Виолетова звезданка

Виолетова звезданка

Червена книга на България

Уязвим

Класификация

царство: Гъби (Fungi) тип: Торбести гъби (Ascomycota) клас: Пезизомицети (Pezizomycetes) разред: Pezizales семейство: Pezizaceae род: Sarcosphaera вид: Виолетова звезданка (S. coronaria)

Научно наименование

Sarcosphaera coronaria J.Schröt., 1893

Синоними

Aleuria eximia Gillet, 1879 Sarcosphaera crassa Pouzar, 1972 Sarcosphaera eximia Bigeard & H.Guill., 1909 Sarcosphaera coronaria var. nivea Péric. & Courtec., 2001 Sarcosphaera eximia var. nivea M.M.Moser, 1963 Peziza eximia Durieu & Lév., 1848 Sepultaria coronaria Massee, 1895 Peziza coronaria var. macrocalyx Sacc., 1889 Peziza coronaria Jacquin, 1778 Peziza macrocalyx Riess, 1852 Peziza coronaria Jacquin, 1778

Виолетова звезданка в Общомедия

[ редактиране ]

Виолетова звезданка (Sarcosphaera coronaria) е вид гъба от семейство Pezizaceae. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.

Описание

Младите плодни тела са подземни, затворени, сферични или клубеновидни, с диаметър 3 – 10 cm, бели. Зрялото плодно тяло се показва на повърхността на земята, едро (до 18 cm), паничковидно, радиално разкъсано на 7 – 10 извити навън дяла; вътрешната (спорообразуваща) повърхност е виолетова, а външната — белезникава до кремава, обикновено с полепнала почва. Месото е крехко, белезникаво. Спорите са елипсовидни, 13 – 18 × 8 – 9 μm, безцветни, гладки, с две мастни капки. Образува плодни тела през март – август.

Разпространение и местообитания

Среща се на почва в широколистни и иглолистни гори. В България е установена в Стара планина (Средна), Софийския район, Знеполския район, Родопите и Тракийската низина. Общото ѝ разпространение обхваща Европа, Северна Америка и Северна Африка.

Природозащитен статут

Сред заплахите е промяната на хабитатите в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, селищно развитие и туризъм, както и замърсяването на почвите. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Едно от находищата е разположено на територията на старопланинския резерват „Стара река“, а част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът е включен и в списъка на гъбите, кандидати за включване в Приложение I на Бернската конвенция. Необходими са изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, както и включването му в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.