Вирджински алгонкини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Територията на Вирджинските племена преди 1607 г.

Под Вирджински алгонкини или по–известни като Индианци Поухатан са групирани алгонкинско говорящите племена живеещи в крайбрежната зона на Вирджиния. Западната граница на индианците Поухатан достига до платото Пиедмонд, където живеят враговете им от различните сиукски племена. Северна граница на територията е река Потомак, а южната граница достига до Дисмал Суомп на границата със Северна Каролина.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Вирджинските алгонкини се препитават главно с лов, риболов, събирането на диви растителни храни и земеделие. Мъжете се занимават с лова, воюват, изработват оръжия и инструменти, строят домове и правят канута. Жените пък се грижат за нивите и домакинството, шият дрехи, изработват различни видове кошници и керамични съдове. Обичат да боядисват телата си и да носят украшения от кости, мъниста, пера и перли. Децата обикновено ходят голи и от най-ранна възраст се учат да издържат на болка и студ.[1]

По отношение на материалния и социалния им живот, Вирджинските алгонкини са силно повлияни от Югоизточните племена и ако не беше известно, че говорят Алгонкински езици щяха да бъдат класифицирани към културата на Югоизтока, а не към Източните алгонкини. Културните различия обособяват тяхната територия в отделна субкултурна зона на Атлантическото крайбрежие на Североизтока. Влиянието от Югоизтока се отразява на почти всички Алгонкински племена, чак до южна Нова Англия. Чрез Вирджинските алгонкини на север е разпространено земеделието, някои изкуства като кошничарството, тъкането на растителни влакна, производството на керамика и мънистата от черупки, шаманските общества, строителството на могили и груповите погребения, както и най-важният Празник на царевицата. В казаното до тук може да се добави още и развитието на автократична власт поверена в ръцете на наследствени вождове.[1]

Най-малката социална единица е отделното домакинство, състоящо се от 6 до 20 души. Не е известно наличието на по-големи роднински групи. Няколко домакинства живеят в едно село, разположено обикновено на някоя река. В едно село има между 2 и 100 варелоподобни вигвама покрити с кора. Всяко племе има едно или повече села обградени с ограда и ръководени от вожд (вероансе) и помощници. Позицията на главния вожд се наследява по майчина линия. Във всяко село има най-малко един шаман и храм. Шаманите и заклинателите са свети мъже. Вождовете имат свои собствени храмове.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Днес от многобройните исторически, археологически и етнологически проучвания става ясно, че Вирджинските алгонкини имат някои културни прилики с нантикоките и коной и по-далечни прилики с делаварите. Някои от тези прилики като практиката да се почистват костите на мъртвите вождове и да се полагат в специална постройка, гробищата-костници, както и черепната деформация, идолните церемонии, предполагат че в миналото Вирджинските Алгонкини са едно цяло с шоуните, делаварите и нантикоките, но се отделят от тях и се заселват в крайбрежната зона на Вирджиния. Това става някъде около 1300 г. Тук, изложени на постоянното влияние от Югоизточните народи те бързо трансформират културата си. През 1525 г. срещат и първите европейски изследователи, дошли да картографират региона и културата им отново започва да търпи промени. През 1570 г. малка група испански йезуити основава мисия при устието на река Йорк, но година по-късно тя е изоставена. През 1584 г. англичаните основават колония на Роанок, а през 1588 г. идват отново испанците. Всички тези ранни колонии обаче просъществуват кратко време. Когато през 1607 г. англичаните основават Джеймстаун, Поухатан е върховен вожд на всички племена по реките Йорк, Джеймс и Паянкатанк (без Чикахомините). Англичаните заварват един добре организиран съюз, разполагащ с няколко хиляди войни. Поухатан обаче вярва, че новата колония няма да оцелее по-дълго от предишните и не предприема нищо, а наблюдава отдалеч развитието и. Той не се съмнява, че ако поиска ще я унищожи за миг. Колонията обаче не само оцелява, но става по-голяма и следователно по-силна и вече е невъзможно да бъде унищожена. Това колебание по-рано на Поухатан да сложи край на колонията още в началото, в крайна сметка се оказва пагубно за всички Вирджински индианци. За кратко време от болестите и непрестанните войни от около 20 000 хиляди алгонкини остават само малцина.[1] Днес в крайбрежната зона на Вирджиния живеят около 2000 потомци на алгонкинските племена, но те са предимно със смесена кръв и не са признати от Федералното правителство като суверенни индиански нации.

