Винсент дю Виньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Винсент дю Виньо
Vincent du Vigneaud

Роден
Починал

Образование Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
Научна дейност
Област биохимия
Образование Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
Работил в Университет Джордж Вашингтон
Университет „Корнел“
Единбургски университет
Награди Нобелова награда за химия (1955)
Винсент дю Виньо в Общомедия

Винсент дю Виньо (на английски: Vincent du Vigneaud) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1955 г. „за работата му по биохимически важни серни съединения, особено за първия синтез на полипептиден хормон“.[1] Става известен с работата си по цикличния пептид окситоцин.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Винсент дю Виньо се ражда в Чикаго. Има френски произход, син на Алфред дю Виньо, автомобилен конструктор, и Мария Тереза дю Виньо. Завършва средното си образование в Чикаго през 1918 г. Той започва да изучава химия в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн. По това време влияние му оказват лекции на Карл Шип Марвел. След като завършва магистърската си степен през 1924 г., той започва работа в Дюпон. На 12 юни 1924 г. се жени за Зела Зон Форд. През 1924 г. възобновява академичната си кариера и се присъединява към Джон Р. Мърлин в Рочестърския университет. Там той защитава докторската си дисертация на тема Сярата в инсулина през 1927 г.

След това заема постдокторантска позиция при Джон Джейкъб Абел в Университета „Джонс Хопкинс“ до 1928 г., когато заминава за Европа като член на Националния съвет за научни изследвания и започва работа съвместно с Макс Бергман в Института Кайзер Вилхелм в Дрезден, а след това и с Джордж Барджър в Единбургския университет. След това се завръща в Илинойския университет, където започва работа като професор.[3]

По-късно се премества в медицинското училище към Университета Джордж Вашингтон във Вашингтон през 1932 г. и в медицинския колеж към Университета „Корнел“ в Ню Йорк през 1938 г. Той остава там до емерита си през 1967 г. След като се пенсионира продължава да работи към Университета „Корнел“ в Итака.

През 1974 г. претърпява инсулт, който слага край на академичната му кариера. Умира през 1978 г., година след смъртта на жена си.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариерата на Винсент дю Виньо се характеризира от интерес към сярата, протеините и особено пептидите. Дори преди работата си, за която получава Нобелова награда,[1] по изясняването и синтезирането на окситоцина[2] и вазопресина, той си печели репутация с усилията си върху инсулина, биотина, пеницилина и трансметилацията.[4]

Той също започва да изследва поредица от връзки структура-активност за окситоцина и вазопресина. Тази негова работа кулминира с публикуването на книгата му A Trail of Research in Sulphur Chemistry and Metabolism and Related Field.

От 1944 г. е член на Националната академия на науките на САЩ.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1955. // Nobel Media AB. Посетен на 17 ноември 2016.
  2. а б du Vigneaud, Vincent и др. The Synthesis of Oxytocin. // Journal of the American Chemical Society 76 (12). 1954. DOI:10.1021/ja01641a004. с. 3115 – 3121.
  3. Hofmann, Klaus. Vincent du Vigneaud. // National Academy of Sciences. Посетен на 20 септември 2012.
  4. Ragnarsson, Ulf. The Nobel trail of Vincent du Vigneaud. // 2007. DOI:10.1002/psc.864. с. 431 – 433.
  5. Vincent du Vigneaud