Виолета Дечева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виолета Дечева
българска театрална изследователка и критичка
Родена
1964 г. (55 г.)
Ямбол

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Изкуствознание Театрознание
Образование Софийски университет
НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“
Работила в Институт за изкуствознание на БАН
Нов български университет
Кризите на Народния театър. София: Нов български университет, 274 с.

Виолета Атанасова Дечева е български театрален изследовател, историк и критик. Доктор (Ph. D.) и доктор на изкуствознанието (Sc. D.). Професор по театрознание в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Виолета Дечева следва българска филология в Софийския университет и театрознание в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“. Специализира в Свободния университет в Берлин.

Дипломната ѝ работа е върху драматургията на Михаил Булгаков. През 1994 г. защитава докторска дисертация за концепциите за актьора между XIX и XX век в немскоезичното пространство („Актьорът и неговото произведение. Концепции за актьорското изкуство в края на XIX и началото на XX век“). От 1994 г. е изследовател в Института за изкуствознание на БАН и гост-преподавател в НАТФИЗ (до 2001), както и в няколко магистърски програми на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в съвместната Европейска магистърска програма Медии. Култура. Комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Университета „Виадрина“ вв Франкфурт на Одер и Университета на Ница. Гост-професор в Чехия, Германия, Полша и др. През 2007 г. става доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“. От 2011 г. е професор в Института за изследване на изкуствата на БАН[1], а от 2012 г. е професор в НБУ.

Автор на множество индивидуални и участник в колективни научни проекти в Германия, Австрия, Чехия, Унгария, Полша, Швейцария и др. Многократен стипендиант на DAAD. Стипендиант на RSS (CEU), CAS-Sofia, Landis & Gyr Stiftung и др. Участник в национални и международни научни конференции.[2][3] Официален гост и жури на национални и международни театрални фестивали в Полша, Германия, Австрия, Франция, Чехия и мн. др. Член на редколегии на специализирани издания за изкуства, култура и театър. Член на Международната федерация на театралните изследователи (International Federation for Theatre Research – IFTR), на Международната асоциация на театралните критици (International Association of Theatre Critics – IATC), на Съюза на журналистите в България (СЖБ) и др.

Научни интереси: театрознание, история на модерността, история на културата на 20 век, рецепция на немскоезична драматургия, исторически изследвания с фокус върху театър и национализъм, театър и комунизъм, театър и политическо. Пише театрална критика. Автор е на редица книги и множество публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Щвейцария и др.

Наблюдател за театър на в-к „Култура“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • (2016): Кризите на Народния театър. София: Нов български университет, 274 с.[4]
  • (2015): На фокус Dimiter Gotscheff. София: Изток-Запад, 288 с. (съвместно с Каприев, Г.)[5][6]
  • (2014): Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век. ІІ част. София: Flamingo Black Publishing, 2014, 326 с.[7] (номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ през 2014 г.)[8]
  • (2013): Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век. І част. София: Black Flamingo Publishing, 2013, 511 с.[9][10]
  • (2011): История на българския театър между двете световни войни, София: БАН, 2011, с. 291 – 393. (Съвместно с Попилиев, Р., Йорданов, Н., Николова, К., Спасова, Й.)
  • (2006): Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни. София: Просвета, 2006, 320 с.
  • (2004): Сто години Народен театър „Иван Вазов“. София: Дамян Яков, 2004, 420 с. (Съвместно със Стефанов, В., Попилиев, Р., Тошева, Кр.)[11]
  • (2003): Актьорът като автор и произведение на изкуството. София: СУ „Св. Климент Охридски“. 2003, 176 с.[12]
  • (2003): Режисьорите на 90-те. София: Фондация Култура и Валентин Траянов. 2003, 320 с. (Съвместно с Вандов, Н.)
  • (2002): Авторът и неговия интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната ѝ рецепция в България. София: Сонм, 2002, 200 с.[13][14]
  • (2001): Театърът на 90-те. София: Сонм. 2001, 344 с.[15]
  • (1999): Българският театър – извори и документи (1880 – 1900). София: Изд., СУ Кл.Охридски. 1999, 663 стр. (В съавторство с Кр.Тошева и Св. Байчинска.

