Виолета Бахчеванова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виолета Бахчеванова
българска актриса
Родена
Починала
23 август 2021 г. (86 г.)

Националност България
Учила вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Работилаактриса
Актьорска кариера
Театрални награди„Икар“ (2013)
Семейство
СъпругВасил Стойчев
ДецаДесислава
Биляна

Уебсайт

Виолета Янакиева Бахчеванова е българска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1935 г. Бащата на Виолета, макар и с икономическо образование, пее с Борис Христов в „Гусла“. Там е чут от Стефан Македонски, след което е поканен в Операта.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. със специалност „актьорско майсторство“ в класа на професор Филип Филипов.

След това започва да играе в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов, където за един сезон (1960 г. & 1961 г.) изиграва 4 главни роли. Дебютът ѝ в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов, която се представя 315 пъти, рекорд за най-дълго играна главна роля в народния театър „Иван Вазов“. Пенсионирана е през 1995 г. Играе в постановки на Театър 199.

Омъжена е за Васил Стойчев (също актьор) на 17 април 1960 г., а кумове им стават поетът Найден Вълчев и актрисата Мария Долапчиева. Двамата имат пано с отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199, където активно играят.[1]

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев.

Виолета Бахчеванова има многобройни участия в Българското радио. Пее с Райна Кабаиванска в хора на девойките.

Съвместно със съпруга ѝ представят рецитали и поетични спектакли в България и в чужбина. През 1976 г. & 1977 г. е преподавателка във ВИТИЗ. Носителка на национални награди и отличия.

През 70-те години на 20-и век се занимава активно с дублаж на филми и сериали, измежду които „Великият диктатор“ (дублаж на БТ).

През 2001 г. излиза нейната книга „...А театърът може без всеки нас“.

През 2013 г. заедно с Васил Стойчев получават наградата Икар за „Изключителен творчески принос към българския театър“.

Нейни дъщери са Десислава Стойчева, Биляна Стойчева-Хорисян, неин зет е Атанас Атанасов, а нейни внуци са Алиса Атанасова и Ясен Атанасов.

Виолета Бахчеванова умира на 86 години на 23 август 2021 г. в София. На 27 август от 12:00 ч. във фоайето на народния театър „Иван Вазов“ е поклонението пред тленните ѝ останки.[2]

Погребана е в алеята на творците на Централни софийски гробища до своя съпруг Васил Стойчев.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1990 Под игото
(тв сериал)
9 България/Унгария Юрданица (в 4 серии: I, III, IV, V)
1987 Каменната гора (тв)
1984 Вик за помощ доведената майка на Георги
1983 Ако те има майката на Нели
1979 Аберацио Иктус
(тв сериал)
3
1979 Фильо и Макензен
(тв сериал)
7
1976 Войници на свободата
(Солдаты свободы)
4 СССР/България
/Унгария/ГДР/Полша
/Румъния/Чехословакия
Роза Димитрова
(в 1 серия: I)
1976 Два диоптъра далекогледство хазяйката
1974 Славното момче (тв) Роза, майката на Румен
1969 Село край завод Игна
1958 Големанов Вена Големанова, дъщеря на Йовчо Големанов
1958 Ребро адамово

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „...А театърът може без всеки нас“ („ИнфоДар“, 2001) – автор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]