Винсент дю Виньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Винсент дю Виньо
Vincent du Vigneaud

Роден
Починал
11 декември 1978 г. (77 г.)
Научна дейност
Област биохимия
Образование Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
Работил в Университет Джордж Вашингтон
Университет „Корнел“
Единбургски университет
Награди Нобелова награда за химия (1955)
Винсент дю Виньо в Общомедия

Винсент дю Виньо (на английски: Vincent du Vigneaud) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1955 г. „за работата му по биохимически важни серни съединения, особено за първия синтез на полипептиден хормон“.[1] Става известен с работата си по цикличния пептид окситоцин.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Винсент дю Виньо се ражда в Чикаго. Има френски произход, син на Алфред дю Виньо, автомобилен конструктор, и Мария Тереза дю Виньо. Завършва средното си образование в Чикаго през 1918 г. Той започва да изучава химия в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн. По това време влияние му оказват лекции на Карл Шип Марвел. След като завършва магистърската си степен през 1924 г., той започва работа в Дюпон. На 12 юни 1924 г. се жени за Зела Зон Форд. През 1924 г. възобновява академичната си кариера и се присъединява към Джон Р. Мърлин в Рочестърския университет. Там той защитава докторската си дисертация на тема Сярата в инсулина през 1927 г.

След това заема постдокторантска позиция при Джон Джейкъб Абел в Университета „Джонс Хопкинс“ до 1928 г., когато заминава за Европа като член на Националния съвет за научни изследвания и започва работа съвместно с Макс Бергман в Института Кайзер Вилхелм в Дрезден, а след това и с Джордж Барджър в Единбургския университет. След това се завръща в Илинойския университет, където започва работа като професор.[3]

По-късно се премества в медицинското училище към Университета Джордж Вашингтон във Вашингтон през 1932 г. и в медицинския колеж към Университета „Корнел“ в Ню Йорк през 1938 г. Той остава там до емерита си през 1967 г. След като се пенсионира продължава да работи към Университета „Корнел“ в Итака.

През 1974 г. претърпява инсулт, който слага край на академичната му кариера. Умира през 1978 г., година след смъртта на жена си.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариерата на Винсент дю Виньо се характеризира от интерес към сярата, протеините и особено пептидите. Дори преди работата си, за която получава Нобелова награда,[1] по изясняването и синтезирането на окситоцина[2] и вазопресина, той си печели репутация с усилията си върху инсулина, биотина, пеницилина и трансметилацията.[4]

Той също започва да изследва поредица от връзки структура-активност за окситоцина и вазопресина. Тази негова работа кулминира с публикуването на книгата му A Trail of Research in Sulphur Chemistry and Metabolism and Related Field.

От 1944 г. е член на Националната академия на науките на САЩ.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1955. // Nobel Media AB. Посетен на 17 ноември 2016.
  2. а б du Vigneaud, Vincent и др. The Synthesis of Oxytocin. // Journal of the American Chemical Society 76 (12). 1954. DOI:10.1021/ja01641a004. с. 3115 – 3121.
  3. Hofmann, Klaus. Vincent du Vigneaud. // National Academy of Sciences. Посетен на 20 септември 2012.
  4. Ragnarsson, Ulf. The Nobel trail of Vincent du Vigneaud. // 2007. DOI:10.1002/psc.864. с. 431 – 433.
  5. Vincent du Vigneaud