Съставителства, предговори, научна редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиеси за родината. София: НБУ. 2018 (съст. и пред.) ISBN 9789545359842
  • Пиеси за справедливостта. София: НБУ. 2017 (съст. и пред.) ISBN 9789545359842
  • The Cambridge Encyclopedia of Stage Actors and Acting, ed. Simon Williams, 2015 (ISBN 9780521769549) (автор на 8 статии)[16]
  • Бягащи реалности, в: Господинов, Г., D.J., пиеси, С., 2010, 102 – 106
  • Енциклопедия на българския театър, Труд, 2005, 2008 – автор на част от статиите (420 единици)
  • Енциклопедичен речник на литературните термини, С., 2001, изд, Хейзъл-DUDEN, 544 S. (научен редактор)
  • Х.-Т. Леман, Постдраматичният театър. София: НБУ и Панорама+, 2015 (научен редактор)

Студии[редактиране | редактиране на кода]

  • Институционалният натиск върху актьорското тяло. – В: Колева, Д. (състав.) „Тялото при социализма – режими и репрезентации“ (с. 216 – 243) . София: Рива. 2016. ISBN 9789543205813
  • Любов и драма: Драматургични и сценични парадигми. В – „Любовта при социализма образци, образи, табута“. Съставител Даниела Колева. София: ЦАИ. 2015. с.19 – 53. ISBN 978-954-320-494-6
  • Redirecting National Identification by the Communist Regime in Bulgaria 1944 – 1950, CAS Sofia Working Paper Series, Issue 5/2013
  • Das Körpergedächtnis. In: Arbeitsbuch 22. Theater der Zeit. 2013. Dimiter Gotscheff . Dunkel das uns blendet . S.102 – 105 ISSN 0040 – 5418
  • Постмодерни игри след 1989: Деконструиране на символния свят на комунизма в театъра. – В: Кодовете на комунизма в посткомунизма. София: НБУ, 2014, с. 77 – 95. ISBN 9789545358173
  • Иглените уши на рецептивната свобода: Брехт и Дюренмат или идеологическите филтри на „размразяването“. В: 1962 – Година на измамната свобода, София: НБУ, 2013. Департамент „Нова българистика“. 155 – 175 с. ISBN 9789545331268
  • Zwischen dem toten Strand der Ideologie und dem kalten Tee des Hedonismus. – In: Die neue Freiheit – Perspektiven des bulgarischen Theaters, Hrsg. von Dorte Lena Eilers, Anna Volkland und Holger Schultze, 2011, Theater der Zeit, S. 22 – 36 ISBN-10: 9783940737977 ISBN-13: 978-3940737977 ASIN: 3940737976
  • Национално и универсално: Разбирането за национална култура и за национален театър на Пенчо Славейков в „Национален театър“ и на Иван Андрейчин в „Книга за театъра“. – В: 1910 и годините на литературата, София: НБУ, 2011, с.115 – 130. ISBN: 9789545331336
  • Le drame bulgare conteporain – В: Revue des études slaves, l'Institut d'études slaves et le Centre d'études slaves – unité mixte de recherche Université Paris-Sorbonne – CNRS, LXXXI/2 – 3, 2010, p. 281 – 295. ISSN 0080 – 2557 (version imprimée) ISSN 2117-718X (version en ligne)
  • Сценичното тяло и играта на идентичности. В: Род и ред, София:СУ “Св.Кл.Охридски”, 2006. стр. 54 – 72 ISBN 954-9361-12-8
  • Ideologische und kulturelle Filter: Über die bulgarische Rezeption der Stücke von Friedrich Dürrenmatt in der 60-er Jahren. – В: „Dürrenmatt in Bulgarien“, Neuchatel, Schweiz und Sofia, Bulgarien. С., 2004, 136 – 146. ISBN 954-90571-4-3
  • Teatr ciszy. – В: Opcje, Gornoslaskie Centrum Kultury w Katowicach, 2003, №2, 36 – 50. ISSN 1230 – 9982
  • Grezeczny teatr. – В: Dialog, 2004, 8, 156 – 166. ISSN: 0012 – 2041

