Вирджиния Бурбон дел Монте
| Вирджиния Бурбон дел Монте | |
| италианска аристократка, меценат и светска личност | |
 | |
| Родена | Вирджиния Боурбон дел Монте Анели, аристократка от принцовете на Сан Фаустино и маркизи на Санта Мария
|
|---|---|
| Починала | 30 ноември 1945 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Карло Бурбон дел Монте |
| Майка | Джейн Алън Кембъл |
| Съпруг | Едоардо Анели (1892 – 1935) (1919) |
| Партньор | Курцио Малапарте |
| Деца | Клара Анели Джани Анели Сузана Анели Мария Соле Анели Кристиана Анели Джорджо Анели Умберто Анели |
| Вирджиния Бурбон дел Монте в Общомедия | |
Вирджиния Бурбон дел Монте (на италиански: Virginia Bourbon del Monte), по мъж Анели (Agnelli), е италианска аристократка, меценат и светска личност, съпруга на Едоардо Анели и майка на Джани Анели.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и рани години
[редактиране | редактиране на кода]Вирджия е родеа а 24 май 1899 г. в Рим. Тя е дъщеря на Карло Бурбон дел Монте, принц на Сан Фаустино и маркиз на Санта Мария (1867 – 1917), потомък на древното тосканско-умбрийско семейство Бурбон дел Монте Санта Мария, и на американската наследница от шотландски произход Джейн Алън Кембъл (1865 – 1938).
Израства в космополитна среда, между столицата и семейната резиденция Сан Фаустино в Умбрия, получавайки образование, оформено както от италианската аристократична традиция, така и от културната откритост, произтичаща от англосаксонските връзки на майка му. Още от младостта си проявява интерес към литературата и изкуствата, посещавайки социалните и културни среди на Рим и Тоскана.
Брак
[редактиране | редактиране на кода]На 5 юни 1919 г. в Рим тя се омъжва за Едоардо Анели, син на сенатора и съосновател на „Фиат“ Джовани Анели. Съюзът представлява значително свързване между древно италианско аристократично семейство и зараждаща се индустриална династия.
Вирджиния ражда седем деца, израснали в семейна среда, която съчетава благороднически традиции и модерни стремежи. Внезапната смърт на Едоардо на 14 юли 1935 г. при самолетна катастрофа в хидроплановата база в Генуа оставя Вирджиния вдовица на тридесет и шест години и я поставя в центъра на сложен семеен конфликт, белязан от спора със свекъра ѝ Джовани Анели относно възпитанието и попечителството над децата.[1]
Връзка с Курцио Малапарте
[редактиране | редактиране на кода]Няколко месеца след смъртта му започва интензивна връзка с журналиста и писател Курцио Малапарте, която трябва да приключи с брак, насрочен за октомври 1936 г.[2] Плановете се провалят заради упоритата съпротива на свекъра ѝ, сенатор Джовани Анели. Неговата неприязън към Малапарте е подсилена от факта, че писателят – някога пламенен поддръжник на фашизма – впоследствие изпада в немилост пред режима, е изключен от Националната фашистка партия и през 1933 г. е изпратен за известно време в затвора на остров Липари.[3]
Паралелно с това Вирджиния води тежка съдебна битка със свекъра си, който, след като научава за намерението на двойката да се ожени, се опитва да ѝ отнеме родителските права над седемте деца. Съдът в Торино постановява именно това, но спорът продължава, докато – след преместването на Вирджиния в Рим и вероятността римското правосъдие да отсъди в нейна полза – в края на 1937 г. е постигнат компромис. Най‑важният му резултат е поверяването на децата на майката, която те самите подкрепят.[4]
Втора световна война
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война, на 8 септември 1943 г., Вирджиния – като дъщеря на американски гражданин, тоест на гражданин на държава, воюваща срещу Германия – е арестувана в Рим и затворена във вила на хълма Целий, откъдето впоследствие успява да избяга.[5] „Лекото“ ѝ задържане не продължава дълго: поради „истинска или фалшива“ болест тя е преместена в частен старчески дом, а след това във Вила „Мароко“ във Венето, далеч от опасния за нея Рим.[6]
След освобождаването си Вирджиния, в сътрудничество с полковник Ойген Долман, организира във Ватикана среща между папа Пий XII и генерал Карл Волф, военен губернатор и върховен командир на СС и полицията в Северна Италия.[7] Целта – впоследствие постигната – е да се избегнат кръвопролития при предстоящото германско отстъпление от Рим. Това посредничество допринася и за освобождаването на юриста и лидер на Съпротивата Джулиано Васали от затвора на улица „Тасо“, където е държан от СС.[8]
Меценатство
[редактиране | редактиране на кода]Наред с ролята си на майка и с бремето на семейните дела, Вирджиния развива постоянна дейност в подкрепа на изкуствата. Още от 20‑те години на XX век тя насърчава културния и артистичния живот както в Рим, така и във Форте дей Марми, където прекарва дълги летни периоди. В резиденциите си посреща художници, музиканти и писатели, стимулирайки оживен обмен между социалния живот и културата. Поддържа връзки с творци като Арденго Софичи, Филипо де Пизис и Масимо Кампили, от които поръчва произведения за домовете си, и оказва финансова подкрепа на млади художници в трудния период между двете войни.[9] Космополитният опит, придобит благодарение на образованието, дадено от майка ѝ, ѝ позволява да изгради връзки с международната културна среда, превръщайки я в една от водещите женски фигури в културния и светски живот на Италия по онова време.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Загива на 46‑годишна възраст при автомобилна катастрофа близо до Пиза: автомобилът, с който пътува от Рим към Форте дей Марми, се блъска челно в голям американски военен камион на Виа Аурелия в късния следобед на 30 ноември 1945 г., близо до боровата гора на Сан Росоре. Смъртта ѝ е мигновена. Погребана е в семейната гробница на Анели в гробището във Вилар Пероза.
