Вирибус Унитис (линеен кораб, 1911)
| „Вирибус Унитис“ SMS Viribus Unitis | |
 Линейният кораб „Вирибус Унитис“ през 1912 г. | |
| Флаг | .svg){kind=small} Австро-Унгария |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Тегетхоф“ |
| Производител | Stabilimento Tecnico Triestino в Триест, днес в Италия. |
| Служба | |
| Заложен | 24 юли 1910 г. |
| Спуснат на вода | 21 юни 1911 г. |
| Влиза в строй | 5 декември 1912 г. |
| Изведен от експлоатация | потопен на 1 ноември 1918 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 20 013 t (стандартна); 21 595 t (пълна) |
| Дължина | 151,0 m (по КВЛ) 152,2 m (максимална) |
| Ширина | 27,3 m |
| Газене | 8,9 m |
| Броня | главен пояс: 280 mm цитадела; по краищата: 110 – 150 mm; горен пояс: 110 – 180 mm; палуба: 30 – 48 mm; траверси: 120 – 180 mm; барбети: 280 mm; кули ГК: 60 – 280 mm; каземати: 180 mm; бойна рубка: 50 – 280 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 12 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 27 000 к.с. (проектна) |
| Скорост | 20,4 възела (38 km/h) |
| Далечина на плаване | 4200 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 1087 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 305 mm; 12x1 150 mm; 18x1 66 mm |
| Торпедно въоръжение | 4x1 533 mm ТА |
| Други | до 20 мини |
| „Вирибус Унитис“ в Общомедия | |
Вирибус Унитис (на немски: SMS Viribus Unitis) е австро-унгарски линеен кораб от времето на Първата световна война. Кораб от типа „Тегетхоф“[1]. За негово име е избран личния девиз на императора Франц Йосиф I „С общи сили“.
Поради заболяване на императора при спускането на линкора на вода той е представляван от наследника на престола ерцхерцог Франц Фердинанд Хабсбург, тялото на който след убийството му в Сараево е превозено, в края на юни 1914 г., на кораба от Меткович до Триест.
Строителство[редактиране | редактиране на кода]
През 1907 г. началникът на военноморската секция на Генералния щаб, контраадмирал Рудолф Монтекуколи поръчва строителството на два линкора под предлога за възможното затваряне на корабостроителници, поради липса на големи поръчки. Поръчката им е осъществена без съгласието на парламента, за да се икономиса време, което кара правителството да отдели впоследствие средствата, но Монтекуколи е изпратен в оставка. Първият линкор е заложен на 24 юли 1910 г. Според проекта на генералния инженер Зигфрид Попер в течение на 25 месеца 2000 работници построяват линейния кораб, който струва 82 милиона златни крони.
Линкорите от този тип са малко по-малки от дредноутите на другите държави по водоизместимост, но носят дванадесет 30,5-см оръдия на фирмата „Шкода“, които по качество, далечина на стрелбата и точност превъзхождат много от оръдията на другите страни. В частност, линкорът превъзхожда по брой на оръдията съвременните му немски линкори от типа „Кьониг“ (König-Klasse). Линкорът Viribus Unitis първи в света има артилерия на главния калибър в 4 триоръдейни кули.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
По време на Първата световна война линкорът Viribus Unitis почти не излиза от базата си в Пула, поради липса на вражеска заплаха. Едва през юни 1918 г. линкорът взема участие в неуспешния поход към пролива Отранто.
Заедно с останалите кораби, на 31 октомври 1918 г., линкорът, по разпореждане на император Карл I е предаден от вицеадмирал Миклош Хорти на новосъздадената Държава на словенците, хърватите и сърбите, с провъзгласяването на чиято независимост Австрия губи излаза си на море. Командирът на линкора Янко Вукович-Подкапелски става командващ флотата на бъдещото кралство, провъзгласява неутралитет, но на това се възпротивява Италия. Още на 1 ноември 1918 г. двама италиански бойни плувци, Рафаеле Росети и Рафаеле Паолучи, закрепват към корпуса на кораба мини, които се взривяват на сутринта (виж Рейд срещу Пула). Загиват 400 члена на екипажа заедно с командващия флота.
В памет за победата на италианците във войната котвите на линкора Viribus Unitis се намират във Венеция, в съседство с Военноморския исторически музей и в Рим, при входа в зданието на Морския дворец, главен щаб на ВМС на Италия. В монумент в Бриндизи се намира едно от оръдията на линкора.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ В литературата се среща и като „Линейни кораби тип „Вирибус Унитис““ (нем. Viribus-Unitis-Klasse).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- С. Е. Виноградов. Линкоры типа „Вирибус Унитис“. Москва, 2001, 32 с.
- С. А. Балакин. ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Москва, 1997, 32 с.
- Ludwig Bühnau: Schiffe und ihre Schicksale. Ein Buch vom Abenteuer der Seefahrt. Arena Verlag Georg Popp, Würzburg 1968.
- Sokol, Anthony (1968). The Imperial and Royal Austro-Hungarian Navy. Annapolis: United States Naval Institute.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- VIRIBUS UNITIS battleships (1912 – 1915) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-07-03 в Wayback Machine. ((ru))
- Линейният кораб „Вирибус Унитис“, Австро-Унгария, 1912 г. на сайта Бойните кораби в света. ((ru))
- Броненосци и дредноути на австро-унгарския флот. ((ru))
- Дредноутите от типа „Тегетхоф“ ((en))
- Военноморският флот на Австро-Унгария ((en))
- www.kuk-kriegsmarine.at Архив на оригинала от 2011-09-26 в Wayback Machine. ((de))
- www.viribusunitis.ca ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Вирибус Унитис (линеен кораб, 1911)
| |||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Viribus Unitis в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |