Вирих V фон Даун-Фалкенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вирих V фон Даун-Фалкенщайн
граф на Даун-Фалкенщайн, Лимбург-Бройч, губернатор на Равенсберг, дипломат и военачалник
Лични данни
Роден
дворец Бургщайнфурт, Щайнфурт
Починал
1546 г. (73 г.)
Погребан в манастир Отерберг
Семейство
Баща Мелхиор фон Даун-Оберщайн
Майка Маргарета фон Вирнебург
Брак Ирмгард фон Сайн-Хомбург
Потомци Каспар, Елизабет, Йохан фон Даун, Филип фон Даун, Амьона фон Даун, Рупрехт, Себастиан, Вирих, Госвин, Анна
Герб Wappen Daun Falkenstein Marienthal.JPG
Замък и селище Фалкенщайн, 2006

Вирих V фон Даун-Фалкенщайн (на немски: Wirich V von Daun-Falkenstein; * ок. 1473 в дворец Бургщайнфурт, Щайнфурт; † края на 1546 в замък Фалкенщайн, в Рейнланд-Пфалц) е граф на Даун-Фалкенщайн (господар 1505 – 1519, граф 1519 – 1546), Лимбург-Бройч (1508 – 1546), губернатор на Равенсберг, дипломат и военачалник.

Той е син на Мелхиор фон Даун-Оберщайн граф фон Фалкенщайн-Бретценхайм (* 1451; † 1 септермври 1517) и съпругата му Маргарета фон Вирнебург (1453 – 1521), дъщеря на Вилхелм фон Фалкенщайн-Вирнебург († 1468/1469) и Франциска фон Родемахерн († 1483). Племенник е на кьолнския архиепископ Филип фон Даун-Оберщайн (1508 – 1515) и на княжеската абатиса в Есен Мейна фон Даун-Оберщайн. Брат е на Филип фон Даун граф фон Фалкенщайн († 15 февруари 1530), Мелхиор фон Даун († сл. 1546), и на Херман фон Даун († сл. 1505).

Импрератор Максимилиан I издига господството Фалкенщайн на Вирих през 1518 г. на графство. Вирих е образован за дипломат и участва при сключването на съюз между херцог Йохан Юлих-Клеве-Берг и император Карл V на 25 ноември 1519 г. в Зитард. Той е изпращан от херцог Йохан Юлих-Клеве-Берг на различни диполамтически мисии. През 1526 г. Вирих става дворцов съветник на саксонския курфюрст Йохан Твърди.

През 1528 г. херцог Йохан Юлих-Клеве-Берг го номинира за щатхалтер на Равенсберг. През 1532 г. Вирих като императорски военачалник тръгва в турските войни и има победа при Линц на Дунав.

Вирих V умира през края на 1546 г. и е погребан в манастир Отерберг.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Вирих V се жени 1500 г. или на 13 ноември/14 ноември 1505 г. за графиня Ирмгард фон Сайн-Хомбург (* сл. 1482; † 27 август 1551), наследничка на Лимбург ан дер Лене и Бройч, дъщеря на Себастиан I фон Сайн-Хомбург (1464 – 1498) и Мария фон Лимбург († 1525).[1] Съпругата му е осиновена от бездетния ѝ чичо граф Йохан фон Лимбург-Бройч, за да получат двамата през 1508 г. наследството Лимбург и Бройч. Те имат децата:[2][3]

  • Каспар († 1546), умствено болен
  • Елизабет, абатиса на Св. Квинтин в Нойс
  • Йохан (ок. 1506 – 1579), граф на Фалкенщайн-Лимбург, господар на Оберщайн, каноник на Св. Гереон в Кьолн и в катедралата на Кьолн до 1546 г., женен на 13 декември 1546 г. за графиня Урсула фон Залм-Кирбург (1516 – 1601/1605), дъщеря на граф Йохан VII фон Залм-Кирбург († 1531) и Анна фон Изенбург-Бюдинген-Келстербах († 1551/1557)
  • Филип фон Даун (* ок. 1505; † 1554), граф на Даун-Фалкенщайн, господар на Оберщайн-Бройч, субдякон в катедралата на Кьолн до 1546 г., женен I. пр. 1540 г. за Анна фон Залм-Даун (ок. 1520 – сл. 1546), дъщеря на граф Филип фон Залм-Даун, II. на 28 септември 1552 г. в Бройч за Каспара фон Холтей († 1558)
  • Амьона фон Даун (1520 – 1582), омъжена на 20 ноември 1542 г. за граф Гумпрехт II фон Нойенар-Алпен (1503 – 1556)
  • Рупрехт († пр.1530)
  • Себастиан (* ок. 1540; † сл. 1558), домхер в Страсбург, манастирски хер на Св. Гереон в Кьолн, женен 1558 г. за вилд и Рейнграфиня Елизабет фон Залм-Даун-Нойфвил (1540 – 1579), дъщеря на Филип Франц фон Залм-Даун-Нойфвил и Мария Египтиака фон Йотинген-Йотинген
  • Вирих (ок. 1512 – 1543), убит в битка в Унгария, домхер в Майнц
  • Госвин, женен I. за Катарина Пеге († 1549/1550), II. (сл. 1550/1558) за Бригита фон Гройн
  • Анна († сл. 1530), канонеса в Есен, абатиса в Боргхорсте

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto Redlich: Mülheim an der Ruhr – Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815. Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, Stadt Mülheim an der Ruhr 1939.
  • Hans-Joachim Wolter: Der deutsche Bauernkrieg, Mülheimer Jahrbuch 1979.
  • Brigide Schwarz: Die Petrikirche in Mülheim als herrschaftliche Grablege (= Zeitschrift des Geschichtsvereins Mülheim a. d. Ruhr. Heft 78, ISSN 0343 – 9453). Geschichtsverein, Mülheim a. d. Ruhr 2007.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 123.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 135.

Източници[редактиране | редактиране на кода]