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]Вирджиния има седем деца от Едоардо Анели:
- Клара Анели (1920 – 2016), омъжва се за Тасило цу Фюрстенберг (1903 – 1989) през 1940 г., от когото има Вирджиния, нар. Ира (1940 – 2024), Егон (1946 – 2004) и Себастиан (1950) цу Фюрстенберг. Впоследствие се омъжва за Джовани Нуволети (1912 – 2008) като втора съпруга.
- Джани Анели (1921 – 2003), президент на Фиат, жени се за дона Марела Карачоло ди Кастането (1927 – 2019), от която има Маргерита (1955) и Едоардо (1954 – 2000). Джон Елкан, Лапо Елкан, Джиневра Елкан и Анна, Татяна, Пиетро, София и Мария Дьо Пален са деца на Маргерита.
- Сузана Анели (1922 – 2009), омъжва се за Урбано Ратаци (1918 – 2012) през 1945 г., от когото има шест деца: Илария, Самаритана (съпруга на Виторио Сермонти и майка на Пиетро), Кристиано, Делфина, Лупо и Пришила Ратаци.
- Мария Соле Анели (1925), омъжва се за Раниери ди Кампело дела Спина (1908 – 1959) и после за граф Пио Теодорани Фабри (1924 – 2022). Има пет деца: Вирджиния, Арджента, Чинция, Бернардино Кампело и Едуардо Теодорани Фабри.
- Кристиана Анели (1927), омъжва се за Брандолино Брандолини д'Ада (1918 – 2005), от когото има четири деца: Тиберио, Леонело, Нуно и Брандино Брандолини д'Ада.
- Джорджо Анели (1929 – 1965), неженен и бездетен, умира на 35 години при неизяснени обстоятелства в клиниката, където е хоспитализиран за шизофрения.
- Умберто Анели (1934 – 2004), президент на Фиат, се жени за Антонела Беки Пиаджо ди Лузерна (1938 – 1999), от която има близнаците Енрико и Алберто (1962), които живеят само няколко дни, и Джовани Алберто (1964 – 1997), известен като Джованино, който почива на 33 години от рак; като негова втора съпруга се жени за Алегра Карачоло (1945), братовчедка на балдъзата му Марела, от която има Андреа (1975) и Анна (1977). Андреа Анели в момента е единственият, който носи фамилията на основателя Джовани Анели.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ M. Ripa di Meana e G. Mecucci, Virginia Agnelli, Milano, Rizzoli, 1985, с. 135-137
- ↑ M. Ripa di Meana e G. Mecucci, Virginia Agnelli, Milano, Rizzoli, 1985, с. 143
- ↑ Orlando Massimo, Curzio Malaparte, vita e avventure, Firenze, Olschki, 2002, с. 87-89
- ↑ M. Ripa di Meana e G. Mecucci, Virginia Agnelli, Milano, Rizzoli, 1985, с. 160-171
- ↑ Pacelli Mario, La principessa e il lupo, in Nuova Antologia, n. 2280, vol. 617, 2016, Firenze, Le Monnier, с. 45-47
- ↑ Pacelli Mario, La principessa e il lupo, in Nuova Antologia, n. 2280, vol. 617, 2016, Firenze, Le Monnier, с. 48
- ↑ Eugen Dollmann, Roma nazista, Milano, Garzanti, 1949, с. 211-214
- ↑ M. Ripa di Meana e G. Mecucci, Virginia Agnelli, Milano, Rizzoli, 1985, с. 206
- ↑ David Saul Landes, Dinastie. Le grandi famiglie e le origini del potere, Milano, Garzanti, 2006, p. 412
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Angiolo Silvio Ori, Storia di una dinastia - Gli Agnelli e la Fiat, Editori Riuniti, Roma, 1996
- Marina Ripa di Meana e Gabriella Mecucci, Virginia Agnelli, Argelato (BO), Minerva Edizioni, 2010
- Giordano Bruno Guerri, L'arcitaliano. Vita di Curzio Malaparte, Milano, Bompiani, 2008
- Susanna Agnelli, Vestivamo alla marinara, Milano, Mondadori, 1975
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Virginia Bourbon del Monte в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