Статии (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Theatrical Landscape of Bulgaria.
  • Университетът и изкуствата. В Следва 2019/ №38. София: НБУ. 4 – 10. 2019 ISSN 1311 – 9060
  • Екстатика на бездействието. (По повод „Хамлет“ в Шаушпилхаус Цюрих) В Следва №38. София: НБУ. 46 – 54. 2019 ISSN 1311 – 9060
  • Модернизъм и история в драматургията на Константин Илиев. В Българско и модерно. Т. 3. Нови интерпретации. (под печат) София: Боян Пенев. 2019
  • Мъглявината Родина. В: Дечева, В. (Съст.) Пиеси за родината. София: НБУ. 2018, 6 – 18. ISBN: 9789545359842
  • Конкурсът: Направени неща. В Sledva, N 37. София: НБУ. 80 – 85. 2018 ISSN 1311 – 9060
  • Музикалните измерения в театъра на Райнхард или за театралния период на Панчо Владигеров (с. 253 – 264) В: Пролетни академични четения 2017. София: НМА „П.Владигеров“.
  • Територията Шекспир. В Следва, N 35. София: НБУ. 88 – 91. 2017 ISSN 1311 – 9060
  • Думи за Конкурса за нова пиеса на НБУ. В: Дечева, В. (Съст.) Пиеси за справедливостта. София: НБУ. 2017. ISBN 9789545359842
  • За справедливостта в България. В Следва, N 33. София: НБУ. 2016. 69 – 72. ISSN 1311 – 9060
  • Лишаването от благо в атическата и в модерната трагедия В: Разширяването на света. Сборник в чест на Богдан Богданов. София: НБУ. 2016. 207 – 217. ISBN 9789545358944
  • Цветан Марангозов и политическото писане в драмата. В: Българско и модерно 2. Нови интерпретации., 177 – 188. София: Боян Пенев. 2015. ISBN 9789548712989
  • Зрителят като център на театралната ситуация. В: Изкуствата. Пазарът. Публиките. Сборник от Научна конференция на Институт за изследване на изкуствата-БАН. С. 2013, 55 – 65. ISBN 9789548594448
  • Хамлет и фигурата на интелектуалеца в мита на Модерността. В: Peregrinations of the text, СУ „Св. Кл.Охридски“, 2013, 34 – 44. ISBN 978-954-07-3500-9
  • „Политика и движение в постдраматичния театър“. – В: Пирон, есен-пролет, бр. 5/2012.
  • „Новата ситуация в театъра след 1989: Между мъртвия пясък на идеологията и студения чай на хедонизма“. – В: електронно списание Littera and Lingua, СУ „Св. Кл. Охридски“, есен 2011.
  • „Wie Stanislawski ins Koma fiel und wieder erwachte (Theaterlandschaft Bulgarien)“. – In: nachtkritik.de 2009.
  • Trauma-Therapie – В: Theater der Zeit, 2008/4 ISSN 0040 – 5418

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на научните публикации с резюмета на доц. д. изк. Виолета Дечева, кандидат по конкурс за заемане на академичната длъжност професор в ИИИзк
  2. WG Political Performances
  3. CAS WORKING PAPER SERIES
  4. „5.11.2016 г., 14.00 – 17.00 ч., „Арт сезони“ с Любима Бучинска“, bnr.bg
  5. „Театърът на Димитър Гочев, когато вдига рамене и се подсмихва“ (откъс от На фокус Dimiter Gotscheff), ploshtadslaveikov.com, 5 април 2015.
  6. На фокус Dimiter Gotscheff, сайт на изд. Изток-Запад.
  7. „Театърът в началото на новия век през погледа на Виолета Дечева“, интервю на Силвия Чолева, bnr.bg, 10 март 2014
  8. Станаха известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2014 г., сайт на Министерство на културата, 6 юни 2014.
  9. Анелия Янева, „Последният театрален мохикан“, рец. в портал „Култура“, 25 май 2014.
  10. Елица Матеева, „Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век.“ или 501 страници с мисъл за театъра, 31 май 2014.
  11. Байчинска, Св., 100 години народен театър. В: сп. „Проблеми на изкуството“, 2005/2, с.56.
  12. Бенева, Св., „Реплика превърната в разказ“. – В: сп. „Проблеми на изкуството“, 2003/1, с. 63.
  13. Анелия Янева, „Мрачният швейцарец“, рец. във в. „Капитал“, бр.12, 4 април 2003.
  14. Оля Стоянова, „Негова милост Авторът“, рец. във в. „Дневник“, 13 март 2003.
  15. Копринка Червенкова, „Две книги в една премиера“, рец. във в. „Култура“, бр.15, 11 април 2003
  16. The Cambridge Encyclopedia of Stage Actors and Acting, сайт на Cambridge UP.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Статии