Исторически алгонкински племена на Вирджиния[редактиране | редактиране на кода]

  • Апоматук (апоматок, апаматеко, апоматик) – в долната част на река Апоматок в югоизточна Вирджиния. При първата им среща с белите през 1607 г. са около 400 души. Между 1610 г. и 1646 г. вирджинците на няколко пъти унищожават селата им. През 1669 г. наброяват 150 души, а през 1705 г. остават общо 7 семейства. Племето изчезва официално от 1722 г.
  • Арохатек (арохатеко, арахатеак, арсатек, ирохаток) – от източната страна на Джеймс,10 мили под водопадите в Енрико. Според Смит имат между 30 и 60 войни.
  • Кантаункак (кандаунгак)
  • Катачиптико (качиптако, катачипико, чепико)
  • Чесапеак (чесапекок, чесепиок, чесепиан, чесапийк) – по река Елизабет в днешните Вирджински окръзи Норфолк, Портсмут, Чесапийк, Принцес Анн и Вирджиния Бийч. Имат три села – Скикоак, Апасус и Чесепиок. Според някои историци племето е унищожено от Поухатан още преди идването на белите. Според Смит имат 100 войни през 1607 г.
  • Капосепок (купкипкок)
  • Куттатоуомен (коротомен) – от северозападната страна на река Рапаханок в окръг Кинг Джордж близо до Попкасъл Торн. Според Смит имат 20 войни през 1607 г.
  • Кискиак (ческаик, чешеак, ческиак, чисиак, чискиак) – от южната страна на река Йорк. От всичките племена на Конфедерацията Поухатан, те са най–враждебно настроени към белите. От 1627 г. се изместват на запад и от 1629 г. англичаните заемат селото им. През 1649 г. се установяват на река Пианкатанк, където получават по–късно резерват от 20 кв. км. През 1651 г. се сдобиват с още 20 кв. км. земя. През 1669 г. имат 15 войни, а след 1676 г. вече не се споменава нищо за тях.
  • Матчотик (мачоатик, оноуманиент) – на западната страна на Номини Бей в окръг Уестморланд. Според Смит имат 100 войни през 1607 г.
  • Менапакунт (менапакумтер, муммапакуне) – на река Йорк.
  • Моратико (моратикунд, моротакум, мородтакунд) – по река Рапаханок, в околностите на Моратико Крийк в окръзите Ланкастър и Ричмънд. През 1608 г. Джон Смит посредничи в мирните преговори между тях и рапаханок. Имат 80 войни през 1607 г. според Смит. Известни и като „Тотас Чиис и Тотускиис“.
  • Нансатико (нантангтакунд, нансиатико, нантогтакум, нантзатакунд, нанзатико, нонкотеко, нонсоуатаконд) – на река Рапаханок, под племето рапаханок, в днешните окръзи Каролайн и Кинг Джордж. Имат 150 войни според Смит през 1607 г. През 1705 г. единствените живи 49 души от племето са депортирани на Антилските острови.
  • Опископанг
  • Орапак
  • Памарек (памакерой, памункорой)
  • Параконоско (бараконос)
  • Паспахег (паспсиуок, паспахейян) – в района на Джеймстаун в окръзите Чарлс и Джеймс.
  • Паянкатанк (пианкатанк) – на Пианкатанк, Ривърпод, Скъгинс Крийк. Според Смит през 1612 г. имат 40 войни, а през 1624 г. 50 – 60 войни.
  • Писсасек – в околностите на Лиидстаун в окръзите Кинг Джордж и Ричмънд.
  • Потаунк (потаункак)
  • Потчайик (поакиакс, похикс, почаикс)
  • Куакоханок (очаханок, куакохоуан) – в окръг Съри. Според Смит имат между 25 и 60 войни през 1607 г.
  • Куюгкоханок (коякаханоук, куйокоханок, рапахана, тапахана, тапаханок) – имат 25 войни през 1607 г. (Смит).
  • Секакауони (сококауони, секоуон, чикакони, яокомоко) – на Суан Ривър в окръг Нортъмбърланд. Според Смит имат 30 войни през 1607 г.
  • Шамапент (шамапа)
  • Уараскояк (уараскуок, уарискоянс, уероскоик, орискаек, опасианс) – в три села на Пиеган Пойнт, Бъруел Бей и в днешен Смитфилд. След 1622 г. са прогонени от селата им и се смесват с околните племена.
  • Уейянок (уайноак, уинаук, уянокс, уинаг) – на полуостров Уейяноки и по река Джеймс в окръг Чарлс на границата със Северна Каролин, и наброяват около 500 души през 1608 г. След 1646 г. постепенно се смесват с другото население в областта. През 1650 г. колонията Вирджиния им дава резерват в горната част на Блекуотър. От 18 век се смесват с натоуей и приемат техния език.
  • Югтанунд (ягтонуин, яутанун, йоктанунд) – в горната част на река Памунки. Имат 50 – 60 войни (Смит 1607 г.).
  • Уероуокомоко – на Пуритан Бей в окръг Глостър. Според Смит имат 40 войни през 1607 г.
  • Поухатан (поетан) – на източния бряг на Джеймс близо до Ричмънд в окръг Енрико. Според Смит имат 40 – 50 войни.
  • Нансемонд (нандсамунд, натамонг, трипаникс, нансимум) – около река Нансемонд в окръг Нансемонд.
  • Матапони (матапол, матапаниент) – по поречието на река Матапони.
  • Рапаханок (тапоханок) – в няколко села по река Рапаханок в окръг Ричмънд.
  • Памунки (памоунк, памеункок) – през 1607 г. наброяват около 1000 души и живят в крайбрежната зона около река Джеймс.
  • Патоуомек (потомак, патаромерке, потоуомек) – в крайбрежната зона на Вирджиния, около река Потомак и притоците и в окръзите Стафорд и Кинг Джордж.
  • Чикахомини (чечохоминасе, чекахамания, чиконамиан) – на река Чикахомини – от устието и близо до Джеймстаун, до днешния окръг Ню Кент.[1]

Вирджинските алгонкини в началото на 21 век[редактиране | редактиране на кода]

От многобройните алгонкински племена на Вирджиния, до началото на 21 век оцеляват малцина. Те са организирани в няколко племенни образувания, които в края на 20 век получават признаване от щата Вирджиния, Единствено племето памунки получава и федерално признаване през 2015 г.

  • Чикахомини – призното от щата през 1983 г.
  • Източни чикахомини – също признати от щата през 1983 г.
  • Матапони – признати от щата през 1983 г.
  • Нансемонд – организирани като Нансемонд индианска племенна асоциация. Признати от щата през 2010 г.
  • Памунки – единственото племе във Вирджиния, което освен щатско признаване получава и федерално през 2015 г.
  • Патоуомек – получава щатско признаване през 2010 г.
  • Рапаханок – организирани като Обединеното племе рапаханок. Получават признаване от щата през 1983 г.
  • Горни матапони – организирани като Горни матапони индианска племенна асоциация. Получават щатско признаване през 1983 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Feest, Christian F.. „Virginia Algonquians“ in Handbook of North American Indians. Т. 15. Washington D.C, Smithsonian Institution, 1978. с. 253.