичките икони од Виничко Кале, Жива Антика 9, Скопје 1991, 179 – 186;
  7. Датирањето на керамичките икони од Виница македонска, Старохристијанска археологија во Македонија, ур. Блага Алексова, Скопје 2003, 239 -254
  8. Г. Острогорски, Моравска мисија и Византија, Сабрана дела IV, Београд 1969, 70 – 71
  9. сп.Осем, бр.1, Януари, 2014, стр.30 – 31
  10. H. Delehaye, Les légendes grecques des saints militaires, Paris 1909, 15 – 19
  11. Е. Димитрова, Керамички-те релјефи од Виничко Кале, Скопје 1993, 207 – 213
  12. J. Russell, The archaeological context of magic in the Early Byzantine period, Byzantine Magic, ed. HenryMaquire, Washington 1995, p.25 – 35
  13. K. Balabanov, Vinica fortress. Mythology, religion and history written with clay, p.273 – 309
  14. Х. Мелоски, op. cit., 179 – 186; N. Proeva, Inscriptions sur les plaques de terre cuite de Viničko Kale en Macédoine, Tranquillitas. Mélanges en l` honneur de Tram Tan Tihn, Québec 1993/94, p.497 – 506.
  15. сп. Осем, бр.1, Януари, 2014, стр.30 – 31
  16. сп.Осем, бр.1, Януари, 2014, стр.30 – 31
  17. dariknews.bg – Надпис „Болгар“ на плочка от македонския град Виница отваря тема българин ли е Ахил; публикация и аудиозапис от 1 февруари 2014 г.; Автор: Йовка Йовчева
  18. burgasnews.com – Ахил бил българин
  19. bnews.bg – Загадката от Виница: Защо Скопие крие плочката „болгар“? – интервю с българския историк Александър Мощев от 6 февруари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония