Виолета Бахчеванова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виолета Бахчеванова
българска актриса
Родена
Починала

Националност  България
Образование Национална академия за театрално и филмово изкуство
Професия актриса
Актьорска кариера
Театрални награди „Икар“ (2013)
Семейство
Съпруг Васил Стойчев
Деца Десислава
Биляна

Уебсайт

Виолета Бахчеванова е българска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1935 г. Бащата на Виолета, макар и с икономическо образование, пее с Борис Христов в „Гусла“. Там е чут от Стефан Македонски, след което е поканен в Операта.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. със специалност „актьорско майсторство“ в класа на професор Филип Филипов.

След това започва да играе в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов, където за един сезон (1960г. & 1961г.) изиграва 4 главни роли. Дебютът ѝ в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов, която се представя 315 пъти, рекорд за най-дълго играна главна роля в народния театър ,,Иван Вазов" . Пенсионирана е през 1995 г. Играе в постановки на Театър 199.

Омъжена е за Васил Стойчев (също актьор) на 17 април 1960 г., а кумове им стават поетът Найден Вълчев и актрисата Мария Долапчиева. Двамата имат пано с отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199, където активно играят.[1]

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев.

Виолета Бахчеванова има многобройни участия в Българското радио. Пее с Райна Кабаиванска в хора на девойките.

Съвместно със съпруга ѝ представят рецитали и поетични спектакли в България и в чужбина. През 1976г. & 1977г. е преподавателка във ВИТИЗ. Носителка на национални награди и отличия.

През 70-те години на 20-ти век се занимава активно с дублаж на филми и сериали, измежду които „Великият диктатор“ (дублаж на БТ).

През 2001 г. излиза нейната книга „...А театърът може без всеки нас“.

През 2013 г. заедно с Васил Стойчев получават наградата Икар за „Изключителен творчески принос към българския театър“.

Нейни дъщери са Десислава Стойчева, Биляна Стойчева-Хорисян, неин зет е Атанас Атанасов, а нейни внуци са Алиса Атанасова и Ясен Атанасов.

Умира на 23 август 2021 г. в София. 27 август 2021г. от 12:00 ч. във фоайето на народния театър ,,Иван Вазов" е поклонението пред тленните ѝ останки . [2]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1990 Под игото 9 България / Унгария Юрданица (в 4 серии: 1,3,4,5)
1986 Вик за помощ доведената майка на Георги
1983 Ако те има майката на Нели
1979 Аберацио Иктус 3
1979 Фильо и Макензен 3
1976 Войници на свободата – (Солдаты свободы) 4 СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР Роза Димитрова
1976 Два диоптра далекогледство хазяйката
1969 Село край завод Игна
1958 Големанов Вена Големанова, дъщеря на Йовчо Големанов
1958 Ребро адамово

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „...А театърът може без всеки нас“ („ИнфоДар“, 2001) – автор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]